Походът на хемофилията из европейските кралски династии

"Историята може да промени кръвта. И кръвта може да промени хода на историята."

Хемофилията става известна като "кралската болест" поради големия брой наследници на кралица Виктория, засегнати от заболяването. Тя е рецисивно заболяване, свързано с X-хромозомата. Кръвта на болните от хемофилия не може да се съсирва поради факта, че един или повече от плазмените протеини, необходими за съсирването, липсват или броят им е по-малък. Състоянието се предава от майката само на мъжките наследници. Жените не проявяват никакви симптоми, че са носители на болестта. Рецесивният ген се носи в женската Х-хромозома. Мъжете притежават две различни хромозоми – XY, докато жените две Х-хромозоми. Поради наличието на две Х-хромозоми шансът жените да са носители на заболяването е голям.

Първият случай на заболяването хемофилия в британското кралско семейство е регистриран при  принц Леополд, който е роден на 7 април 1853 г. Той е четвърти син и осмо по ред дете на кралица Виктория и принц Албърт Сакскобурготски. Не е известен по-ранен случай на заболяването в английското кралско семейство и се смята, че мутацията на гена се случва при бащата на Виктория – Едуард Август, херцог на Кент.

Принц Леополд, херцог на Албъни, е описан като крехко дете, което е постоянен източник на тревоги през целия живот на кралицата. Леополд е доста ощетен от съдбата – съществуват сведения, че освен от хемофилия, той е страдал и от епилепсия. Той е диагностициран със заболяването през 1858-1859 г., след което кралицата майка му поставя крайни ограничения, които го побъркват. По-късно е обявен за херцог на Албъни и се омъжва за немската принцеса Хелена Владек-Пирмонт. Леополд умира през 1884 г. на 31 години в Южна Франция. Той пода по стълбите, наранява си коляното и си удря главата. Умира на другата сутрин, най-вероятно в следствие на мозъчен кръвоизлив.  

Леополд е единствения болен от хемофилия наследник на кралица Виктория, който има деца. От Хелена му се раждат две деца – принцесата на Албъни Алис, която по-късно става графиня на Атлон, и незасегнат от заболяването син – Чарлз Едуард, който по-късно става граф Сакскобурготски. Алис е преносител на заболяването. Тя се омъжва за принца на Тек Александър, брат на кралица Мери. Техният син Рупърт Александър Джордж, виконт Трематон, също страда от хемофилия. Той умира на 15 април 1928 г. от вътречерепен кръвоизлив в резултат на автомобилна катастрофа във Франция.

По време на Първата световна война, когато антигерманските настроения са в пика си, във връзка със смяната на името на кралския дворец на Уиндзор, крал Джордж V става Кембриджски (по майчина линия, Адолфус, граф на Кембридж, син на Джордж III). Александър Тек става граф на Атлон, а Рупърт – виконт Трематон.

Чрез две от дъщерите на кралицата, Алис и Беатрис, които са носителки на заболяването, хемофлията се разпространява не само в английското, но и в германското, испанското и руското кралски семейства.

Принцеса Алис се омъжва за принц Луи Хесе-Дармщатски и през 1870 г. ражда син, Фредерик Хесе, който страда от заболяването. Той умира много млад, само на 3 годинки, след като пада от прозорец и получава кръвоизлив. Кръвта на детето буквално изтича пред очите на неутешимата му майка. Алис има втори син, който остава незасегнат от заболяването, бъдещия велик херцог Ърнест Луи Хесе, и още пет дъщери. Съответно две от дъщерите й, Ирен и Аликс, са носители на увредения ген.

Хемофилията се появява в пруското кралско семейство, когато третата дъщеря на Алис, Ирен, се омъжва за първия си братовчед принц Хенри Пруски, втория син на най-голямата дъщеря на кралица Виктория и брат на кайзер Вилхелм II. Заболяването се появява при техните синове принц Валдемар и Хенри Пруски.

