САЩ в първото десетилетие на 21 век, или защо здравните застрахователи избират фармацевтичната индустрия пред пациентите

От 2007г.

Дон Райхмут е американски пенсионер, който оцелява и печели битката с рака на простатата, още през 2007 г. Малко по-късно обаче неговият лекар е искрено загрижен, защото тестовете на пациента му разкриват тревожния факт, че ракът се е завърнал. Лекарят на г-н Райхмут му предписва лекарство, наречено ензалутамид, продавано от японската компания "Астелас фарма ООД" ("Astellas Pharma, Inc.") под търговската марка "Екстанди" ("Xtandi"). Но когато лекарят изпраща рецептата до аптеката, мениджърите, грижещи се за застрахователния план (американците разчитат на здравни застрахавки) на Райхмут - изпращат категоричен отказ да одобрят покупката на медикамента.

Райхмут е пенсиониран учител, който живее във Вашингтон. Педагогът е озадачен от логиката на застрахователната си компания. След това научава какво е цифровото измерение на логиката, съответно и  главната причина - цената на рецепта за "Xtandi" е над 9,700 за месец.

Дон Райхмут е само един от милионите американци, които са шокирани, виждайки цените на медикаментите в рецептите си. Съществуват и екстремни примери, като този с бившия мениджър на хедж фондовете (хедж фондът е колективна инвестиционна схема, която често е структурирана като дружество с ограничена отговорност и инвестира частен капитал спекулативно, с цел увеличаване на стойността му) Мартин Шкрели. Той рязко (и изкуствено, разбира се) повишава цената на важно лекарство срещу токсоплазмоза с впечатляващите 5,000 % за 1 нощ. Същата стратегия се възприема при ново лекарство за хепатит С, а цената му достига над 1,000 долара за таблетка. Фармацевтичните корпорации постоянно ценообразуват продуктите си със стойност, стотици пъти по-висока от производствените им разходи, след което, непрекъснато повишават тези суми с темпове, които далеч надхвърлят инфлацията. Резултатът е прост и логичен - наблюдават се спиращи дъха корпоративни печалби, които достигат до 42% годишно. Средната възвращаемост на разходите във фармацевтичната индустрия надвишава повече от два пъти тази на "Fortune 500".

Междувременно много американски пациенти на преклонна възраст са принудени да избират между лекарствата и храната си за месеца (тук е моментът да кажем, че в тази тенденция щатине не са уникални). Стотици онколози заемат отношение по въпроса. Най-подходящата за целта им трибуна се оказват научните страници в списанието "Mayo Clinic Proceedings". Медиците гневно протестират срещу факта, че в САЩ с тогавашните цени на лекарствата срещу рак (които в първото десетилетие на 21 век достигат средно над 100 000 долара годишно), само един на всеки пет от пациентите им, може да си позволи да се лекува и да спазва предписанията си.

Лекарите не са единствените, които са ядосани. Проучването на Кайзер, касаещо проследяването на здравето през 2015 година, показа, че 72% от американците смятат, че цените на лекарствата са неразумни, а повече хора вярват, че фармацевтичните компании действително извличат печалби на гърба на хората. САЩ са единствената голяма индустриализирана страна, която не регулира разходите за лекарства, така че американските пациенти плащат най-високата цена в световен мащаб за медикаментозните си предписания – тя често е два пъти повече от тази за пациентите, живеещи в други развити страни. Както казва Дон Райхмут: "Тази ситуация наистина изважда наяве човешката алчност." Лекарството, което му е предписано, дава добра илюстрация на текущото състояние на ситуацията във фармацевтичния бранш по света. Подобно на производителите на повечето други висококачествени и ефективни лекарства, "Astellas Pharma" е в завидно положение: "Xtandi" е под щита на монополната патентна защита. Нещо повече - екстанди е често търсено средство за лечение на заболяване, нанасящо немалко социално значими вреди. Ракът на простатата е третата най-разпространена форма на онкологично заболяване в САЩ, засягащо близо 3 милиона души. То е причина за година да загиват около 26 000 мъже. Екстанди е толкова ефективен, че се тества за употреба и при лечение на карцином на млечните жлези и яйчниците.

