Първата българска акушерка Христина Хранова и трагичната й съдба

От 1852г. до 1922г.

Христина Хранова е първата практикуваща акушерка, но още и първата жена воден спасител, участник в тайните революционни комитети на Апостола на свободата Васил Левски, свидетел на клането в Батак, сражава се в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война и в битките на Сръбско-българската при Драгоман, Гургулят и Сливница. Помага на бял свят да се появят 3462 деца и спасява от удавяне 54 души. Носител на военни и граждански отличия. В края на живота си моли Народното събрание за пенсия, защото гладува и студува. През 1910 г. й отказват, а през 1918-а й отпускат минималната от 60 лева. Умира четири години по-късно. Съдбата й е трагична. Преминала през горнилото на въстания и битки в името на Отечеството, посветена на новия живот, всеотдайна и силна Христина Хранова умира самотна и забравена. Днес не е по-различно въпреки бюста й в Медицинския университет във Варна и улицата с нейното име, първата българска акушерка е непозната и невидима. За нея не се говори.

› Раждане и детство

› Образование

› Акушерката

› Първата българска водна спасителка

› Отличията

› Трагичният край

Раждане и детство

Христина е родена през 1852 г. в самоковското село Клисура. Тя е най-малкото от общо 18 деца – 12 момчета и 6 момичета. След като турците опожаряват селото в края на 60-те години семейството се мести в София. Братята й участват активно в националноосвободителното движение и революционните комитети на Васил Левски, а Христина става таен куриер на комитетите в София, Ловеч и Панагюрище. В студ и пек, денем и нощем обикаля преоблечена като мъж и разнася пощата. Когато избухва Априлското въстание 24-годишната Христина е в Батак. Успява да се спаси. Автори цитират написаното от нея, че от Батак „се избавих по едно чудо.“

Когато обявяват Руско-турската освободителна война Христина и братята й се включват в Опълчението. Тя е заедно с тях в сраженията на Шипка, Шейново и Стара Загора. Освен да се бие в името на Отечеството, което приема като свещен дълг, помага на руските лекари за ранените и болните. Уменията й не остават незабелязани и след края на войната й предлагат да учи акушерство в Русия.

Образование

След като й отпускат стипендия, младата жена заминава за Киев, където учи акушерство в „Повивальньiй институт“ при Имперския университет „Свети Владимир“.

По-късно тя пише за този период от битието си, че изпълнява свещения си дълг към Отечеството, убедена, че в драматични моменти жената трябва да му помогне наравно с мъжа.

Институтът е важен център по акушерство и гинекология. В него се извършват операции и раждания, обучават се специалисти. Христина Хранова завършва с отличие през 1881 г. и се отправя към Родината си, където започва работа като акушерка.

Акушерката

Христина Хранова е първата дипломирана акушерка в България. Много често това се приписва и на Райна Попгеоргиева, известна повече като Райна Княгиня. Те също учи в Русия и има диплом по акушерство, но не практикува професията, затова и първенството е на Христина.

Работи като акушерка в Лом, Силистра, Варна и София и това продължава повече от 30 години.

„Аз станах акушерка и като такава в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота...“, признава жената, която по един невероятен начин съчетава акушерството с участието в битки.

Прави го в особено важни за страната моменти. Такава е Сръбско-българската война от 1885 г. Ето и признанието на Христина за този момент отживота й: „Ала когато сърбите след Съединението заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се стърпях, грабнах пушката и се озовах на границата и като доброволка взех най-живо участие в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница. Аз бях една от първите в редовете на фелдшериците на бойното поле. За това съм наградена със съответствующите медали.“

Десет години по-късно Христина Хранова е назначена за акушерка във Варна. Тя не само помага за раждането на децата, но и просвещава жените. В тези години те продължават да се доверяват на баби – акушерки, да раждат в нехигиенични условия, но и да отглеждат децата си в среда, която не е нормална. Така че едновременно с акушерството, върви и просвещението, образованието и желанието на първата българска акушерка чрез знанието да подобри качеството на живот.

Историята се повтаря и по време на Междусъюзническата война от 1913 г. Тогава Христина Хранова е на 60 години, но това не й пречи да нарами отново пушката и да отиде на бойното поле. И да бъде отново сражаваща се за Отечеството, но и „майката на героите“, както я наричат, защото лекува и се грижи за ранените.

