Начало История на медицината Приносът на Шарл Никол за установяване на преносителя на петнистия тиф

Приносът на Шарл Никол за установяване на преносителя на петнистия тиф

От 1902г.

Приносът на Шарл Никол за установяване на преносителя на петнистия тиф  - изображение

Френският лекар Шарл Жул Анри Никол пръв установил, че епидемичният петнист тиф се пренася чрез въшките, с което медикът допринесъл много за разбирането на болестта, както и за нейното овладяване.

Никол бил роден в Руан (Франция) в семейство на лекари. След тригодишно обучение в местното медицинското училище, през 1893-та година той получил медицинска диплома и от института "Пастьор" в Париж. На 27 години младият доктор се завърнал в родния си град, където бил приет като пълноправен член на тамошната лекарска общност и оглавил бактериологичната лаборатория в подготвителното училище по медицина и фармация в Руан. Дългият престой в родното му място обаче не се оказал лек. Службата се сторила на Никол непоносима, защото голяма част от колегите му не приемали новаторските му идеи в областта на бактериологията. На всичкото отгоре, след прекарано заболяване слухът му бил увреден, което му попречило ефективно да използва стетоскоп. Всички тези трудности обаче по-скоро мотивирали медика да потърси професионално развитие извън Страната на петлите.

Не е учудващо, че през 1902г. Шарл веднага приел предложения му пост на директор в клон на института "Пастьор" в Тунис. Северна Африка се оказала "перфектно" място за проучване на голям брой инфекциозни заболявания, между които бруцелоза, дифтерия, морбили, туберкулоза, малария, скарлатина и много други. От всички здравословни проблеми в Тунис все пак епидемичният петнист тиф бил, по думите на французина, "най-важният и най-малко изследван". Така, докторът посветил следващите седем години от живота си именно в "разследване" на коварната болест.

Никол наблюдавал подробно симптомите на заболяването и изследвал връзката му с бедността (до този момент било възприето схващането, че петнистият тиф засяга определени народи – тези, които са принудени да живеят при влошени битови условия и често преживяват природни бедствия). Шарл забелязал, че в Тунис заразата има и сезонна характеристика, тя се появявала през по-студените месеци, а през топлите изчезвала. Разпространявала се бързо в претъпканите с хора затвори, в приютите, в палатковите селища, а чести нейни жертви ставали медицинските работници, които лекували пациентите. Повечето от лекарите в здравната система на Тунис се заразявали, а почти 1/3 от тях умирали. Любопитното е, че първата близка "среща" на Шарл Никол с петнистия тиф за малко също щяла да се окаже… последна. През 1903-та той се спасил от сигурна смърт, когато по някаква щастлива случайност в последния момент отказал пътуване до затвор, в който била избухнала епидемия. Двама от колегите му, които прекарали нощта в затвора, се разболяли и малко по-късно загинали.

Откритието на французина, свързано с механизма на разпространение на петнистия тиф, дошло от наблюденията му на входа в чакалнята на "Sadiki Hospital". Първоначално болницата била използвана за настаняване на заразените пациенти. Лекарят често се надвесвал над телата на хората, които буквално умирали на прага на вратата. Той забелязал, че още когато влизат в чакалнята, болните били способни да заразят други хора, като най-често първите засегнати били онези, които взимали дрехите им. Още по-интересно било, че пациентите ставали напълно незаразни след баня и след като обличали дрехите, предоставяни им от болницата. Ето така медикът осъзнал, че именно въшките по облеклото на пациентите пренасят болестта.

Както можете да се досетите, той веднага се заел да тества своята хипотеза. Французинът инжектирал на шимпанзе инфектиран с петнист тиф кръвен серум. Двадесет и четири часа по-късно животното било обхванато от треска, кожата му се обринала и то видимо изглеждало отпаднало. Тъй като шимпанзетата стрували скъпо на науката, Никол решил да продължи тестовете си с по-малък вид маймуни - Macaca sinica, който също инжектирал с кръв на заразеното шимпанзе. По-малкият примат се разболял след 13 дни. След това Шарл пуснал 29 въшки при маймунката, които я нахапали. Ако хипотезата на доктора била вярна, насекомите трябвало логично да се превърнат в преносител на болестта. Получило се: въшките били пуснати при здрави маймуни, а след като били ухапани, малко по-късно приматите показали първите симптоми на инфекцията.

През септември 1909г. Шарл Никол съобщил своето откритие на Френската академия на науките. Иначе казано, с няколко просто експерименти медикът разкрил голямата загадка по разпространението на коварното заболяване. Е, той не бил напълно прав в предположението си, че ухапването от въшките е причина за пренасянето на заразата. По-късно щяло да стане ясно, че заразяването става през кожата, където по време на смучене въшката отделя екскременти и парлива течност, предизвикваща силен сърбеж. В резултат, човек разчесва кожата на ухапаното място и втрива в нея намиращите се в екскрементите рикетсии. Със замърсените ръце заразата може също да се пренесе и по очната лигавица.

Така или иначе, приносът на Никол бил голям. А през следващите години учените щели да търсят начин да се справят с разпространителите на заразата и много скоро ваксината срещу петнистия тиф щяла да бъде факт.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2819868/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиХранене при...НовиниБотаникаЗдравни проблемиЗдравни съветиЛюбопитноАлтернативна медицинаЛайфстайлЛеченияМедицински изследванияСнимкиКлинични пътекиСоциални грижи