Обособяване на професиите на лечителите и знахарите в Киев от девети век

От 900г.

През втората половина на IX век бива сформирана Киевска Рус (термин, въведен в употреба от историците, за да се обозначи периодът от съществуването на източнославянската държава в Източна Европа) със столица град Киев.
Границите на държавата достигнали басейните на Ока и Волга. В този си вид държавната организация съществувала в продължение на около 300 години, а след това се разпаднала на отделни самостоятелни княжества. Причината за това разпадане е политическото укрепване на едрите земевладелци, икономическият и политическият растеж на градовете.

В началото на дванадесети век в Киевска Рус се появяват първите занаяти. Руският народ бил известен с фината обработка на кожи, а катранът, който се произвеждал от местните, бил сред желаните и търсени стоки за износ. Още през IX век Киевска Рус търгувала лен с населението на Централна Азия през Дербент. Историята на фармацията свидетелства, че чрез новогородската граница за чужбина се изнасяли лечебни гъби лиственици, които се използвали като средство срещу туберкулоза. Кората от ясен се използвала в чужбина като антималарично лекарство, а растението багулник (блатна трева) се ценяло като антипаразитна билка в чужбина. Тя се внасяла и от Новгород.

Новгородските лечители станали известни в цяла Европа с препоръката си да се консумира суров черен дроб от риба треска при лечение на кокоша слепота. Популярна рецепта за облекчаване на това заболяване включвала в състава си стрити еленови рога, чесън, лук, репички, хрян и живовляк. Живовлякът се е използвал широко в европейската фармакопея за (външно) лечение на гнойни язви, а водата, в която се накисвали нарязани скилидки чесън се препоръчвала за измиване на цялото тяло по време на епидемии от чума или дизентерия.

До края на дванадесети век сред търговците и занаятчиите започнала да се открояват новите професии на лечителите и знахарите.