Последствията за здравето на хората след ядрената авария в Чернобил

От 1986г. до 2005г.

На 26 април 1986 се случва най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството, която промени живота на стотици хиляди хора.

В 01:23 часа местно време неизправност при проверка на системите на Четвърти реактор  на Чернобилската АЕЦ "Ленин" в СССР става причина за серия от експлозии, предизвикали най-голямата ядрена катастрофа в света.

В атмосферата са изхвърлени хиляди тонове радиоактивни вещества. Непосредствени жертви са 30 работника, загинали при самата експлозия, в резултат на остра лъчева болест през следващите няколко месеца, спасители и пожарникари. На мястото на аварията са изпратени около 600 хиляди ликвидатори, които са изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.

Властите издават заповед за евакуация на хората едва 36 часа след аварията. Закъснялата реакция утежнява и без това трагичната ситуация.

Радиационното облъчване убива 4 хиляди души. В Украйна, Беларус и Русия с радиация са облъчени 8,4 млн. души. Впоследствие 100 хиляди души умират от ракови заболявания, сърдечни болести, нарушения на имунната система и други вредни въздействия на радиационното заразяване.
С радиоактивни материали са заразени 155 000 кв. км, от които почти 52 000 кв. км - със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90 – те са с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

Радиацията, изхвърлена в атмосферата, се равнява на най-малко 200 ядрени бомби като пуснатите над японските градове Хирошима и Нагасаки през 1945 г.

Годините след аварията

Между 1986 и 1987 г. в потушаването на аварията и почистването на радиоактивните отломки участват около 350 000 човека, наречени "ликвидатори", от армията, персонала на централата, местните полицейски и пожарникарски служби. Около 240 000 от тях приемат високи радиоактивни дози, докато се опитват да удържат аварията в 30-километровата зона около реактора. По-късно броят на регистрираните ликвидатори се покачва на 600 000, въпреки че само малка част от тях са изложени на най-високите нива радиооблъчване.   

През пролетта на 1986 г. от областта около Чернобилския реактор са евакуирани 116 000 човека. Други 230 000 са разселени през следващите няколко години.

Към момента около 5 милиона хора в Беларус, Украйна и някогашния СССР живеят в области с нива на радиоактивните цезиеви отлагания от порядъка на повече от 37 kBq на кв. м. Около 270 000 от тях обитават райони, класифицирани от съветските власти, като зони под строг контрол, в които замърсяването с цезий надвишава 555 kBq на кв. м.

Освен опита за прикриване на инцидента от съветските власти и дезинформацията на населението, руското правителство се опитва да припише голяма част от възникналите заболявания на радиоактивното замърсяване от други причинители.

Радиацията, изпусната по време на аварията

Работниците в ядрената централа и населението на засегнатите страни са изложени на три основни вида радионуклеиди: йод-131, цезий-134 и цезий-137.

Когато йод-131 попадне в околната среда, той бързо преминава в човешкия организъм и се складира в щитовидната жлеза. Но йод-131 има кратък период на полуразпад (8 дни). Децата, изложени на радиоактивния йод, обикновено получават по-големи дози от възрастните, защото щитовидните им жлези са по-малки и метаболизмът им е по-бърз.

Изотопите на цезия имат по-дълъг период на полуразпад (около 2 години при цезий-134 и 30 години при цезий-137), което увеличава възможността за дълготрайно излагане на елемента чрез поглъщането на замърсени храна и вода, вдишването му от въздуха или от радиоактивните отлагания в почвата.

Дози, получени от населението по време и в годините след аварията

За сравнение, при компютърна томография на цялото тяло човек се облъчва с радиация в размер на 12 mSv; при мамография – 0.13 mSv; при рентгенова снимка на гърдите – 0.08 mSv.

Отражение на радиацията върху човешкото здраве

Рак на щитовидната жлеза

Наблюдава се повишаване на случаите на рак на щитовидната жлеза сред хората, които по време на аварията са били малки деца и юноши и са живели в най-засегнатите области в Беларус, Украйна и държавите от СССР. Причината е изпускането в околната среда на огромни количества радиоактивен йод в първите дни на ядрената авария. Радиоактивният йод се отлага в пасищата, откъдето преминава в селскостопанските животни, концентрира се млякото им, което пък е основна храна за децата.

Последствията се увеличават и заради липсата на йод в диетата на местното население, поради което още повече йод се натрупва в щитовидните им жлези. Заразяването с радиоактивен йод би могло да бъде предотвратено, ако в продължение на няколко месеца хората не са давали мляко на децата, тъй като периодът на полуразпад на йода е кратък.

