Откриване и дефиниция болестта на Крон – случайност на съдбата от 1932 г.

От 1932г.

Болестта на Крон е разпозната като патологично състояние, различно от улцерозния (язвения) колит през далечната 1932 г. По това време пред медицинската общественост е представена научната публикация на доктор Крон и колегите му. Към днешна дата състоянието се дефинира като трансмурално (или обхващащо всички слоеве на стената на даден орган – в нашия случай – на червото) възпаление с различни по място и обхват лезии, обхващащи разнообразни отдели на гастроинтестиналния тракт – от устата до ануса.

Освен това, както посочва Филдинг, първият случай на улцерозен колит, споменат от сър Самуел Уилкс (разгледан е в отделна статия, посветена на откритието и дефиницията на това патологично състояние), може и изобщо да не касаел язвеният колит, а друго хронично чревно заболяване, а именно – болестта на Крон.

В действителност - и други медицински историци разкриват наличието на подобни примери в медицинската литература. Те са констатирани в редица доклади, съставени преди 1932 г., описващи болестта на Крон (най-често под името "регионален илеит" или "регионален ентерит"). Въпреки всичко - едни от най-забележителните описания на патологичното състояние преди 1932 г. - са тези на д-р Моргани (от 1769 г.) и на д-р Далзиел (от 1913 г.). Но, случайно ли не, точно когато докладът на д-р Уилкс бива превърнат в своеобразен медицински ориентир (що се касае до описанието на язвения колит), трудът на д-р Крон, посветен на едноименното заболяване, също бива признат за пионерен.

Най-ранното пълно описание на хроничното състояние вероятно принадлежи на Джовани Батиста Моргани (1682-1771), който често е описан като "Баща на анатомичната патология". Италианският медик е известен със своята точност и прецизност, както при дисекциите си, така и в писмените си научни трудове. Един казус, в неговия трактат - "Огнищата и причините за болестите" ("The Seats and Causes of Diseases" от 1761 г.) - описва 20-годишен пациент, който загива вследствие на продължително заболяване, изразяващо се в треска, болки в корема и кървава диария. Аутопсията на младия мъж разкрива перфорации и трансмурално възпаление с язви, простиращи се от терминалния илеум до дебелото черво. Докладът на лекаря също така описва и мезентериалната лимфаденопатия и спленомегалия.

Първата поредица от случаи, разглеждащи болестта на Крон, е публикувана в британско медицинско списание на шотландския хирург Томас Кенеди Далзиел (1861-1924) през 1913 г. Той описва девет случая, при които патологът наблюдава еозинофили, гигантски клетки и грануломи без наличието на инфекциозни агенти. Далзиел описва червата като имащи: "консистенция и гладкост на змиорка в състояние на трупно вкочаняване". Два от тях са били фатални поради широкия обхват на заболяването и множество стриктури (ограничени стеснения на даден кух орган). При останалите случаи (включително този на 10-годишно дете) заболяването е локализирано и лекувано успешно чрез операция. Далзиел не "спестява" и участието на дебелото черво в тази болест, нещо, което Крон не направи. От предложеното име на състоянието, Далзиел отбелязва, че: "моите приятели патолозите предпочитат да го нарекат хиперпластичен ентерит".

Пионерната статия, която разкрива съществуването на болестта на Крон пред света, е написана от Леон Гинзбърг (1898-1988) и Гордън Д. Опенхаймер (1900-1974) и Бърил Крон (1884-1983). Научният труд е публикуван в октомврийския брой от 1932 година на тематичното списание на Американската медицинска асоциация. В статията си учените описват състояние, наречено "регионален илеит" при 14 пациенти (на възраст от 17 до 52 години). Патологията на заболяването включва хронично "некротизиращо и цикатризиращо възпаление" в терминалния илеум, наблюдава се и трансмурално възпаление, стриктури и фистули. Въпреки славата си, тази статия се превръща в тема на немалко дебати и противоречия.

Епонимът на болестта на Крон е получен при доста любопитни обстоятелства. Според Гинзбърг той и Опенхаймер първоначално идентифицират модела на заболяването и събират информация за цели 12 случая, всички от които, са пациенти на д-р А. Берг (той е старши хирург в болница "Mount Sinai Hospital" в Ню Йорк). Очевидно Гинзбърг и Опенхаймер пишат по-голямата част от научния си труд и искат да добавят името и на Берг като автор. Той обаче отказва с предлога, че не е участвал от началото на проекта. В опит да се увеличи броят на случаите и участниците в доклада, Гинзбърг и Опенхаймер се свързват с Крон (чрез познанството си с патолога Пол Клемперер). Крон получава ръкописа и не чува нищо повече за него, докато трудът не е официално публикуван. Точно тук се намесва съдбата. И тъй като чувството й за хумор е иронично - на първо място в текста не са поставени имената на двамата откриватели, а това на Крон.

Бърил Крон навярно не очаква да се превърне в кръстник на заболяването. Заглавието на статията предполага какво би следвало да е името на патологичното състояние, а именно - регионален илеит. И към днешна дата е загадка дали медикът е подал ръкописа към списанието, озаглавен с неговото име. Едно обаче е сигурно – по това време политиката на медията е да нарежда наименованията на авторите по азбучен ред.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на улцерозния колит и болестта на Крон в медицината