Разбира се, всичко това е много добра новина за "Astellas Pharma" и съвместната им разработка на "Xtandi" с биофармацевтичната компания "Medivation". Световните продажби на медикамента през 2015 г. възлизат на 1,87 млрд. долара. Благодарение на увеличаването на цените и застаряването на населението тези продажби са се покачили стабилно нагоре и експертите имат основания да смятат, че тенденцията ще продължи. Инвеститорите със сигурност мислят със следните цифри: "Ключовите научни изследвания, довели до откриването на "Xtandi", бяха проведени в Калифорнийския университет, Лос Анджелис ("UCLA"), който през 2016 година продава правата си над лекарството за баснословните над половин милиард долара - това е най-голямата сделка за трансфер на фармацевтична технология в историята на Калифорнийския университет".

Голяма част от тези продажби на "Xtandi" са реализирани чрез американските пациенти и данъкоплатците. Пазарът в САЩ отчита по-голямата част от приходите на екстанди, като само "Medicare" (американска здравна застрахователна програма за хората на възраст над 65 години, за някои по-млади с увреждания и за тези с т.нар. "End-Stage Renal Disease" – последна степен на бъбречна недостатъчност, изискваща диализа или трансплантация) плаща 633 млн. долара. През 2015 г. сумата за лечение с екстанди само за един пациент възлиза на над 100 000 долара годишно. И както се оказва, американските данъкоплатци не само са най-големият клиент и ползвател на този медикамент, но и са неговият най-голям капиталовложител.

"Плащаме за това лекарство нееднократно"

Ето една патова ситуация - "Astellas" и "Medivation" са абсолютни монополисти - те притежават патента за производство на "Xtandi" най-малко до 2027 г., но на практика американските вноски за здраве изиграват ключовата роля във финансирането на изследванията, давели до появата на лекарството. Както "Американските институти по здравеопазването" ("NIH"), така и Министерството на отбраната финансират изследванията на Калифорнийския университет, "виновен" за изобретяването на екстанди. Странно или не - тази американска инвестиция не е довела до каквато и да е отстъпка за здравния застраховател "Medicare". Американската (държавна) роля в откриването на Xtandi не е причина за каквито и да е облекчения, които евентуално да позволят на множеството частни застрахователни планове на САЩ, като този на Дон Райхмут, да се възползват от плащането на високата цена на медикамента. Много планове изискват първо да се използват по-евтини лекарства или да се изпълняват предписанията за Xtandi, само ако пациентите са готови да дават значителна част от цената за тях.

По никакъв начин американската роля на данъкоплатците в откритието на ександи не съумява да защити по никакъв начин индивидуалните планове в здравните им застраховки (като този на Дон Райхмут) от игрите с цената на скъпоструващи медикаменти.

Глейд Смит, пенсионер от Аризона, който внася почти 500 долара на месец в "Medicare", плаща за лечение с Xtandi. Пациентът е искрено разочарован, че болните в някои други нации като Япония и Канада се наслаждават на много по-ниски разходи за здраве, независимо от факта, че здравните му такси са помогнали да се създаде и развие лекарството. "Прекарах цял живот, плащайки чинно данъците си", казва Смит. "Ние платихме за този медикамент за пръв път, още когато беше разработен, тогава защо трябва да плащам най-високата в цял свят за него и то повторно?"

Оказва се, че ключовата роля, която играе финансирането от САЩ в историята на Xtandi, определено не е прецедент. Бъдещите лекарства, получили най-добри оценки, си извоюват около 40 процентово финансиране на разходите за фармацевтични изследвания и разработки. В случая на САЩ - парите постъпват от правителството и филантропи, а не от частните корпорации, които в крайна сметка, са фактическите притежатели на патентите. Публичната инвестиция е много по-висока от предложената от реториката на фармацевтичната индустрия, която е склонна да пропусне факта, че отделните компании харчат повече за маркетинг, отколкото за научни изследвания.

