Оценка за приноса на Авицена в медицината

От 1037г.

По време на периода, в който Авицена практикува медицинската професия неговата личност неминуемо оказва въздействие и значимо влияние върху развитието на медицината в Европа, чак до 17-ти век. Неговият "Канон по медицина" е подложен на нарастващата критика на ренесансовите университетски преподаватели, тъй като Авицена се придържал в голяма степен към теоретическите и практическите факти, заложени в историческите гръко-римски медицински текстове. Въпреки това, много от тях преподавали по него, въвеждайки своите студенти в основите на медицинската наука.

Авицена, никога не искал съзнателно да си създава врагове, но през годините имал много опоненти. Един от тях е средновековният лекар Арнолд от Виланова (живял от средата на 13-ти и началото на 14-ти век). Той критикувал Авицена, наричал го „професионален драскач, който изумявал европейските лекари със своето неправилно тълкуване на трудовете на Гален". Но това обвинение е твърде тежко, а и несправедливо, защото без труда на Авицена много медицински познания биха били загубени. Твърдението на Арнолд от Виланова е опровергано.

През 1913 г канадският лекар и професор по медицина Сър Уилям Ослър описва Авицена като "автор на най-известният медицински текст, писан някога". Ослър добавя, че като практикуващ лекар, Авицена е "прототип на успешен медик, който е бил в същото време държавник, учител, философ и литературен автор."

Медицинското творчество на Авицена трябва да се разглежда и в контекста на това на неговите колеги Али Ибн ал-Абас, Абу ал-Касим. По време на ислямската златна ера те служили като безценни канали за предаването на текстова информация, интерпретираща елинистическите медицински практики, за които Европа била забравила.

Първо през Сицилия и Испания, а след това благодарение на Кръстоносните походи, богатото културно просвещение на ислямския свят "събудило" Европа от нейната "интелектуална дрямка". Авицена вероятно е сред най-големите посланици на това движение.

Значението на трудовете на известния медик изгражда сред историците изключително положителна оценка за приноса на Авицена в медицината. За това отношение може да се съди по неговата гробница в Хамадан. Тя редовно е посещавана от поклонници на великия лекар, които твърдят, че дори самото място, където е положен Авицена е лековито.

През 1950 година гробницата е реконструирана и превърната в мавзолей, впечатляващо украсен с внушителна ярка кула, а музеят съдържа и библиотека с около 8000 тома.

Статията е част от историята на:

• История на Авицена