Предпоставки за появата на хомеопатията през 1796 година

Древногръцкият медик Хипократ вероятно е първият лечител, предписал на свои пациенти малка доза от растението мандрагора, за да лекува мания, знаейки, че във високи дози билката предизвиква манийно състояние (по темата, през 1894 година е писал Хенри Биксби, а неговият труд се казва "Modern Homeopathy and Medical Science" и е публикуван в Списание „Journal of the American Medical Association”). Този Хипократов метод („Подобни се лекуват с подобни”) впоследствие започва да се счита за основен в хомеопатията.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век основните лечебни медицински практики разчитат на опасни (често и неефективни) методи като кръвопускане, венесекция, прочистване и приложението на опасни смеси като Венецианска меласа (тя включва опиум, смирна, месо от усойница, а по тази тема, през 2004 година е писал Дж. Грифин. Неговият труд се казва "Venetian treacle and the foundation of medicines regulation" и е публикуван в „British Journal of Clinical Pharmacology”). Подобни лечения често влошават симптомите, а понякога могат да се окажат и фатални за пациента.

Германският медик Самюел Ханеман не е бил сред привържениците на тези практики, въпреки че те били възхвалявани векове наред (той ги счита за ирационални и непрепоръчителни). Вместо това, той се застъпва за практиката да се използват единични лекарства, но в по-ниски дози, вярвайки, че за заболяването на хората от определени болести има както духовни, така и физически причини.

През 1789 година Самюел Ханеман прочита превода на д-р Уилям Кълън, направен на древния трактат "Материя Медика". Не е изключено това да е бил медицинският документ, вдъхновил д-р Ханеман да разработи своя система за лечение, базирана на вярването, че дадено лекарство действа само на болестни състояния, чиито прояви са подобни на тези, които възникват при здрави хора при употреба на същото лекарство. Той адаптира принципа на подобието към системата си за лечение.  Впоследствие тази система, част от алтернативната медицина е запомнена с името хомеопатия.
За да провери теорията си той решил да експериментира върху себе си с едно от билковите лекарства, споменати в „Материя Медика”. Това е перуанска кора (от тази суровина се извлича хинин). Ханеман се убедил, че когато здрав човек вземе определена доза от стрита перуанска кора той изпитва симптомите, за които лекарството трябва да лекува болния.

От самото начало на въвеждането на хомеопатията (1796 година) работата на Ханеман е „съпровождана” от две явления, които го следват до края на живота му - увеличаването на славата му като лекар и гневът на някои недоволни лекари и фармацевти (германецът вярва, че медиците не трябва само да изписват лекарства, но и да ги приготвят).

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията