Распутин: Божи човек, мистик, лечител и… развратник

В края на 1911 г. един министър от руското правителство показва на цар Николай II писмо, написано с почерка на съпругата му. "Искам да заспя на рамото ти," признава в него императрицата,"Обичам те. Вярвам в теб. Целувам те топло."

За съжаление родената в Германия Александра не пише писмото до съпруга си. Обектът на нейната любов е сибирски селянин с черни зъби, лош дъх, жълтеникави очи и рошава брада. Заклет алкохолик и развратник, който яде задушената си риба с пръсти и чиято любима реплика е да моли жените да му облизват след това пръстите; в даден момент със сигурност дирижира случващото се в руския имперски дворец и е "любимия чичо" на четирите царски дъщери.

Распутин, Александра Фьодоровна и децата й

За царската двойка Распутин е брат Гришка, божи човек. Единствената реакция на царя в този случай е да прибере писмото на съпругата си в чекмеджето и да уволни министъра, който му го носи.

Но за останалата част на света самоформиралия се "свети човек" е известен като Распутин. След убийството му няколко месеца преди избухването на руската революция, аристократичните му убийци са провъзгласени за герои, а обикновените работници приемат резолюции, за да защитят водача си.

Распутин е роден през 1869 г. в Покровское, село, разположено на 320 км от Тоболск, историческата столица на Сибир. Баща му е кочияш и е сравнително добре във финансово отношение – разполага с 8-стайна къща, 12 крави и 18 коня.

Малкият Распутин се развива изключително бързо физически: можел да се изправя на 6-месечна възраст, а на 8 вече ходи. Но бавно проговаря и дълго време подмокря леглото си. Викали му "сополанко", защото плачел много често. Когато става на 12 семейството му започва да забелязва "мистични" способности в него: кравите давали повече мляко, ако мине покрай тях, излекувал един куц кон и по всичко изглеждало, че имал дарбата да предсказва бъдещето.

На 14 почти убил човек, който се опитал да го ограби и селският свещеник му предложил подкуп, за да стои далеч от неговите служби. На 16 е съблазнен от жената на един генерал, която после го унижава при появата на четири прислужници, заливайки го с вода. Това го кара да смята, че всички млади жени са лесна плячка.

Распутин и семейството му

На 17 години се жени за една пухкава селянка, която е три години по-голяма от него – Прасковия Дубровина. Раждат им се 5 деца, две от които умират скоро след раждането. В ранните години на своя брак Распутин е обвинен в множество престъпления, включително кражба на коне и изнасилване, но боят с пръчка и затворът не му въздействат по никакъв начин.

През 1897 г. той е изгонен от селото си и изпратен в манастир, ръководен от крайна секта, чиито членове се биели един друг с камшик. Той се завръща като ревностен вярващ и започва да прокламира и практикува амалгамата между секса и религията. Той твърди, че груповият секс е доказателство, че Дева Мария му се усмихва и организирал оргии под открито небе, на които участниците зовели "грехът е спасение!", докато танцували голи около огъня.  

След като Дева Мария му се явява, той посещава Атон и пътува по Светите земи. В татарския град Казан той открива бани, в които принуждава жените да свалят дрехите си, след което сапунисвал гениталиите им. След като се мести в Киев, той среща съпругата на братовчеда на руския цар, великия херцог Петър. След това я посещава в Санкт Петербург, където излекува кучето й.

Представен е на царя и императрицата от техния изповедник епископ Феофан. Но той не е първия мистик в царския двор: двойката обичала ясновидци и постоянно търсели някакъв чудотворен лек за болния от хемофилия престолонаследник Алексей – факт, който бил пазен в тайна.

Царят се чувствал застрашен в присъствието на интелектуалци, докато германската принцеса не била харесвана от голяма част от руската аристокрация и двамата се придържали към постулата на Толстой, че селяните са по-близо до Бог. Очевидните лечителски умения на Распутин, които правели чудеса с Алексей – вероятно заради хипнозата, която спирала кръвотечението – го превръщат в незаменима фигура в двореца.

Слуховете за почти магическите способности на Распутин се разнасят почти с пристигането му в Санкт Петербург. През лятото на 1912 г. Алексей получава кръвоизлив в бедрото и хълбока, след неблагоразумно возене в карета из ловните земи в Спала, което му причинява масивен хематом. В тежки болки, полусъзнание и треска царевичът е на прага на смъртта. В отчаяние императрицата моли приятелката си Анна Вирубова да изпрати телеграма на Распутин и да го помоли да се помоли за изцелението на Алексей. Мистикът праща бързо отговор, успокоявайки я, че "Господ е видял сълзите и е чул молитвите ви. Не скърбете. Малкият няма да умре. Не позволявайте на лекарите да го безпокоят толкова много." На следващата сутрин състоянието на Алексей остава непроменено, но Александра е окуражена от съобщението на Распутин и вярва, че престолонаследникът ще оцелее. На другия ден кървенето спира.

Никой не може да обясни това чудодейно изцеление на царевича. Някои историци предполагат, че то се дължи предимно на емоционалното и психическо успокоение на императрицата, което се пренася върху сина й. Според други, Распутин е приложил хипноза. Независимо от причината, възстановяването на Алексей е истинско чудо, което само довежда до сближаването на Распутин и руския владетел.

Царското семейство обсипва Распутин със скъпоценни камъни и коприна. Мистикът иска такса за странни чудодейни церемонии за предпазване на войниците на фронта по време на Първата световна война и също така използва положението си, за да отстранява всеки, застанал на пътя му, независимо дали редови чиновник или политик. Един от най-ярките примери е уволнението на великия херцог Николай като командир на руската армия през 1915 г. по молба на Распутин.

Распутин и негови обожателки

Докато цар Николай е на война, Распутин е човекът, който държейки под контрол императрица Александра, дирижира политическия живот в Русия. Из средите започват да се носят слухове. През юни 1915 г. в Москва избухва бунт, като хората призовават царя да абдикира, императрицата да бъде изпратена в манастир, а Распутин да бъде обесен. Следва уволнение и на губернатора на Москва граф Феликс Юсупов.

Распутин оцелява след няколко неуспешни опита за убийството му, което създава една мистична аура около него – че е безсмъртен. Но една нощ през декември 1916 г., той е примамен в клопка от принц Феликс, сина на Юсупов, и трима други негови съмишленици, включително парламентарния член и царски братовчед, великия херцог Дмитрий.

Когато отровата не подействала, той бил застрелян от упор и бил изоставен, защото го смятали за мъртъв. Распутин успял да пропълзи, но в последствие е прострелян повторно, а тялото му е хвърлено в река Нева.

Императрицата била неутешима след смъртта му, за разлика от ликуващата  общественост. Царят изпратил в изгнание конспираторите. Три месеца по-късно самият той е принуден да абдикира, а през юли 1918 г. цялото царско семейство е застреляно в един килер от собствената им охрана в Екатеринбург.

Семейството на Распутин също не се разминава с последствията от Октомврийската революция. Вдовицата му у синът му са изгонени от дома им през 1920 г. и умират в бедност. Само дъщерята на Распутин Мария достига зряла възраст и имигрира в САЩ.  

Е, кой е Распутин? Монах, мистик, лечител или развратник? Притежавал ли е чудодейни лечителски способности и може ли да се нарече човек на вярата, без това да е богохулство? Вероятно никога няма да разберем…

по статията работи: Величка Мартинова