Последиците за човешкото здраве след ядрените взривове над Хирошима и Нагасаки

От 1945г.

По време на финалната фаза на Втората световна война през 1945 година САЩ хвърлят над Япония две атомни бомби: на 6 август над град Хирошима, а на 9 август – над Нагасаки. Тези два акта си остават първата и последна употреба на ядрени оръжия във военната история на света.

Според сведенията броят на убитите в Хирошима е между 42 000 и 93 000 и се основава само на наличните тела, поради което е толкова нисък. По-късни проучвания, които включват броя на откритите тела и изчезналите хора през първия месец след бомбардировката, довеждат до по-приемлива цифра – около 130 000 души. Загиналите в Нагасаки са между 60 000 и 70 000, тъй като въпреки че плутониевата бомба е по-мощна, обхватът на разрушенията й е ограничен от околните хълмове и планини.

Около 90% от хората в периметър 500 м от епицентъра на взрива загиват моментално. В периметър от 1.5 км са ранени 2/3 от хората, като 1/3 от тях умират. Озовалите се в близост до епицентъра на взрива приемат високи дози радиация и умират още през първия ден на бомбардировката. Една трета от всички смъртни случаи са регистрирани до четвъртия ден след взрива; 2/3 – до десетия ден; 90% – до края на третата седмица. Общият брой на смъртните случаи вследствие на радиацията е неизвестен, тъй като тя взема своите жертви след дни, седмици, месеци и години.

Фази на нараняванията, причинени от атомната бомба

А: Първите две седмици – основно изгаряния от пламъците и радиоактивното лъчение, рани от взрива и падащите сгради.

В: От 3-та до 8-та седмица – симптомите са свързани с радиоактивното облъчване – загуба на коса, анемия, загуба на бели кръвни телца, кървене, диария. Около 10% от случаите в тази група са фатални.

С: Между 3-я и 4-я месец – известно подобряване на раните от изгарянията и радиацията. Но се появяват вторични увреждания – тежки белези (келоиди), кръвни аномалии, стерилитет (и при двата пола) и психосоматични разстройства.

Дори днес са налице много заболявания, свързани с ядрените взривове: левкемия, катаракта, рак на щитовидната жлеза, на гърдата, на белите дробове и слюнчените жлези, родилни дефекти – включително умствена изостаналост, келоидни белези и др.

Какво причинява радиацията?

Острите фази протичат от момента на излагането на радиационно облъчване до четвъртия месец след това и се състоят както от първични, така и от вторични изгаряния. Много от хората умират в момента на взрива, а нараняванията и смъртните случаи намаляват пропорционално с отдалечаването от епицентъра.

Радиационна (лъчева) болест

• Радиационното облъчване прониква дълбоко в човешкото тяло и уврежда клетките и молекулите, което води до клетъчна смърт, потискане на деленето на клетката, аномалии на вътреклетъчните молекули и мембрани;
• Клетките, които отговарят за възстановяването на тъканите и възпроизвеждането при хората, са най-чувствителни към радиацията, т. е. младите кръвни телца, лимфоцитите, сперматозоидите и яйцеклетките; следващите по ред са мукозните епителни клетки на устата, хранопровода и стомаха и епителните клетки на очната леща и клетките, които оформят космените фоликули.

Радиационно увреждане на кръвта – летална доза

• При 1 000 рада облъчване се появяват тежки заболявания, причиняващи разрушаване на костния мозък – броят на левкоцитите пада, появява се анемия, кръвотечение, унищожаване на стомашните и вътрешните течности (слуз). Повечето жертви умират за около 30 дни;
• При 10 000 рада се появява дезориентация и кома, а смъртта настъпва за няколко часа.

При острата лъчева болест се наблюдава загуба на коса, обезцветяване на кожата на петна и др. Най-засегнати са костният мозък и лимфната тъкан. Най-тежките случаи на кръвни заболявания приключват със смърт в рамките на 40 дни след излагането на радиация.

Симптоми:

• Първи ден: гадене, повръщане, общо неразположение;
• От 10-ти до 14-ти ден: загуба на коса, общо неразположение, треска, намаляване на броя на белите кръвни телца, анемия, намаляване на тромбоцитите, гингивит, орофарингит, кожна пурпура;
• При хората, оцелели след 20-я ден: намаляване на броя на червените кръвни телца, но симптомите започват да намаляват и постепенно се възстановява броят на белите и червените кръвни телца.