Принц Валдемар умира в клиника в Тицинг, Бавария, по време на Втората световна война, поради липса на техника за преливане на кръв. Той  и съпругата му току що са напуснали Русия и Валдемар се нуждае от кръвопреливане, но американската армия опустошава областта и усвоява медицинските съоръжения, превръщайки ги в болници за лечение на жертвите от концентрационните лагери. Така Валдемар умира на 2 май 1945 г., след като му е отказана лекарска помощ. Брат му принц Хенри умира на 4 годинки още през 1904 г., след като пада от стол и получава мозъчен кръвоизлив.

Но походът на хемофилията не спира до тук. Заболяването е предадено на руската имперска династия Романови след брака на цар Николай II за четвъртата дъщеря на Алис, Аликс, след който тя става императрица Александра. Изключително красивата Аликс по-рано отказва предложението на Алберт Виктор, херцога на Кларънс и Авъндейл и наследник на британския трон, най-големия син на Бърти, принца на Уелс. Ако бе приела, хемофилията отново щеше да се завърти в британското кралско семейство. Николай дълго време е влюбен в Аликс и мечтае да се ожени за нея, но тя отказва първото му предложение, тъй като не иска да смени протестантството с руското ортодоксално християнство. След дълго търсене на сродна душа, тя все пак приема при второто отправено й предложение от Николай.

Като императрица Александра, Аликс ражда четири дъщери, преди да се сдобие с така желания син – бъдещия руски престолонаследник, царевича Алексей. За съжаление той също страда от хемофилия. Аликс е майка орлица, която постоянно бди и се притеснява за болния си син. Поради тази причина в царското семейство е допуснат монахът мистик Распутин, който уж притежава чудодейни лечителски способности и оказва фатално влияние върху решенията, които взима руският цар. Това в последствие довежда до кървавата Руска революция, при която цялото имперско семейство попада в ръцете на болшевиките и е разстреляно в един килер в Екатеринбург на 17 юли 1918 г.

Най-малката дъщеря на кралицата, принцеса Беатрис, се влюбва в красивия принц Хенри Батемберг. Двойката създава три сина и една дъщеря. Двама от синовете им, Леополд Маунтбатен и Морис, принц на Батемберг наследяват хемофилията от майка си. Морис е убит по време на активна военна служба при битката край Ипър, Франция, по време на Първата световна война. Леополд доживява 32 г., като умира по време на операция на бедрото през 1922 г.

Единствената дъщеря на Беатрис, Виктория Юджийн Батемберг, известна като Ена, е омъжена за испанския крал Алфонсо, като така предава заболяването и в испанското кралско семейство.

Въпреки че бракът им не може да бъде определен като щастлив, тъй като Алфонсо има много любовници, двойката създава 6 деца – 4 сина и две дъщери. Двама от синовете им, Алфонсо, принц на Астуриа и престолонаследник на Испания, и Гоназало Испански имат хемофилия. Според историческите сведения Алфонсо никога не прощава на съпругата си, че предава заболяването в испанската кралска кръв. И двете деца постоянно били обличани в подплатени костюми, за да се избегнат евентуалните удари, които могат да доведат до заплашващи живота им кръвоизливи. 

Алфонсо по-късно се отказва от правата си върху испанския трон, за да се ожени за момиче от обществото – Еделмира Сампедро Оцейо и Робато. Той умира млад през 1938 г., след автомобилна катастрофа. Друг от синовете на кралица Виктория Юджийн, Хуан, е бащата на Хуан Карлос, настоящия крал на Испания. През август 1934 г. Гонзало е на почивка със семейството си в Пьортшах ам Вьортерзее в Австрия. Умира вследствие на пътен инцидент, след който Гоназало получава кръвоизлив в корема.       

Днес хемофилията вече не застрашава британското кралско семейство, тъй като още през втората половина на XX век правилата за брак биват либерализирани – на престолонаследниците и членовете на кралското семейство вече е позволено да се женят за обикновени представители на обществото – първият пример е брака на принц Чарлз с Даяна, а вторият – сватбата на принц Уилям с Кейт. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на хемофилията