САЩ в първото десетилетие на 21 век, или защо здравните застрахователи избират фармацевтичната индустрия пред пациентите, част 1

От 2007г.

Дон Райхмут е американски пенсионер, който оцелява и печели битката с рака на простатата, още през 2007 г. Малко по-късно обаче неговият лекар е искрено загрижен, защото тестовете на пациента му разкриват тревожния факт, че ракът се е завърнал. Лекарят на г-н Райхмут му предписва лекарство, наречено ензалутамид, продавано от японската компания "Астелас фарма ООД" ("Astellas Pharma, Inc.") под търговската марка "Екстанди" ("Xtandi"). Но когато лекарят изпраща рецептата до аптеката, мениджърите, грижещи се за застрахователния план (американците разчитат на здравни застрахавки) на Райхмут - изпращат категоричен отказ да одобрят покупката на медикамента.

Райхмут е пенсиониран учител, който живее във Вашингтон. Педагогът е озадачен от логиката на застрахователната си компания. След това научава какво е цифровото измерение на логиката, съответно и  главната причина - цената на рецепта за "Xtandi" е над 9,700 за месец.

Дон Райхмут е само един от милионите американци, които са шокирани, виждайки цените на медикаментите в рецептите си. Съществуват и екстремни примери, като този с бившия мениджър на хедж фондовете (хедж фондът е колективна инвестиционна схема, която често е структурирана като дружество с ограничена отговорност и инвестира частен капитал спекулативно, с цел увеличаване на стойността му) Мартин Шкрели. Той рязко (и изкуствено, разбира се) повишава цената на важно лекарство срещу токсоплазмоза с впечатляващите 5,000 % за 1 нощ. Същата стратегия се възприема при ново лекарство за хепатит С, а цената му достига над 1,000 долара за таблетка. Фармацевтичните корпорации постоянно ценообразуват продуктите си със стойност, стотици пъти по-висока от производствените им разходи, след което, непрекъснато повишават тези суми с темпове, които далеч надхвърлят инфлацията. Резултатът е прост и логичен - наблюдават се спиращи дъха корпоративни печалби, които достигат до 42% годишно. Средната възвращаемост на разходите във фармацевтичната индустрия надвишава повече от два пъти тази на "Fortune 500".

Междувременно много американски пациенти на преклонна възраст са принудени да избират между лекарствата и храната си за месеца (тук е моментът да кажем, че в тази тенденция щатине не са уникални). Стотици онколози заемат отношение по въпроса. Най-подходящата за целта им трибуна се оказват научните страници в списанието "Mayo Clinic Proceedings". Медиците гневно протестират срещу факта, че в САЩ с тогавашните цени на лекарствата срещу рак (които в първото десетилетие на 21 век достигат средно над 100 000 долара годишно), само един на всеки пет от пациентите им, може да си позволи да се лекува и да спазва предписанията си.

Лекарите не са единствените, които са ядосани. Проучването на Кайзер, касаещо проследяването на здравето през 2015 година, показа, че 72% от американците смятат, че цените на лекарствата са неразумни, а повече хора вярват, че фармацевтичните компании действително извличат печалби на гърба на хората. САЩ са единствената голяма индустриализирана страна, която не регулира разходите за лекарства, така че американските пациенти плащат най-високата цена в световен мащаб за медикаментозните си предписания – тя често е два пъти повече от тази за пациентите, живеещи в други развити страни. Както казва Дон Райхмут: "Тази ситуация наистина изважда наяве човешката алчност." Лекарството, което му е предписано, дава добра илюстрация на текущото състояние на ситуацията във фармацевтичния бранш по света. Подобно на производителите на повечето други висококачествени и ефективни лекарства, "Astellas Pharma" е в завидно положение: "Xtandi" е под щита на монополната патентна защита. Нещо повече - екстанди е често търсено средство за лечение на заболяване, нанасящо немалко социално значими вреди. Ракът на простатата е третата най-разпространена форма на онкологично заболяване в САЩ, засягащо близо 3 милиона души. То е причина за година да загиват около 26 000 мъже. Екстанди е толкова ефективен, че се тества за употреба и при лечение на карцином на млечните жлези и яйчниците.

Разбира се, всичко това е много добра новина за "Astellas Pharma" и съвместната им разработка на "Xtandi" с биофармацевтичната компания "Medivation". Световните продажби на медикамента през 2015 г. възлизат на 1,87 млрд. долара. Благодарение на увеличаването на цените и застаряването на населението тези продажби са се покачили стабилно нагоре и експертите имат основания да смятат, че тенденцията ще продължи. Инвеститорите със сигурност мислят със следните цифри: "Ключовите научни изследвания, довели до откриването на "Xtandi", бяха проведени в Калифорнийския университет, Лос Анджелис ("UCLA"), който през 2016 година продава правата си над лекарството за баснословните над половин милиард долара - това е най-голямата сделка за трансфер на фармацевтична технология в историята на Калифорнийския университет".

