Скрита от властите в СССР епидемия от едра шарка е овладяна за 19 дни

От 1959г. до 1960г.

През 1959 г. Москва и СССР се изправят пред реалната опасност да бъдат обхванати от епидемия от вариола (едра шарка) и да бъдат погубени човешки животи. Съветският съюз, както и целият свят, много добре познава последиците от страшната болест. През 1919 г. около 186 000 души в страната се заразяват с едра шарка, а 1936 г. е последната година, в която няма нито един болен от вариола. Но 23 години по-късно историята е напът да се повтори.

Едрата шарка е позната от древни времена, но получава името, с което е известна днес, през 16 в. Латинското й наименование е variola vera - от varius (петна) или varus (пъпка). Вариолата нанася много тежки поражения върху човечеството, повече, отколкото други инфекциозни болести и войни. Тя заличава цели градове, села, дори цивилизации като маите и ацтеките. През 20-ти в., въпреки масовата ваксинация, провеждана до 1980 г., когато едрата шарка е обявена за унищожена, загиват 300 млн. души.

Нулевият пациент, внесъл заразата

Всичко започва на 23 декември 1959 г., когато нищо неподозиращият художник Алексей Кокорекин, известен автор на пропагандни комунистически плакати, каца в Москва. Той се прибира от Делхи, Индия, където прекарва няколко дни в командировка. По време на престоя си посещава погребението на брамин, починал от едра шарка. Художникът дори закупува килим, принадлежал на местния жител.

В деня на пристигането си Кокорекин проявява симптоми като при лека настинка, но вечерта те се усложняват - вдига висока температура, чувства болки по цялото тяло и се появява силна кашлица. Прегледът при лекар в инфекциозното отделение на болница "Боткин" не довежда до някаква конкретна диагноза, съмненията са за обикновен грип. Тъй като художникът бил популярна личност, самият шеф на катедрата по инфекциозни болести акад. Руднев извършва прегледа. По-късно творецът получава обрив по цялото тяло, но отново специалистите не се усъмняват в нещо по-сериозно от алергична реакция. Една млада стажантка си позволява да предположи, че болестта, от която страда Кокорекин, е едра шарка, но старшите лекари категорично отхвърлят подозренията й.

В нощта на 29 срещу 30 декември 1959 г. 53-годишният художник умира.

Началото на епидемията и реакцията на властите

На втората седмица от смъртта на Алексей Кокорекин се разболяват няколко пациенти, които са делили стая с него. При тях се проявяват същите симптоми - температура, обрив и кашлица. Това притеснява ръководството на болницата и то е принудено да се допита до експертите в Изследователския институт по ваксини и серуми. Те шокират със своята диагноза - в Москва започва епидемия от вариола.

Редица свидетели на събитията от 1960 г. разказват какви мерки предприемат тогавашните власти. Владимир Голяховски, по това време аспирант в болница "Боткин", и Ема Гурвич, вирусолог в споменатия институт, споделят в своите мемоари, че лечебното заведение се затваря за външни посетители и се обгражда с кордон, който никой не може да премине. Гурвич и други специалисти от Изследователския институт са превозвани от тяхната лаборатория до болницата с включени сирени. Всички, дори и шофьорът, носели защитни противочумни костюми. В "Боткин" настанявали част от заразените и контактните.

На 15 януари е уведомено ръководството на СССР, което нарежда в овладяването на епидемията да участват всички московски болници, клиники и полицейски управления. Включен е дори и Комитетът за държавна сигурност (КГБ - Комитет государственной безопасности), който оказва огромна помощ при издирването на потенциалните носители на вируса. Комитетът установява всички контакти на Кокорекин, съответно по веригата и хората, с които те са имали досег. По този начин излиза наяве извънбрачната връзка на художника, какви подаръци е получила любовницата му от пътуването му в Индия, даровете, които дал на съпругата си и нейните опити да ги опази от властите като ги раздаде на близки.

Мерките до такава степен са строги, че хората биват сваляни от влакове, самолети са връщани от маршрутите им заради евентуално заразени пасажери на борда им. Колегите в университета на дъщерята на Алексей Кокорекин - Валерия, наброявали близо 150 души и всички били взети от лекции и откарани в болница. Зетят на художника - Владимир Петросян, прекарва 2 месеца карантина във Втора московска инфекциозна болница, която днес се ползва за лечение на болни от COVID-19. Голяховски споделя, че обществото по никакъв начин не било уведомено за сериозната ситуация, липсвала информация както по радиото, така и по телевизията. Но хората усещали, че става нещо и плъзнали различни слухове, кой от кой по-ужасен. Той с останалите си колеги прекарва карантината в болница "Боткин" в ужасни условия - с лоша храна, без подходящи места за спане. Няма достатъчно налични продоволствени материали, като например спално бельо за затворените лекари и пациенти в лечебните заведения, и по тази причина със специален указ се освобождават бройки от държавния резерв.

По сведения на Ема Гурвич и епидемиолога Галина Маненкова в статията "Едра шарка в Москва, 1960 г.: факти и цифри" са изнесени данни, от които става ясно, че общо 9342 души попаднали под карантина. До 18 януари са установени 75 човека, които са контактували с Алексей Кокорекин, от тях 19 се заразили с вируса. Близо 1500 души постъпили в лечебни заведения в столицата и в Московска област. В Москва инфектираните с едра шарка наброявали 46-ма, като трима починали вследствие болестта.

Избягване на разпространението чрез рекордна ваксинация

За да спре разпространението на епидемията от едра шарка, властите започват безпрецедентна ваксинация на жителите на Москва и съответната област. За целта са мобилизирани всички лекари, стажанти и студенти по медицина, сформирани са 8522 екипа, които поставят ваксина на бебета, деца, възрастни и дори умиращи. За една седмица са имунизирани близо 7 млн. души, което е невиждан рекорд в историята на медицината. До 3 февруари, за 19 дни, епидемията е стопирана.

През 1960 г., когато възниква ситуацията, Московският научноизследователски институт за вирусни препарати създава лаборатория за масово производство на ваксина срещу вариола, която да отговаря на изискванията на СЗО. В началото съветската столица не разполага с препарата и затова той е внасян от Далечния изток.

Епидемията от едра шарка през 1959-1960 г. в Москва се пази в тайна от тогавашното ръководство на града и държавата. За нея се знае от спомените на участници в събитията, тогава архивите са в графа "секретно", обществеността не е уведомена, пресата не публикува никаква информация. Повечето московчани днес, които са живели в столицата по онова време, не знаят, че са били изправени пред голяма опасност, че хиляди хора са били карантинирани, дори името Кокорекин нищо не им говори. Една от малките следи може да се открие в игралния филм "Бедата дойде в града" от 1966 г., заснет по едноименния разказ на Александър Милчаков.