Обучение и кариера на Стефан Тарние

От 1828г. до 1897г.

Стефан Тарние е роден на 29 април 1828 г. в малкото село Айзери, департамента Кот д'Ор, който е част от източния френски регион Бургундия-Франш Конте. Неговият баща е лекар, който заради практиката си, скоро след раждането на сина си, се премества в градчето Арк сюр Тил. Стефан израства в провинцията и през целия си живот се чувства дълбоко свързан с нея.

Първоначално учи в лицея в Дижон, а през 1845 г. се записва да учи медицина в Париж. По време на следването си се връща за кратко, за да помага на баща си, който се бори с епидемията от холера, плъзнала в района на Дижон. Завършвайки университетското си образование през 1850 г., шест години работи като общопрактикуващ лекар.

С цел да придобие акушерска практика, Тарние започва работа в парижката болница "Матерните", където интересът му е насочен към причината и предотвратяването на родилната треска, която по това време води до смъртта на всяка шеста жена, раждаща във френските болници. През 1857-а, година след постъпването си в болничния екип, представя пред членовете на Медицинската академия встъпителната си десертация по тази тема.

Той доказва, че смъртността от пуерперален сепсис в лечебното заведение е 13 пъти по-висока от тази извън нея. Д-р Тарние стига до извода, че това заболяване е заразно.

Подобно предположение се приема много резервирано от лекарите в онези години, но неговият пряк началник Пол Дюбоа е впечатлен от работата на младия си колега. Той назначава обещаващия медик за началник на АГ-клиниката в болница "Матерните", а през 1867 г. и за главен хирург в нея.

През 1889 г. Стефан Тарние става професор по акушерство в Парижкия университет, обучавайки няколко випуска медици, които приемат и развиват неговата кауза. Прави много нови открития в своята област, заради което го определят за доайен сред френските АГ-специалисти в края на 19 век.

През 1891 г. е избран за президент на Медицинската академия заради големия си научно-изследователски принос и въвеждането на нови техники и практики в акушерството, става почетен доктор и член на водещи медицински институции.

До смъртта си през 1897 г. той продължава да популяризира методите си, с което дава своя значим принос за развитието на медицината, не само във Франция.

Статията е част от историята на:

• История за живота и делото на Стефан Тарние