Важно е да се отбележи още, че благодарение на активната й работа през 1882 г. в София откриват първото родилно отделение в България. И не на последно място, по време на работата си като акушерка тази невероятна жена много често не взима никакви пари особено от по-бедните и купува нужните дрехи, лекарства и храна за бебето и майката. И това се случва във всички градове, където работи. Достойна, състрадателна, с огромни заслуги за развитието на акушерството, но и в битките за българската свобода и независимост.

Първата българска водна спасителка

Тази изключителна жена е не само първата дипломирана акушерка, която активно практикува над 30 години, но и първата водна спасителка. По времето, когато е назначена за акушерка във Варна, градът започва да се превръща постепенно в курортен център, но и в място за лечение. Причините са обясними – морската вода, пясъка и слънчевите лъчи укрепват здравето и са подходящи за лечението на различни заболявания. Мнозина от варненските лекари насочват усилията си към възможността градът да се превърне в място и за лечение. В различни статии те разглеждат ползите от морската вода и бани не само за закаляването на организма, но и за лечението на някои болести. Например, през 1898 г. д-р Анастасия Головина пише „Наставления за къпането“, в които говори не само за доброто въздействие на морската вода и въздух върху здравето, но и подчертава, че те са полезни, когато се извършват по правила, създадени въз основа на практиката и на научна основа.

В тези години все още не съществува водноспасителна служба. Повечето от хората, които се къпят в морето, или не знаят, или не спазват дори елементарни правила. В резултат на това има множество инциденти.

Христина Хранова умее да плува отлично и съвсем според характера си, тя използва умението си, за да спасява давещите се. Така се превръща и в първата жена воден спасител у нас. Прави го без заплащане, а защото трябва да го стори. И този щрих към образа й говори за личността на тази бележита жена, която иначе обяснява съвсем простичко действията си по следния начин: „Спасих тия години не по-малко от 54 давещи се от явна смърт по непредпазливост или случайност. Из вълните на Черно море през разни сезони на морските къпания.“

За действията й за спасяването на човешки живот през 1907 г. получава сребърния орден „За гражданска заслуга“. Става по предложение на варненци. През 1906 г. специално за нея издават и „Юбилеен спомен“, посветен на 25-годишната й практика като акушерка, в който пишат още, че тя е „чудесна черноморска плавачка“, спасила много хора.

Отличията

И за тях информацията е оскъдна, за съжаление. В статия, публикувана в „,Сборник материали от Втората научно-практическа конференция по водно спасяване“, 2009 г., Варна, се посочва, че според документите Христина Хранова е наградена „Орден за граждански заслуги“, сребърен и Почетния знак на Червения кръст за участието й в Сръбско-българската война от 1885 г.

Трагичният край

Подобен живот няма как да остане незабелязан и непочетен. Оказва се, че може. Жената, която остава в историята ни като първата дипломирана и практикуваща акушерка, с което реално поставя основите на професията, която помага на новия живот да се появи, а в същото време воюва заедно с мъжете в името на Отечество, но и се грижи за ранените и така спасява живота на стотици по бойните полета, но и жената, която е първата водна спасителка, е оставена да умре в самота и мизерия. Да се моли за държавна пенсия. През 1910-а й отказват. Една от причините е, че по-често работи на частна практика. И забравят за множество жени, на които не взима и една стотинка.

Покъртително е това, което пише в едно от писмата си до Народното събрание: „Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медлено се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам, зиме зъзна от студ. Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!“

Не само покъртително, но и страшно. Жена, за която милосърдието, съпричастността и помощта са начин на живот, моли за милост! За техен срам синовете на България дълго нито се трогват, нито проявяват милост. Едва през 1918 г. Народното събрание й отпуска минималната пенсия от 60 лв., сума, която е невъзможно да помогне, толкова е мизерна.

Четири години по-късно на 14 ноември 1922-а Христина Хранова умира. Забравена! Жената с отличия си отива без почести. На погребението й присъстват десетина от бойните й другари и познати. Отсъстваща от погребението, държавата не прави нищо и по-късно, например, да постави скромен паметник. Постепенно робът й е заличен. Къде е, вече никой не знае!

Забравата покрива живота и делото на една изключително достойна жена, която без да звучи патетично, може да бъде наречена – герой. Защото е. А липсата на памет за големите личности у нас е възможно най-тежката и страшна диагноза за обществото ни.