Антониновата чума - сблъсъкът на Римската империя с едрата шарка

От 165г. до 180г.

Антониновата чума, наричана понякога Чумата на Гален, избухва през 165 г. сл.н.е., в пика на римската мощ по време на управлението на последния от Петимата добри императори, Марк Аврелий Антонин (161-180 г.). Първата фаза на епидемията продължава до 180 г., засягайки цялата Римска империя, докато втората обхваща периода между 251 и 266 г., усложнявайки ефектите от по-ранното огнище. Някои историци предполагат, че чумата представлява полезна отправна точка за разбиране на началото на упадъка на Римската империя на запад, но също така и за нейното окончателно падение.

Едра шарка ли е нападнала Римската империя

Гален (129 г. - ок. 216 г. сл.н.е.), гръцки лекар, хирург и философ, не само е свидетел на епидемията, но и описва подробно симптоматиката на болестта. Сред по-често срещаните симптоми са треска, диария, повръщане, жажда, подуване на гърлото и кашлица. По-конкретно Гален отбелязва, че диарията има черен цвят, което предполага стомашно-чревно кървене. Налични са също тежка кашлица, предизвикваща неприятна миризма в устата, и екзантема – обриви по цялото тяло, отличаващи се с червени и черни папули.

Две седмици продължават страданията на болните, една част от заразените умират, но има и оцелели, които след това се сдобиват с имунитет. Въз основа на описанието на Гален, съвременните изследователи стигат до извода, че болестта, засегнала Римската империя, най-вероятно е едра шарка.

Според много историци епидемията избухва в Китай малко преди 166 г., разпространявайки се на запад по Пътя на коприната чрез търговски кораби, пътуващи към Рим. Някъде между края на 165 г. и началото на 166 г. римската армия влиза в контакт с болестта по време на обсадата на Селевкия (голям град на река Тигър). Войските, завръщащи се от войните на изток, разпространяват болестта на север към Галия и сред армията, разположена по поречието на река Рейн.

Още по времето, когато се развиват събитията, хората търсят причината за появата на тежката болест. Разказват се две легенди за нейното възникване. В първата се смята, че римският генерал, а след това и съимператор Луций Вер нарушава обещанието си пред боговете, че няма да плячкосва завладения град Селевкия. Той отваря запечатана гробница и така освобождава едрата шарка, която се явява наказание за неспазената клетва. Според втория мит войник отваря златен ковчег, намиращ се в храма на Аполон във Вавилон, и така освобождава страшната болест. Писмени източници от 4 в. - Res Gestae от Амиан Марцелин и биографиите на Луций Вер и Марк Аврелий, споменават за извършено светотатство, нарушаване на светилище на бог и неспазване на клетва, на които се дължи появата на заболяването. Също така политическата обстановка е такава, че римляните много лесно обвиняват, включително и за това, християните.

Римският историк Дио Касий (155-235 г.) изчислява 2000 смъртни случая на ден в Рим в разгара на епидемията. През втората фаза смъртността е много по-висока – над 5000 на ден. Най-вероятно изключителния брой смъртни случаи се дължи на факта, че болестта е новост за хората, живеещи в районите около Средиземно море. Смъртността се повишава, когато инфекциозни болести попаднат в „девствена популация“, тоест популация, която няма придобит или наследен имунитет към специфична болест. Като цяло се предполага, че една четвърт до една трета от населението на Римската империя е загинало, което се оценява на 60-70 милиона души. За историците няма съмнение, че самият Луций Вер, съимператор с Марк Аврелий, загива от едрата шарка през 169 г., а Аврелий 11 години по-късно от същото заболяване. В случая съдбата явно се намесва, тъй като именно армията на Вер пренася и разпространява болестта от Близкия изток до останалата част от Римската империя.

Какви щети нанася болестта върху икономиката

От едрата шарка се разболяват и загиват много войници, което от своя страна води до недостатъчно хора, които да обезпечат границите на империята, особено тази с германските племена. Недостигът принуждава Марк Аврелий да вземе на служба всеки годен мъж, който може да воюва - затворници, освободени роби, гладиатори. Последните пък оголват арените, което причинява недоволство сред римския народ, желаещ повече, а не по-малко забавления по време на криза. Въпреки мерките на императорите, германските племена минават р. Рейн през 167 г. за първи път от 200 години. Те успешно осъществяват своите нападения и спомагат за отслабването на империята.

Високата смъртност вследствие болестта силно редуцира броя на данъкоплатците, фермерите, търговците, новобранците за армията желаещите да постъпят на държавна служба. Приходите на държавата намаляват, а разходите постоянно нарастват. Постъпващите данъци намаляват, защото заради спадналия брой на земеделците, все по-малко земя се обработва и реколтата съответно е по-малка. По веригата това веднага се отразява на цените на хранителните продукти, които тръгват нагоре, а в същото време доставките на храна се съкращават.

Антониновата чума се отразява и на занаятчийската сфера, където продукцията вече е много по-малко, а това възпрепятства малките икономики. Недостатъчната работна ръка кара заплатите на оцелелите занаятчии да се повишат, а недостигът на търговци, финансисти и работодатели води до сериозни прекъсвания в международната и вътрешната търговия. Всичко това означава ниска събираемост на данъците и по-малък обем дължими налози.

Религията и болестта

Едрата шарка дава силно отражение не само на армията и икономиката, но и на обществения живот и на религията. Марк Аврелий инициира преследвания срещу християните, които не почитат римските богове и това е причината според императора и много други хора те да изпратят на земята като наказание страшната болест. Резултатите от действията на императора обаче се оказват с обратен ефект.

Християните имат различно поведение спрямо римляните, които вярват в политеистичната система. Тяхната религия изповядва обич и оказване на помощ на ближния, което ги кара да осигурят храна, вода и всичко, от което се нуждаят болните по това време. Преданите на Иисус остават да окажат помощ, докато езичниците бягат от заразните места и хора. Това провокира политеистичните да симпатизират на християните. Също така новата все още религия проповядва спасение в задгробния живот и близките на починалите получават утехата, че любимите им хора са наградени на небето. Тези вярвания привличат допълнително последователи и така вместо да намаляват, се увеличават привържениците на християнството.

>>> Юстиановата чума - първата чумна пандемия

Мнозина историци изказват мнението, че събития, подобни на Антониновата чума, имат огромна роля за разпадането на Римската империя. Както казва проф. Кайл Харпър от университета в Оклахома, "парадоксите на социалното развитие и присъщата непредсказуемост на природата са работили съвместно, за да доведат до смъртта на Рим". Това означава, че промените в климата осигуряват екологичния контекст за появата на нови, по-унищожителни болести като Антониновата чума, която възниква в края на най-благоприятния климатичен период и среща света с едрата шарка. Според Харпър заболяването е първата от трите разрушителни пандемии заедно с Киприановата (249-262 г. сл.н.е.) и Юстиниановата (541-542 г. сл.н.е.) чума, които подкопават основите на Римската империя.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата