Откриване на причинителя на варицелата и създаване на първата ваксина срещу заболяването

Варицелата е заболяване, което, уви, почти всеки родител може да разпознае от първия път. При заразяване по цялото тяло на малчуганите се появява "издайнически" обрив, който много прилича на зърна на леща. По тази причина, варицелата се среща и под наименованието "лещенка".  

Любопитното е, че преди да бъде изучена подробно, много често лещенката била бъркана с едрата шарка. След откриване на причинителя на варицелата през 1953г. , разграничаването между двете състояния вече съвсем не било толкова трудно. Всъщност, американският вирусолог Томас Уелър бил този, който след няколко експеримента най-накрая успял да изолира вируса Varicella zoster, причиняващ заразното състояние. Малко по-късно станало ясно, че въпросният инфекциозен агент действа на два "фронта" - освен варицела, той може да предизвика и т. нар. заболяване херпес зостер, което обаче се среща по-често при възрастни хора и по-рядко – при деца.

За своето откритие и за още много други постижения в областта на имунологията, през 1954г. Уелър заслужено получил Нобелова награда за медицина и физиология. На практика, той открил пътя към създаване на подходящ препарат за превенция срещу лещенката. Появата на този препарат обаче щяла малко да се "забави", тъй като по същото време специалистите били заети с измислянето на по-важни животоспасяващи субстанции. Забавянето продължило точно две десетилетия.

През 1974г. японският лекар Мишиаки Такахаши се заел пръв да разработи ваксина срещу варицела. Японецът имал лични причини да приеме това сериозно предизвикателство: по-малкият му син бил покосен от заболяването и като баща той бил абсолютно безсилен да му помогне. Вместо безпомощно да наблюдава отстрани страданието и на други хлапета, Такахаши решил да направи всичко по силите си, за да предпази най-малките от преминаване през подобно изпитание.

След като събрал достатъчно опит и данни от вече създадените ваксини срещу други инфекциозни състояния, японският лекар успял да отгледа и изолира в животински и човешки клетки отслабена форма на Varicella zoster. Полученият вакиснален щам бил многократно тестван от екипа на учения и било доказано, че наистина изгражда антитела срещу лещенката. Малко след това живата атенюирна ваксина на Такахаши била въведена в масова употреба както в Япония, така и в няколко други страни. В САЩ била призната доста по-късно – чак през 1995г.  

Статията е част от историята на:

• История на ваксините

Още по темата:

• Задължителната ваксинация срещу едра шарка в САЩ от 1901 година, 2 част
• Принос на Мери Монтегю към въвеждането на вариолизацията в Англия
• Разпространение на полезната вариолизация
• Създаване на живата ваксина срещу полиомиелит