Още един любопитен факт – дори с поетите от правителството 40 %, ключовата роля на медицинските изследвания, често пъти бива омаловажена. Въпреки това, правителственото участие е от съществено значение, особено що се касае до изясняването на това как болестта би могла да се "омаломощи" под атаката на разработващото се лекарство.

Тъй като проучванията, макар и на най-ранен етап, отнемат много време, от процеса по разработването на готовия за продан продукт, биват премахнати няколко отделни стъпки. Ранните лекарствени проучвания са изключително непривлекателна инвестиция за компаниите с нестопанска цел. Така че тези корпорации се обръщат към правителството, особено към Американските институти по здравеопазването (NIH), за да се справят с тази най-рискова част от медицинските изследвания. Годишният бюджет на институтите сега е 30 милиарда долара годишно.

За най-ценните лекарства правителствата играят особено важна роля. Изследванията на фармацевтичните корпорации, неизбежно, са насочени към търсенето на следващия най-голям продукт.

Той често е предназначен за по-малко критични здравни потребности и проблеми (като препаратите за еректилна дисфункция или козметичните лекарства). Така че именно институтите и другите финансирани от правителството звена "водят парада" при откриването на най-въздействащите лекарства.

Две трети от проучванията на лекарствата, които се разглеждат приоритетно (това означава, че новият медикамент би си осигурил значително подобрение в терапията на определено заболяване) от Американската администрация по храните и лекарствата, са финансирани от правителството. Дори впечатляващите резултати от такива проучвания си позволяват да подценяват влиянието на правителството върху изследванията на лекарствата. Анализатори изчисляват, че частната индустрия плаща само за една трета от американските биомедицински изследвания и голяма част от този принос на промишлеността се фокусира върху лекарствата за еректилна дисфункция или такива, прилагани при козметични процедури. Тяхната стойност е равносилна на печалба, а не на по-добро здраве за третираните пациенти.

Има много примери за животоспасяващи лекарства, които съществуват само поради правителствените изследвания. Препаратът за лечение на рак паклитаксел е разработен с научноизследователска дейност, финансирана от Националния онкологичен институт, който е подразделение на Американските институти по здравеопазването. Правителственото финансиране изиграва ключова роля в прогресивното развитие на антиретровирусния "AZT" и на високо ефективния лекарствен препарат срещу левкемия - иматиниб. Същото важи и за основните лекарства за психичното здраве, както и за много ваксини.

В предишната ни статия ви разказахме за случай на американския пенсионер Дон Райхмут, за когото медиците първоначално считат, че е преборил рака на простата. Уви, заболяването му се завръща и му изписват медикамента екстадни ("Xtandi"). Здравните му застрахователи отказват да покрият лечението му под предлога, че 9 000 долара е огромна сума за месец.

Междувременно ни стана ясно, че по ред причини само един на всеки пет от онкоболните пациенти в САЩ, може да си позволи да се лекува, макар да внася таксите си за здраве. Нещо повече - американските пациенти плащат най-високата цена в световен мащаб за медикаментозните си препарати. Лекарството на Пол Райхмут, произвеждано от фармацевтичната компания "Астелас фарма ООД" ("Astellas Pharma, Inc.") е под щита на монополната патентна защита. Тя може да си позволи да постави огромна цена.

Нека обаче проследим как се ражда медикаментът - ключовите научни изследвания, довели до откритието му, са проведени в Калифорнийския университет, Лос Анджелис ("UCLA"), който през 2016 година продава правата си над лекарството на "Астелас фарма ООД" за баснословните над половин милиард долара. Веднъж осигурила си патент чрез тях, дружеството може да се възползва от пациентите. Тези изследвания на учебното заведение обаче са финансирани от филантропи, американски пациенти и данъкоплатци. И както се оказва, американските данъкоплатци не само са най-големият клиент и ползвател на този медикамент, но и са неговият най-голям капиталовложител. Става ясно и друго - именно институтите и другите финансирани от правителството звена "водят парада" при откриването на най-въздействащите лекарства. След това фармацевтичните компании купуват правата над лекарството и определят огромни цени. За съжаление тази инвестиция не довежда до каквато и да е отстъпка за един от големите здравни застрахователи - "Medicare", с които е обвързан и Дон Райхмут.