В Беларус, Украйна и СССР са регистрирани около 5 000 случая на рак на щитовидната жлеза сред децата, които по време на инцидента са били на възраст до 18 години. Въпреки че голяма част от тези случаи са в резултат на радиацията след аварията, засиленият скрийнинг на заболяването води и до регистрирането на по-голям брой случаи. За щастие, дори при децата в напреднал стадий на заболяването лечението е много ефективно и като цяло прогнозите при младите пациенти са добри. Въпреки това, те трябва да взимат медикаменти през остатъка от живота си, за да компенсират загубата на функциите на щитовидната жлеза. Очаква се увеличаването на случаите на рак на щитовидната жлеза да продължи още много години, макар дълговременният риск да е трудно предвидим.

Левкемия и други ракови заболявания

Йонизиращата радиация е една от причините за определени видове левкемия. Изследванията са показали удвояване на случаите на левкемия сред ликвидаторите, които биват изложени на високи дози радиация, по време на потушаването на аварията. Подобно завишаване на случаите не се наблюдава сред децата или възрастните в никоя от замърсените области. Имайки предвид наблюденията над оцелелите хора след атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, вероятно по-голяма част от предвидимите случаи на левкемия вече са се случили, тъй като от инцидента са минали 30 години.

Изследванията на Световната здравна организация (СЗО) показват, че погълнатата радиация след аварията в Чернобил не увеличава риска от развиване на рак на някой от другите органи, като изключим щитовидната жлеза. Единствено съществуват сведения за малко увеличаване на случаите на рак на гърдата при жени в детеродна възраст в най-заразените области, което най-вероятно е свързано със завишените радиационни дози. Разбира се, тази информация подлежи на корекция, защото много лекари и учени предсказват, че бумът на раковите заболявания предстои, тъй като периодът на полуразпад на цезия е 30 години.

Катаракта

Лещата на окото е много чувствителна към йонизиращата радиация и при по-високи дози от 2 Sv е възможно възникването на заболяването. Колкото по-висока е дозата, толкова по-бързо се развива заболяването.

Изследванията показват, че случаите на катаракта при населението около Чернобил може да са се появили вследствие на ниски дози – около 250 mSv.

Сърдечносъдови заболявания

Голямо руско изследване, проведено сред работниците от гражданска защита, е регистрирало завишен риск от смърт вследствие на сърдечносъдови заболявания при индивидите, изложени на високи дози радиолъчение.

Психически проблеми и заболявания

Аварията в Чернобил води до евакуирането и разселването на хора, загубата на поминъка и икономическата им стабилност и повишаване на рисковете за здравето, в резултат на радиацията. Населението е обхванато от чувството на тревожност и депресия. Разпадането на СССР и неадекватната здравна грижа добавят допълнително напрежение. В засегнатите райони продължават да се наблюдават високи нива на стреса, тревожността и необясними физически симптоми. Определянето на хората от тези области като "жертви" вместо като "оцелели" допълнително влошава ситуацията и психическото им състояние и ги насърчава да прибягват до стимуланти, като цигари и алкохол или до консумацията на гъби, плодове и дивеч от заразените области.

Репродуктивни проблеми

Не се наблюдават промени в плодовитостта на хората в засегнатите райони, нито увеличаване на броя на мъртвородените. Регистрирано е само малко равномерно покачване на вродените малформации както в заразените, така и в незаразените области на Беларус, което не може пряко да се свърже със завишените нива на радиацията.

Смъртност и жертви

В деня на инцидента в централата има около 600 работници. Сто тридесет и четирима от тях се разболяват от остра лъчева болест като 28 умират през първите три месеца. Онези, които оцеляват, се възстановяват в продължение на няколко години. Освен това в доклад на СЗО се твърди, че смъртта на около 4 000 човека, починали от рак, също може да се отнесе към излагането на високи нива на радиация. Организацията обаче не изключва цифрата да достига 120 000 хиляди – по-късни смъртни случаи сред ликвидаторите, евакуираните и жителите на областите под строг контрол. Според А. Алексей Яблоков от Руската академия на науките, броят на жертвите е много (много) по-висок – между 1.4 и 1.6 милиона души.

Чернобил днес

Опасността от Чернобил не е отминала. Бетонният капак над реактора има много цепнатини, от които изтича радиация.

По данни на Грийнпийс лъчението в района надхвърля 100 пъти нормалното и идва директно от реактора, макар той да се намира зад дебели бетонни стени. Смята се, че едва пет процента от ядрената радиация е била освободена при експлозията. Това означава, че 95 на сто от радиацията все още са вътре. Украйна се надява, че международната научна общност ще продължи да полага усилия за решаването на проблема. Това превръща региона около Чернобил в зона на особено внимание.