Вторична радиационна болест

Хората, извън обсега на първичната радиация (около епицентъра на взрива), също са засегнати от радиоактивното изтичане. Точният им брой не е известен, но освен местните жители, сред пострадалите са екипите на Бърза помощ и Гражданска защита. Според едно проучване броят на засегнатите жители на Хирошима е 57 839 души, а на спасителите – 9 184. В Нагасаки цифрите са съответно 21 315 и 3 035.

Незараснали белези – келоиди

Хората, намиращи се в периметър от 1 до 2 км от епицентъра на взрива, получават различни видове изгаряния, които довеждат до образуването на специфични белези. По-голямата част от термалните наранявания оставят малки, тънки белези в началото. Но изгарянията в резултат от лъчението се променят значително, надебеляват и се превръщат в келоиди след 3-4 месеца.

Келоидите са разраснала се тъкан на белег на повърхността на раната. Образуванието наподобява черупката и краката на рак, откъдето и произлиза термина "келоид" (гръцката дума за рак). Тези белези са вследствие на първично термално изгаряне.

Катаракта

При катаракта очните лещи стават непрозрачни. Това състояние се появява няколко години след взривовете. В Хирошима е регистрирано през 1948 г., а през следващата година – и в Нагасаки. Развитието на заболяването зависи от възрастта на човека и местоположението му спрямо епицентъра на взрива.

В Хирошима са регистрирани около 100 случая на катаракта от 869-те, изложени на радиация оцелели, намиращи се в радиус от 1 км от епицентъра на взрива. До 1954 г. броят им нараства с още 116.

Левкемия

Левкемията е злокачествено заболяване на кръвните клетки, при което се наблюдава значително увеличаване на броя на младите бели кръвни клетки. След това червените кръвни клетки и тромбоцитите намаляват, появява се анемия и кървене. Левкоцитите губят нормалните си функции, което намалява устойчивостта на индивида към инфекции и накрая води до смърт. Възможно е да се постигне ремисия с медикаменти, но за съжаление не съществува радикално лечение.

До 1975 г. са регистрирани 1 838 случая на левкемия в Хирошима и Нагасаки. От тях 512 човека са се намирали в 10-километровата зона около епицентъра на взривовете. Пикът на случаите на заболяването е регистриран през 1951-1952 г.

Рак

• Рак на щитовидната жлеза: първият случай е регистриран през 1957 г. При жените заболяването се среща много по-често;
• Рак на гърдата: процентът на случаите при този вид рак сред изложените на радиация е много по-висок в сравнение с останалите. Наблюдава се пик при жените на възраст между 20 и 30 години;
• Рак на белия дроб: първият случай, за който се смята, че е причинен от радиацията, е регистриран през 1954 г. в Хирошима. През 1972 г. едно проучване преброява 3 778 случа на рака на белите дробове и общо 10 000 смъртни случая, които могат да се свържат с високите дози погълната радиация.

Изменения в хромозомите

Броят на хромозомите е точно определен и те се намират в ядрата на клетките. При хората той е 46. Хромозомни отклонения се наблюдават за първи път през 1960 г. при оцелелите при атомните взривове в Хирошима и Нагасаки. Последвалите систематични проучвания показват съществени отклонения в кръвните клетки и лимфоцитите при зародишите, изложени на големи дози радиация, в майчината утроба и при бебетата, скоро след раждането.

Увреждане на зародиша и микроцефалия

Според проучване, проведено в Нагасаки, при 98% от бременните жени, изложени на радиацията в радиус от 2 км от епицентъра на взрива и при 113 жени, намирали се в радиус от 4-5 км, се наблюдава смърт на детето веднага след раждането или няколко години след това. Оцелелите деца страдат от загуба на коса, кървене, лезии в устната кухина. При 25% от оцелелите новородени се наблюдава умствено изоставане.

При оцелелите деца се регистрира изоставане в растежа, ниско тегло, малка обиколка на главата – микроцефалия – едно от най-ужасяващите последствия от ядрените взривове, съпътствано от умствена изостаналост.

Проведените генетични изследвания не дават неоспорими доказателства за генетични изменения вследствие на радиацията от атомните бомби, но вероятно такива също съществуват.