Язвен колит - откриване през 1909 г. и дефиниция

От 1909г.

Улцерозният колит (УК) е възпаление на мукозната повърхност, ограничено до дебелото черво, което често се характеризира с кървава диария, тенезъм и коремна болка. Улцерозният (язвеният) колит е първият подтип в групата от възпалителни заболявания на червата, който трябва да се характеризира като отделна единица. По тази причина ранната история на възпалителните чревни заболявания вмества в себе си тази на улцерозния колит. Но това не означава, че последният е открит и изследван преди болестта на Крон. Напротив, и двете състояния вероятно засягат пациентите много преди модерната медицина да може да ги различава.

Най-ранните описания на улцерозния колит са предмет на дебат. Съществуват писмени доказателства за лекари, третиращи пациенти с хронична диария. Те датират от периода на гръцката Античност. Дори Хипократ (около 460-370 г. пр. Хр.) обсъжда многото възможни етиологии на диарията.
Очевидните прояви на възпалението на червата е представено в няколко медицински училища в началото на 19 век. Двамата медици - и Франсоа Жозеф Брусай (1772-1838 г.), и Джон Браун (1810-1882) предлагат теорията, че всички заболявания произлизат от възпаление в стомашно-чревния тракт. Тя се дължи на задълбочаването на анатомичните изследвания и използването на микроскопа по това време. Също така, епидемичните вълни на холерата се разпространяват в почти целия свят през 19 век, привличайки вниманието върху инфекциозните причини, "виновни" за предизвикването на диария.

Сър Самуел Уилкс (1824-1911), в доклада си от 1859 г. става първият медик, който използва термина "улцерозен колит", за да опише състояние, подобно на това, което се разбира от медицинското общество днес. Съобщения за подобни случаи на тежка и персистираща патологична диария, за която изглежда, че не е с инфекциозен произход, са натрупани през втората половина на XIX век. През 1888 г., скоро след появата на теорията за бактериалния произход на заболяванията, Сър Уилям Хейл Уайт от Лондон (1857-1949) публикува задълбочено описание на случаите, в които е установил наличието на "улцерозен колит". Любопитното е, че медикът е изключил всички други известни причини като "тумор, дизентерия, туберкулоза, тиф". Чрез този доклад терминът "улцерозен колит" се внедрява в глобалния медицински речник.

Може да се каже, че 1909 г. е най-важната година за историята на улцерозния колит. През януари Кралското дружество по медицина в Лондон провежда симпозиум, в който са представени и обсъдени над 300 случая на заболяването, събрани от лондонските болници. В дискусиите са разкрити множество щателни и задълбочени наблюдения - от рисковите фактори ("ранна възраст и средна възраст") до честите симптоми ("диария и кръвоизливи") към опитите за лечение ("адстрингентни лекарства, антисептици и успокоителни, които са били прилагани перорално с малко или никакво действие").

През същата година Джон Пърси Локхарт-Мъмъри (1875-1957) демонстрира, че сигмоидоскопията е безопасно и безценно средство за оценка и диагностициране на дебелото черво. Тогава през март същата година изданието "British Medical Journal" публикува статия на Херберт П. Хокинс. Наречена е "Напредък на естествената история на улцеративения колит и влиянието му върху лечението." Този труд, прочетен пред медико-хирургичното дружество в Бристол, обяснява: "нищо не може да се направи, докато естествената история на заболяването не бъде осъзната." Той илюстрира болестта чрез клинични случаи и предполага, че "активните бактериални агенти" са отговорни за болестта. Те просто трябва да бъдат открити, така че да могат да се контролират.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: