Принос на д-р Дожузеф Киниън за създаването на важни здравни институции в САЩ

От 1887г.

Историята на медицината свидетелства, че през почти целия период на 19 век в САЩ (по една или друга причина) бушуващите смъртоносни епидемии, които поразяват населението, са обичайно явление. Правителството на Страната на неограничените възможности е принудено да вземе спешни мерки по този здравен въпрос, признавайки належащата нужда от създаването на национална лаборатория, посветила работата си на изследването на инфекциозните заболявания.

През 1887 г. правителството насочва вниманието си към малка лаборатория, разположена в морската болница Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Нейният единствен директор, 27-годишният медик д-р Джоузеф Джеймс Киниън, се числи към по-ново поколение американски учени и лекари, които осъзнават един доста притеснителен факт. За обществото той е колкото тревожен, толкова и логичен - микроорганизмите, реално, са ужасните убийци, виновни за масовите епидемии от едра шарка, жълта треска и азиатска холера.

И така, едностайната малка лаборатория в Стейтън Айлънд, която първоначално се нарича "Лаборатория по хигиена", постепенно се разраства до цели 27 института и прилежащите към тях центрове. Към днешна дата те съставят съвременните Национални здравни институти ("National Institutes of Health").

Първата поръчка, която американският бизнес поставя на д-р Киниън, е да събере възможно най-много проби от американцине, болни от инфекциозни заболявания, за да може да култивира и изучи патогените в лабораторни условия. За една година работа, той става първият учен в Съединените щати, който изолира грам-отрицателната бактерия Vibrio cholerae. Така, лекарят предоставя на американските си колеги първия по рода си "поглед" към патогенния микроорганизъм, отговорен за десетки хиляди смъртни случаи (по американското крайбрежие) през 30-те години на 19 век. Този, а и други забележителни научни успехи биват надлежно отбелязани от Конгреса, който до 1902 г. съумява допълнително да разшири дейността на лабораторията, включвайки отдели, занимаващи се с медицинска химия и зоология.

Макар микроорганизмите да са видими за учените (от около 400 години) благодарение на първите микроскопи, създадени около 1600 година, взаимната връзка между бактериите и инфекциозните заболявания така и не е направена до края на 19 век. Вместо това, за опасните епидемии са обвинявани мръсотията и бедността, а стратегиите за лечение и превенция са насочени най-вече към подобряването на хигиенизирането, канализацията, здравеопазването и социалните грижи.

По това време работата в "Хигиенната лаборатория" (както по-късно бива наречена) тече с пълна пара. Киниън отплава за Европа, където прекарва шест месеца. На Стария континент медикът се обучава допълнително при най-изявените европейски бактериолози (включително Робърт Кох и Луи Пастьор). Лекарят се завръща в САЩ и почти веднага започва да прилага новоусвоените лабораторни техники и да прилага някои рецепти за ефективното лечение на смъртоносните инфекциозни заболявания. Медикът има: "…реално виждане относно това какъв вид реформиране на американските здравни практики е приложимо за САЩ", твърди авторът и историкът Джоузеф Хутс (той е правнук на д-р Киниън).

Назначението на Киниън за първи директор на "National Institutes of Health" му отнема 12 години. Освен това, ролята му в оформянето на начина, по който федералното правителство се занимава със здравните въпроси в САЩ продължава и след пенсионирането на лекаря. След няколко смъртни случаи, дължащи се на замърсени и лошо произведени ваксини, д-р Киниън започва борба за налагането на универсални стандарти при производството на лекарства. Също така, лекарят е наясно колко е съществено наблюдението над разпространението на инфекциозните болести в цялата страна, както и от необходимостта от създаването на официален орган, който би могъл да наложи драстични мерки (например поставянето на заболелите под карантина при наличие на смъртоносни епидемии). Тези негови усилия, в крайна сметка, довеждат до създаването на някои важни здравни институции като Американската администрация по храните и лекарствата и Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

По статията работи: Виктория Милова