Нюйоркска мумия, закована в железен ковчег, се оказва болна от едра шарка

От 1840г. до 1850г.

През 2011-та година работници, поставящи основите на корпоративна сграда, се натъкват на заровен в земята необичаен предмет. Странната находка е направена от метал и леко напомня водосточна тръба. Строителите решават, че са разкопали по погрешка част от местната канализация, но след като продължават да копаят около находката разбират, че намереният обект всъщност е някакъв метален сандък със странна форма.

Работниците съобщават на полицията за откритието си, тъй като имат съмнения, че са се натъкнали на нещо необичайно. Пристигналите органи на реда отварят артефакта и разбират, че металният предмет е ковчег. В него е положено привидно прясното тяло на млада афро-американка. Видимият престой на тялото в пръстта е няколко седмици.

Трупът е закаран в патоанатомията, където всъщност се оказва, че намерената жена е починала преди около 160 години. Причината за запазения вид на тялото е именно железният ковчег. След като става ясно, че в случая не става въпрос за извършено наскоро убийство, намерените останки и всички извадени от разкопките артефакти са предадени на нюйоркските археолози.

Медицинският археолог Скот Уарнаш поема разучаването на находката, тъй като железните ковчези от 19-ти век представляват огромен интерес за учения. Той споделя пред американската научна медия PBS, че още щом направил химически анализ на металните стружки, полепнали по тялото, се убедил в датата на смъртта на жената от безименния гроб. Това, което го озадачило обаче, е използването на подобен саркофаг в точно този случай.

Уарнаш обяснява, че железните ковчези в САЩ са произвеждани в много къс период от време и са отражение на тенденциите във Викторианска Европа. Обикновено се използват при погребенията на знатни люде или допринесли за развитието на културата на града личности. По простите дрехи на намерената жена, както и цветът на кожата й (по това време афро-американците все още стоят ниско в йерархията на американското общество) става ясно, че социалният й статус е доста нисък.

Това принуждава Уарнаш и колегите му да задълбочат изследванията си върху самия труп. Те са на мнение, че афро-американката не се е озовала случайно в железния саркофаг и са твърдо решени да разберат защо. След като дрехите са премахнати от тялото, учените забелязват някаква особеност по кожата на гърдите на жената. Само след няколко минути те установяват, че това е обрив, предизвикан от едра шарка.

След като се убеждават, че вирусите на болестта не са в латентно състояние, а мъртви, археолозите правят цялостен анализ на тялото. Така те разбират, че погребаната в метален ковчег жена е починала на около 25 - 30 години и е била висока около 170 см. Причината за смъртта й е покосилата я болест. Освен това тя е заразена с един от най-опасните щамове на едрата шарка, който е пагубен за голям процент от заразените. Тъкмо затова трупът е поставен в саркофаг, който се затваря почти херметически. Нейните съграждани се страхуват от разразяване на епидемия.

След като Скот Уарнаш се сдобива с тази информация, прави справка с архивите на Ню Йорк и разбира, че името на афро-американката най-вероятно е Марта Патерсън. Патерсън е регистрирана като жител на гето за чернокожи, която умира на 26 години от силно заразна болест. Лобното и място е отбелязано на старите карти на града като гробище за афро-американци. Тя е част от първото поколение чернокожи, погребвани в двора на християнски църкви като свободни граждани на САЩ.

Според Уарнаш и екипът му намереното тяло не само дава нова светлина върху употребата на метални ковчези, но и помага на историците да видят нагледно как е изглеждала една чернокожа жена от средата на 19-ти век. От запазените останки може да се разбере какви дрехи е носила младата жена, получавала ли е много контузии по време на живота си, както и какво е било нейното финансово състояние и социален статус.

Редактор: Георги Динев