Голяма част от тези продажби на "Xtandi" са реализирани чрез американските пациенти и данъкоплатците. Пазарът в САЩ отчита по-голямата част от приходите на екстанди, като само "Medicare" (американска здравна застрахователна програма за хората на възраст над 65 години, за някои по-млади с увреждания и за тези с т.нар. "End-Stage Renal Disease" – последна степен на бъбречна недостатъчност, изискваща диализа или трансплантация) плаща 633 млн. долара. През 2015 г. сумата за лечение с екстанди само за един пациент възлиза на над 100 000 долара годишно. И както се оказва, американските данъкоплатци не само са най-големият клиент и ползвател на този медикамент, но и са неговият най-голям капиталовложител.

"Плащаме за това лекарство нееднократно"

Ето една патова ситуация - "Astellas" и "Medivation" са абсолютни монополисти - те притежават патента за производство на "Xtandi" най-малко до 2027 г., но на практика американските вноски за здраве изиграват ключовата роля във финансирането на изследванията, давели до появата на лекарството. Както "Американските институти по здравеопазването" ("NIH"), така и Министерството на отбраната финансират изследванията на Калифорнийския университет, "виновен" за изобретяването на екстанди. Странно или не - тази американска инвестиция не е довела до каквато и да е отстъпка за здравния застраховател "Medicare". Американската (държавна) роля в откриването на Xtandi не е причина за каквито и да е облекчения, които евентуално да позволят на множеството частни застрахователни планове на САЩ, като този на Дон Райхмут, да се възползват от плащането на високата цена на медикамента. Много планове изискват първо да се използват по-евтини лекарства или да се изпълняват предписанията за Xtandi, само ако пациентите са готови да дават значителна част от цената за тях.

По никакъв начин американската роля на данъкоплатците в откритието на ександи не съумява да защити по никакъв начин индивидуалните планове в здравните им застраховки (като този на Дон Райхмут) от игрите с цената на скъпоструващи медикаменти.

Глейд Смит, пенсионер от Аризона, който внася почти 500 долара на месец в "Medicare", плаща за лечение с Xtandi. Пациентът е искрено разочарован, че болните в някои други нации като Япония и Канада се наслаждават на много по-ниски разходи за здраве, независимо от факта, че здравните му такси са помогнали да се създаде и развие лекарството. "Прекарах цял живот, плащайки чинно данъците си", казва Смит. "Ние платихме за този медикамент за пръв път, още когато беше разработен, тогава защо трябва да плащам най-високата в цял свят за него и то повторно?"

Оказва се, че ключовата роля, която играе финансирането от САЩ в историята на Xtandi, определено не е прецедент. Бъдещите лекарства, получили най-добри оценки, си извоюват около 40 процентово финансиране на разходите за фармацевтични изследвания и разработки. В случая на САЩ - парите постъпват от правителството и филантропи, а не от частните корпорации, които в крайна сметка, са фактическите притежатели на патентите. Публичната инвестиция е много по-висока от предложената от реториката на фармацевтичната индустрия, която е склонна да пропусне факта, че отделните компании харчат повече за маркетинг, отколкото за научни изследвания.

Още един любопитен факт – дори с поетите от правителството 40 %, ключовата роля на медицинските изследвания, често пъти бива омаловажена. Въпреки това, правителственото участие е от съществено значение, особено що се касае до изясняването на това как болестта би могла да се "омаломощи" под атаката на разработващото се лекарство.

Тъй като проучванията, макар и на най-ранен етап, отнемат много време, от процеса по разработването на готовия за продан продукт, биват премахнати няколко отделни стъпки. Ранните лекарствени проучвания са изключително непривлекателна инвестиция за компаниите с нестопанска цел. Така че тези корпорации се обръщат към правителството, особено към Американските институти по здравеопазването (NIH), за да се справят с тази най-рискова част от медицинските изследвания. Годишният бюджет на институтите сега е 30 милиарда долара годишно.

За най-ценните лекарства правителствата играят особено важна роля. Изследванията на фармацевтичните корпорации, неизбежно, са насочени към търсенето на следващия най-голям продукт.

Той често е предназначен за по-малко критични здравни потребности и проблеми (като препаратите за еректилна дисфункция или козметичните лекарства). Така че именно институтите и другите финансирани от правителството звена "водят парада" при откриването на най-въздействащите лекарства.

Две трети от проучванията на лекарствата, които се разглеждат приоритетно (това означава, че новият медикамент би си осигурил значително подобрение в терапията на определено заболяване) от Американската администрация по храните и лекарствата, са финансирани от правителството. Дори впечатляващите резултати от такива проучвания си позволяват да подценяват влиянието на правителството върху изследванията на лекарствата. Анализатори изчисляват, че частната индустрия плаща само за една трета от американските биомедицински изследвания и голяма част от този принос на промишлеността се фокусира върху лекарствата за еректилна дисфункция или такива, прилагани при козметични процедури. Тяхната стойност е равносилна на печалба, а не на по-добро здраве за третираните пациенти.

Има много примери за животоспасяващи лекарства, които съществуват само поради правителствените изследвания. Препаратът за лечение на рак паклитаксел е разработен с научноизследователска дейност, финансирана от Националния онкологичен институт, който е подразделение на Американските институти по здравеопазването. Правителственото финансиране изиграва ключова роля в прогресивното развитие на антиретровирусния "AZT" и на високо ефективния лекарствен препарат срещу левкемия - иматиниб. Същото важи и за основните лекарства за психичното здраве, както и за много ваксини.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова