Опит и практически умения на Гален, придобити по време на работата му като гладиаторски лекар

От 151г.

Гален е сред най-известните древноримски медици. Трудовете, които той е съставил, описвайки работата си, са предоставили на съвременните историци ясната представа за лечебното изкуство, което се практикувало в Древен Рим.

Пример за постепенното натрупване на практическите познания на медика посредством работата му в областта на хирургията, са неговите записки, които е водил по време на целия си престой в Пергам (от 151 до 161 година). Някои от най-важните медицински трудове на Гален, които предоставят на историците информация за неговите лекарски знания и учения са: "За най-добрия лекар" (написан около 166 г.), "За анатомичните препарати", "За дисекциите", "За вените и артериите", "За движението на мускулите" "за болните участъци", "За метода да се предписват лекарства".

По време на операциите на ранените гладиатори, Гален се е сблъскал със суровите лечебни практики в областта на хирургията, които се прилагали от различните видове римски лекари), които също като него са лекували „аренните” бойци. Те били разделени на няколко групи, тъй като са притежавали различни качества и умения. Например, групата на лечителите "lanista" имали само основни познания по медицина и наблягали на гимнастиката, а специалните роби, извести като "unctores", се грижели за общия комфорт и масажите на гладиаторите. , които също като него са лекували „аренните” бойци. Гален често е отразявал новостите, които е усвоил в работата си, освен това той е оценявал уменията на колегите си: „Добрият лекар не зашива заедно мускулните сухожилия заедно с раната”. Това негово мнение контрастира с неговите по-ранни наблюдения на хирурзите, които твърдят, че се правят: „ малко шевове в най-дълбоката част на раната”. Това описание, само по себе си косвено ни показва Галеновия напредък в лечебното изкуство, който е натрупал по време на службата му като гладиатолски лекар. Произведението на Гален „Лекарства по вид” също описва ранните му (и не дотам успешни) хирургически опити, от които древноримският медик е имал възможността да се поучи от грешките по време на работата, лекувайки ранените гладиатори. За това свидетелства и още един пасаж, в който Гален осъжда римските легионни хирурзи и лекарите, които не са изучавали анатомия.

От казаното до тук може да се направи извод, че опитът на Гален, придобит при лечението на гладиаторите в Пергам (трупан е от 158-161 година), е дал на младия лекар добър шанс да вземе най-доброто от лечителските традиции на Пергам и Александрия, да придобие добри практически умения в хирургията и да се докосне до всички предимства и недостатъци на медицината на неговото време. Освен това, медикът е имал амбицията да усъвършенства и опише познанията си чрез провеждането на дисекции, надявайки се да подобри традициите, популяризирани от александрийските му колеги Еразистрат и Херофил. Древноримският медик не е бил доволен от изучаването на текстовете на Хипократ. Той си позволил да добави многобройни коментари към творбите му и със сигурност не се е притеснявал да има различно от утвърденото мнение. В случаите, когато Гален се е натъквал на неясноти, той се е посвещавал на дисекции на животни, които да му предоставят по-голяма яснота и познание на анатомичните структури и физиологичните функции, които се онагледяват чрез вивисекции.

Започвайки работата си като гладиаторски лекар в Пергам, Гален е бил изправен пред почти непреодолими проблеми, касаещи терминологията - една борба, която той никога не съумява да спечели, предвид езиковата медицинска матрицата, популярна в неговото време. Въпреки това тази позиция, която е заемал от 151 до 161 му е позволила да натрупа безценен медицински опит, за койтосвидетелстват описаните по-горе негови трудове.

Статията е част от историята на: