Основополагащи за медицината открития, направени случайно

Медицинската история е изпълнена със случаи, в които случайността често е играла основна роля при откриването на животоспасяващи лекарства или на иновативни терапии. При тях първоначално не е имало целенасочени изследвания, а благодарение на неочаквани наблюдения или щастливи съвпадения се стига до медицински "находки", спасили безброй животи и революционализирали здравеопазването.

• Хинин
• Инсулин
• Пеницилин
• Рентгенови лъчи
• Коронарна ангиограма
• Радиоактивност
• Азотен оксид
• Литий
• Ваксина срещу едра шарка
• Варфарин
• Ботокс
• Виагра
• Валиум
• Миноксидил
• Антабусе
• Хлорпромазин
• Ипрониазид
• ЛСД
• Захарин

Хинин

Няма точни данни как е открит хинина като антималарийно лекарство, но се смята, че той е установен от южноамерикански индианец, страдащ от малария. Той пил вода от водосборно място, в което имало кора от хининово дърво. Известно време след това усетил, че температурата му спада. Индианецът споделил своето откритие с племето си, което ползвало после кората от хининовото дърво за лечение на малария.

Едни от първите данни за лечебните свойства на хининовото дърво предоставят йезуитите, изпълнявали мисии в Перу. Те всекидневно общували с местното население, по-конкретно обитателите на Андите кичуани, и се предполага, че от тях са научили как кората на растението може да се прилага срещу втрисане.

Инсулин

През 1889 г. изследователите Оскар Минковски и Йозеф фон Меринг наблюдават как кучета, на които им е премахнат панкреаса, развиват тежък и фатален диабет. Освен това забелязват, че урината му привлича цял рояк мухи, което показва високо съдържание на захар в нея. Благодарение на тези случки те разбират, че панкреасът съдържа нещо съществено, което играе огромна роля за предотвратяването на диабет. Двамата учени и други много след тях десетилетия наред се опитват да разберат кое е това вещество. Имена като Паул Лангерханс (на него са кръстени лангерхансовите острови в панкреаса), Георг Цулцер, Израел Клайнер и Николае Паулеску допринасят за идентифицирането на инсулина. Но признанието е дадено на Фредерик Бантинг, Чарлз Бест и Джей Джей Маклауд.

Пеницилин

Прибирайки се от почивка, Александър Флеминг открива в лабораторията си забравено петриево блюдо с бактерия Staphylococcus. Забелязва, че мухъл е замърсил културата и пречи на бактериите да се развиват. Вместо да изхвърли блюдото, той го изследва и открива, че мухълът произвежда химикал за самозащита, който убива бактериите. Флеминг назовава веществото пеницилин. Това става през 1928 г.

Рентгенови лъчи

Вилхелм Рьонтген открива лъчите, кръстени на него, случайно, докато извършва експерименти с флуоресценция. Работейки с екранирана катоднолъчева тръба, той забелязва, че лъчите, които се излъчват от нея, по някакъв начин преминават през екранирането и създават подобно на сянка изображение върху светлочувствителна хартия наблизо. Последвайки наблюдението си, на 8 ноември 1895 г. ученият прави рентгенова снимка на ръката на жена си.

Коронарна ангиограма

Историята зад случайното откриване на коронарната ангиограма е следната - американският кардиолог д-р Мейсън Суонс без да иска инжектира контрастно вещество в коронарна артерия, а не в лявата камера при рутинна процедура за сърдечна катетеризация. Тази щастлива грешка, случила се през 1958 г., представлява първата по рода си визуализация на коронарните артерии с помощта на рентгенова технология. Оттогава са разработени по-усъвършенствани техники за ангиография.

