Последиците за човешкото здраве след ядрените взривове над Хирошима и Нагасаки

По време на финалната фаза на Втората световна война, САЩ хвърлят над Япония две атомни бомби: на 6 август над град Хирошима, а на 9 – над Нагасаки. Тези два акта си остават първата и последна употреба на ядрени оръжия във военната история на света.

Според сведенията броят на убитите в Хирошима е между 42 000 и 93 000 и се основава само на наличните тела, поради което е толкова нисък. По-късни проучвания, които включват броя на откритите тела и изчезналите хора през първия месец след бомбардировката, довеждат до по-приемлива цифра: около 130 000 души. Загиналите в Нагасаки са между 60 000 и 70 000, тъй като въпреки че плутониевата бомба е по-мощна, обхватът на разрушенията й е ограничен от околните хълмове и планини.

Около 90% от хората в периметър 500 м от епицентъра на взрива умират моментално. В периметър от 1.5 км са ранени 2/3 от хората, като 1/3 умират. Хората в близост до епицентъра на взрива приемат високи дози радиация и умират още през първия ден на бомбардировката. Една трета от всички смъртни случаи са регистрирани до четвъртия ден след взрива; 2/3 до десетия ден; 90% до края на третата седмица. Общият брой на смъртните случаи в следствие на радиацията е неизвестен, тъй като тя взима своите жертви след дни, седмици, месеци и години.

Фази на нараняванията

А: Първите две седмици – основно изгаряния от пламъците и радиоактивното лъчение, рани от взрива и падащите сгради.

В: От 3-тата до 8-та седмица – симптомите са свързани с радиоактивното облъчване – загуба на коса, анемия, загуба на бели кръвни телца, кървене, диария. Около 10% от случаите в тази група са фатални.

С: Между 3-я и 4-я месец – известно подобряване на изгарянията, раните и радиационните наранявания. Но се появяват вторични увреждания – тежки белези (келоиди), кръвни аномалии, стерилитет (и при двата пола) и психосоматични разстройства.

D: Дори днес, след 70 години, са налице много заболявания, свързани с ядрените взривове: левкемия, катаракта, рак на щитовидната жлеза, гърдата, белите дробове, слюнчените жлези, родилни дефекти включително умствена изостаналост, келоидни белези.

Острите фази протичат от момента на излагането до четвъртия месец и се състоят както от първични, така и от вторични изгаряния. Много от хората умират в момента на взрива, а нараняванията и смъртните случаи намаляват пропорционално с отдалечаването от епицентъра на взрива.

Радиационна болест

-          Радиационни наранявания проникват дълбоко в човешкото тяло и уврежда клетките и молекулите, което води до клетъчна смърт, подтискане на деленето на клетката, аномалиина вътреклетъчните молекули и мембрани.

-          Клетките, които отговарят за възстановяването на тъканите и възпроизвеждането на хората са най-чувствителни към радиацията, т. е. младите кръвни телца, лимфоциттие, сперматозоидите и яйцеклетките; следващите по ред са мукозните епителни клетки на устата, хранопровода и стомаха и епителните клетки на очната леща и клетките, които оформят космениет фоликули.

Радиационно увреждане на кръвта – летална доза

При 1 000 рада радиация се появяват тежки заболявания, причиняващи разрушаване на костния мозък – броят на левкоцитите пада, появява се анемия, кръвотечение, унищожаване на стомашните и вътрешните течности (слуз). Повечето жертви умират за около 30 дни.

При 10 000 рада се появява дизориентация и кома и смъртта настъпва за няколко часа.

При острата лъчева болест се наблюдава загуба на коса, обезцветяване на кожата на петна и др.

Най-засегнати са костният мозък и лимфната тъкан. Тежките случаи, изложени на 450-650 рада, умират за 14 дни. Най-тежките случаи на кръвни заболявания приключват със смърт в рамките на 40 дни след излагането на радиацията.

Симптоми:

-          Първи ден: гадене, повръщане, общо неразположение

-          От 10 до 14 ден: загуба на коса, общо неразположение, треска, намаляване на броя на белите кръвни телца, анемия, намаляване на тромбоцитите, гингивит, орофарингит, кожна пурпура,

-          При хората, оцелели след 20 ден: намаляване на броя на червените кръвни телца, но симптомите започват да намаляват и постепенно се възстановява броят на белите и червените кръвни телца.

Вторична радиационна болест

Хората извън обсега на първичната радиация (около епицентъра на взрива) пострадват от радиоактивното изтичане. Точният им брой не е известен, но освен местните жители, сред пострадалите са екипите на Бърза помощ и Гражданска защита. Според едно проучване броят на засегнатите жители в Хирошима е 57 839 души, а на спасителите – 9184. В Нагасаки цифрите са съответно 21 315 и 3035.

Незарастнали белези - келоиди

Хората, получили термални изгаряния в периметър от 1 до 2 км от епицентъра на взрива, получават различни видове изгаряния, които довеждат до образуването на специфични белези. По-голямата част от термалните наранявания оставят малки, тънки белези в началото. Но изгарянията в резултат от лъчението се променят значително, задебеляват и се превръщат в келоиди след 3-4 месец.

Келоидите са разраснала се тъкан на белег на повърхността на раната. Задебелението наподобява черупката и краката на рак, от където и произлиза термина "келоид" (от гръцката дума за рак). Тези белези са в следствие на първично термално изгаряне.

Катаракта

При катарактата окулярните лещи стават непрозрачни. Това състояние се появява няколко години след взривовете. В Хирошима е регистрирано през 1948 г., а през следващата година и в Нагасаки. Развитието на заболяването зависи от възрастта на човека и положението му спрямо епицентъра на взрива. По-тежките случаи се появяват по-рано.

В Хирошима са регистрирани около 100 случая на катаракта от 869-те изложени на радиация оцелели, намиращи се в радиус от 1км от епицентъра на взрива. До 1954 г. броят им нараства с още 116 пациенти.

Левкемия

Левкемията е злокачествено заболяване на кръвните клетки, при което се наблюдава значително увеличаване на броя на младите бели кръвни клетки. След това червените кръвни клетки и тромбоцитите намаляват, появява се анемия и кървене. Левкоцитите губят нормалните си функции, което намалява устойчивостта на индивида към инфекции и накрая до смърт. Възможно е да се постигне ремисия с медикаменти, но за съжаление не съществува радикално лечение.

До 1975 г. са регистрирани 1 838 случая на левкемия в Хирошима и Нагасаки. От тях 512 човека са се намирали в 10-км зона около епицентъра на взривовете. Пикът на случаите на заболяването е регистриран през 1951-1952 г.

Рак

-          На щитовидната жлеза: първият случай е регистриран през 1957 г. При жените заболяването се среща много по-често.

-          На гърдата: случаите на този вид рак сред хората, изложени на радиация, е много по-висок от онези, които не са били изложени. Наблюдава се пик при жените на възраст между 20 и 30 години.

-          На белия дроб: първият случай е регистриран през 1954 г. в Хирошима. През 1972 г. едно проучване преброява 3 778 случа на рака на белите дробове и общо 10 000 смъртни случая, които могат да се свържат с високите дози погълната радиация.

Изменения в хромозомите

Броят на хромозомите е точно определен и те се намират в ядрата на клетките. При хората той е 46. Хромозомни отклонения се наблюдават за първи път при оцелелите при атомните взривове в Хирошима и Нагасаки, през 1960 г. Последвалите систематични проучвания показват съществени отклонения при кръвните клетки и лимфоцитите при зародишите, изложени на големи дози радиация, в майчината утроба, или скоро след раждането.

Увреждане на зародиши и микроцефалия

Според проучване, проведено в Нагасаки, при 98% от бременните жени, изложени на радиацията в радиус от 2 км от епицентъра на взрива и 113 жени от радиус от 4-5 км, се наблюдава смърт на детето веднага след раждането или няколко години след това. Оцелелите деца страдат от загуба на коса, кървене, лезии в устната кухина. При 25% от оцелелите новородени се наблюдава умствено изоставане.

При оцелелите деца се регистрира изоставане в растежа, ниско тегло, малка обиколка на главата, микроцефалия – едно от най-ужасяващите последствия от ядрените взривове, съпътствано от умствена изостаналост.

Изследванията не дават сигурни резултати за генетичните ефекти на атомните бомби и радиацията, но вероятно такива също съществуват.

по статията работи: Величка Мартинова