Радиоактивност

През 1896 г. Анри Бекерел използва естествено флуоресцентни минерали с цел да изучава свойствата на рентгеновите лъчи, открити преди година от Рьонтген. Бекерел излага калиев уранил сулфат на слънчева светлина и след това го слага на фотографски плаки, увити в черна хартия. Така смята, че уранът ще абсорбира слънчевата енергия и след това ще я излъчи като рентгенови лъчи. След няколко дни отчита експеримента си като провален, тъй като в Париж през цялото време е облачно. Но по някаква причина ученият решава да прояви фотографските плаки и за негова изненада вижда силни и ясни изображения. Те доказват, че уранът излъчва радиация без външен източник на енергия - Бекерел е открил радиоактивността.

Азотен оксид

Джоузеф Пристли открива азотния оксид през 1772 г., когато нагрява амониев нитрат и железни стружки. Той разбира, че оксидът има успокояващ и обезболяващ ефект, което после го превръща в едно от средствата за анестезия.

Литий

През 1947 г. психиатърът Джон Кейд от Австралия случайно открива успокояващите свойства на лития. Той го инжектира, смесен с урина от пациенти, страдащи от мания, в морски свинчета. Кейд смята, че психичните заболявания имат биологичен и психологически компонент и е необходимо да бъдат лекувани с медикаменти, съчетано с разговорна терапия. Той е на мнение, че манията се причинява от високи нива на токсин в тялото, който се отделя с урината. Затова чрез инжектирането на "токсичната" урина от пациентите в животните иска да провери дали може да предизвика същите маниакални ефекти при гризачите. Обаче установява, че инжекциите на базата на литиев разтвор успокоява морските свинчета. В доклад от 1949 г. Кейд заявява, че литият подобрява манията при разстройства на настроението, както и че намалява безпокойството при психотични пациенти.

Ваксина срещу едра шарка

Едуард Дженър се вслушва в хорските вярвания и практики за кравешката шарка, която предпазва доячките и фермерите от едра шарка. През 1796 г. той извлича материя от рана, причинена от кравешка шарка върху ръката на доячката Сара Нелмс, и я инокулира на 8-годишния Джеймс Фипс. Така разработва първата ваксина срещу едра шарка, тъй като момчето първоначално няколко дни се чувства зле, но след това се възстановява, а след два месеца не показал никаква реакция към едрата шарка, с която се опитал да го зарази Дженър.

Варфарин

Разредителят на кръвта или антикоагулантът варфарин е открит през 30-те години на 20 в. от американския биохимик Карл Пол Линк. При него идва фермер, който се оплаква, че кравите му страдат от необясними смъртоносни кръвоизливи. Линк изследва храната на животните (сладка детелина) и установява, че тя съдържа плесен, в която има антикоагулантно вещество. След известно време учени от университета в Уисконсин успяват да изолират съединение, получаващо се между кумарина, химичното вещество в детелината, и плесените, когато тя се развали. Това кристално вещество наричат варфарин. То се използва и днес при пациенти, страдащи от образуване на кръвни съсиреци и като предпазно средство срещу инсулт.

>>> Смъртта на хиляди крави води до откриването на варфарина

Ботокс

Ботулиновият токсин се произвежда от бактерията Clostridium botulinum. Той е открит за първи път през 1897 г., когато белгийски музиканти се разболяват, след като консумират развалено месо. Но едва десетилетия по-късно (1965 г.) е установен нейното паралитично свойство от Д. Драхман.

През 70-те години на миналия век офталмологът от САЩ д-р Алън Скот иска да провери дали токсинът може да се използва за лечение при очни увреждания. През 1978 г. лекарят го инжектира на пациент в опит да лекува очните мускули след операция за отлепване на ретината. Процедурата се смята за успешна и провокира приложението на токсина при други болни, включително и такива, които имат страбизъм.

Славата на веществото започва да се носи и лекари от други области също изявяват желание да го използват за различни проблеми. Токсинът се прилагал и срещу мигрена, стягане на челюстта и др. Но освен разрешаването на основния проблем, пациентите забелязвали, че фините бръчици около очите им драстично намалявали.

През 90-те години ботоксът, както вече е наричан токсина, става популярен като мощен инструмент за придобиването на по-младежки вид.

Виагра

Силденафил е активната съставка в лекарството, известно в търговската мрежа като виагра. Първоначално то е създадено за употреба при пациенти с ангина пекторис (симптом на исхемична болест на сърцето) и хипертония. Предназначението му било да разширява кръвоносните съдове на сърцето. Една медицинска сестра, която наблюдавала мъжете, лекувани с медикамента, забелязала, че те се смущават, защото получавали ерекция. Оказва се, че лекарството разширява кръвоносните съдове и в пениса. Този неочакван резултат провокира разработването на виагра като средство за лечение на еректилна дисфункция, одобрено от FDA през 1998 г. Днес активната му съставка се прилага и при пациенти с белодробна артериална хипертония.

Валиум

През 1953 г. фармацевтичната компания Wallace Pharmaceuticals пуска на пазара лекарството против тревожност Miltown. Типично в духа на конкуренцията от швейцарската фирма Hoffmann-La Roche нареждат на своя служител Лео Щернбах да направи версия на медикамента за тях така, че да заобиколят патентите на Wallace Pharmaceuticals. Щернбах обаче решава да направи нещо повече, следва предчувствието си за някои съединения, които е изучавал като потенциални багрила в Полша. Смята, че техните структури биха могли да взаимодействат благоприятно с човешката нервна система. Две години работи по проекта, но не постига нужните резултати и шефовете му го пренасочват към разработването на антибиотици. Но Щернбах не забравя първата си задача и продължава да й отделя време. Подпомогнат от колеги, усилията му се увенчават с успех и открива първия бензодиазепин, лекарство против тревожност. Няма как да оправдае действията си и за няколко месеца го изоставя, но при регулярно почистване на лабораторията използва възможността и го представя на ръководителя на фармакологията в Hoffmann-La Roche. След като той го тества, се обажда на Щернбах да продължи с разработването. Така на пазара през 1960 г. се появява лекарството Librium, а след 3 години и диазепам, по известен като валиум, който се превръща в най-продаваното лекарство от 1969 до 1980 г.

Миноксидил

Миноксидилът е следствие от продължителна изследователска програма, стартирала през 1960 г. от химици от Upjohn. Тяхната цел била да постигнат антихолинергичен ефект от едно съединение, но вместо това забелязали, че съединението понижава продължително кръвното налягане. Учените насочват усилията си натам и създават продукт, който е клинично изпитван при пациенти с хипертония през 1961 г. Той обаче има сериозни странични ефекти като задържане на сол и вода в тялото, предизвиква оток, а при някои пациенти и сърдечна недостатъчност.

Въпреки нежеланите ефекти, лекарството е одобрено заради търсенето на миноксидил от лекарите заради спешна употреба при тежко болни пациенти. Макар че Американската агенция по храните и лекарствата разрешава то да се приема само две седмици, медиците го предписвали за по-дълъг период и тогава започват да се появяват първите случаи на хипертрихоза (увеличаване на окосмяването). Когато се разчува, че пероралният миноксидил кара космите да растат при 60-80% от пациентите с хипертония, в Upjohn се появяват множество доброволци за проучване на косопада. Впоследствие лекарството се разработва в тази посока и го пуска на пазара като фармацевтичната компания го пуска като Regaine Topical Solution във Великобритания през 1988 г. срещу мъжка плешивост. През 1990 г. лицензът му е разширен и за жени с косопад.

Антабусе

Дисулфирам, чието търговско име е Антабусе, е лекарство, синтезирано в края на 40-те години на миналия лек като средство за лечение на алкохолна зависимост. Още през 30-те години е забелязана връзката между веществото и алкохолно-отблъскващите му ефекти - работници в каучуков завод, изложени на тетраетилтиурам дисулфид, се разболяват след употребата на алкохол. Но чак след едно десетилетие датски учени установяват защо работниците са имали такава реакция. Те разбират, че дисулфирамът блокира нормалното елиминиране на алкохола, повишава нивата на ацеталдехид, който от своя страна предизвиква негативни физиологични ефекти, каращи пиещите да изпитват недостиг на въздух, главоболие, тахикардия, гадене и други сериозни оплаквания, които при висока доза могат да доведат и до смърт.

Хлорпромазин

Хлорпромазин е първото антипсихотично лекарство, но първоначално не е предназначено за такова. През 1950 г. френска фармацевтична компания го разработва като антихистаминергично лекарство за употреба при различни състояния, в това число алергии и гадене. Хирургът Анри Лабори го използва като преданестетично средство, прилагано преди операция. На лекаря му прави впечатление, че пациентите са спокойни, без да са упоени и това го кара да предположи, че лекарството може да е полезно в психиатрията.

Психиатрите Жан Делей и Пиер Деникер прилагат хлорпромазин на пациенти от болница "Св. Анна" в Париж, като включват и такива, които страдат от шизофрения и мания. В свой доклад двамата специалисти заключават, че медикаментът е високоефективен и способен да контролира вълнението и възбудата. До 1956 г. хлорпромазинът масово е предписван от психиатрите в Европа и Северна Америка.

Ипрониазид

Подобно на откриването на първото антипсихотично лекарство хлорпромазин, щастливата случайност има пръст и в откриването на първото фармакологично лечение за депресия. Докато разработват нови противотуберкулозни съединения, химиците Фокс и Гибас от Hoffmann-La Roche, САЩ, синтезират изопропил-изоникотинил хидразид, или ипрониазид през 1953 г. Клиничните наблюдения съобщават за "странични ефекти" на медикамента при болни от туберкулоза като еуфория, повишен апетит, психостимулация и подобрен сън. Тези ефекти първоначално не са припознати като терапевтични ефекти, но през 1958 г. се прави систематично клинично проучване върху пациенти с депресия, на които е давано ипрониазид в рамките на няколко седмици. Установени са значителни подобрения при 70% от тези пациенти. Независимо, че лекарството се предлага в търговската мрежа като противотуберкулозно съединение под името Marsilid, то е използвано извън одобрените показания за лечение на пациенти, диагностицирани с голямо депресивно разстройство. След време ипрониазид е премахнат заради липса на безопасност - предизвиква хипертония и увреждания на черния дроб.

ЛСД

В търсене на нови лекарства швейцарският химик Алберт Хофман синтезира за пръв път на 16 ноември 1938 г. психоделичния наркотик диетиламид на лизергиновата киселина - ЛСД (LSD). На работното си място - лабораториите на Sandoz в Базел, Швейцария, той изучава гъбата ерготамино като част от програмата за пречистване и синтезиране на активни съставки, подходящи за превръщането им във фармацевтични продукти. Изследва производни на лизергиновата киселина с цел да получи стимулант на дишането и кръвообращението. Успява да синтезира ЛСД, без да разбере всъщност какво представлява. Чак след пет години (16 април 1943 г.) Хофман се връща отново към аналептика според него. Случайно приема малко количество ЛСД и открива ефекта, който веществото предизвиква. Получава халюцинации, замайване и в продължение на два часа изпада в опиянение, характеризиращо се с изключително възбудено въображение. Това поставя началото на изучаването и експериментирането във всеки смисъл с ЛСД.

>>> Как Алберт Хофман открива ЛСД в лабораторията на "Сандоз"

Захарин

Захаринът е извлечен за първи път през 1879 г. от Константин Фалберг в лабораторията на Айра Ремсен в университета "Джонс Хопкинс", Балтимор. Тогава той работи върху производни на въглищен катран и легендата разказва, че в един момент усеща сладък вкус на ръката си. Свързва го със съединението бензоен сулфимид, върху което е работил същия ден. Впоследствие е разработен като заместител на захарта, препоръчван за диабетици.