В тази част от статията ни ще разгледаме как се намесва държавата в тази ситуация. Първо, нека открием как правата на  пациентите са без каквато и да е стойност от законова гледна точка.

И така, "Голямата фармация" (има се предвид понятието "Big Pharma", или фармацевтичното лоби, отнасящо си до представителите на фармацевтичните компании и биомедицината, които се занимават с лобиране в полза на фармацевтичната индустрия и нейните продукти) невинаги е бенефициентът на научните пробиви, финансирани от правителството на САЩ.

До 80-те години на ХХ век, правата върху тези открития са собственост на федералната агенция, която ги подкрепя или пуска в публичното пространство. Идеята е, че пациентите биха могли да получат достъп до нужните им лекарства, а други изследователи могат да "надграждат" върху научните открития. Но тогава законът за патентите и промените, касаещи запазените марки, в крайна сметка, повеждат "парада". Именно така се появява на бял свят закона "Бейх-Дол". Той позволява на университетите и малките фирми, които получават федерално финансиране за научни изследвания, да претендират за патенти над откритията, които са направени по време на изследванията.

След като законът влиза в сила през 1981 г., университетите и прилежащите им болници не губят време да започнат да бележат първите значими победи по пътя към патентното ведомство. През първите пет години след "Бейх-Дол" подадените заявки за патент в областта на хуманната биология се увеличават с впечатляващите 300%. Университетите бързо започват да създават печеливши партньорства с малки биотехнологични компании и в крайна сметка - с големите фармацевтични корпорации. Става ясно, че ако рисковите изследвания, финансирани от правителството, донесат плодове, то тези корпорации с радост ще демонстрират готовността си да купят изключителните патентни права над откритията и монополните ценообразуващи правомощия, които вървят с тях, разбира се.

В резултат на това "Бейх-Дол" променя начина, по който се провеждат медицински изследвания. За да се убеди на практика в това, консултантската американска фирма "Bain" провежда проучване, което показа, че най-добрите и заможни фармацевтични корпорации печелят повече от 70% от приходите си от продажби на лекарства, разработени от някой друг.

Все пак, "Екстанди" поставя основите на тенденцията. Той се ражда в лабораториите на Калифорнийския университет, Лос Анджелис ("UCLA") UCLA, стига до биотехнолигичната "Medivation", преминава през Тихия океан, достигайки до "Астелас фарма ООД" ("Astellas Pharma, Inc."), а Американските институти по здравеопазването и Министерството на отбраната - финансират пътуването.

Текстът на Закона за "Бейх-Дол" обаче предполага, че американските данъкоплатци и пациенти трябва да бъдат защитени от изискването да плащат както за медицинските изследвания, така и за платената от монополите покупна цена. За да се предотврати този вид двойно таксуване, законът съдържа в текстовете си две гаранции. Първата дава на правителството, което финансира проучването, възможността да издава лицензи на производителите на генерични лекарства. Държавата може и да не упражни това си право, ако притежателят на патента има доброто желание да разработва държавно подпомогнатото си лекарство на цени, "достъпни за обществеността при разумни условия". Втората предпазна мярка се реализира във вид на безвъзмезден лиценз в полза на американското правителство, който му позволява да произвежда патентованото изобретение, или да даде разрешение на някой друг да го прави, без да плаща никаква такса на притежателя на патента, стига продуктът да е за правителствена употреба.

Нека илюстрираме втората правна защита с пример - САЩ биха могли да разрешат генеричното производство на лекарство като екстанди за употреба в здравните програми на "Medicare" (американска здравна застрахователна програма за хората на възраст над 65 години, за някои по-млади с увреждания и за тези с т.нар. "End-Stage Renal Disease" – последна степен на бъбречна недостатъчност, изискваща диализа или трансплантация) и „Medicaid” (също застрахователна програма).

Въздействието на тези предпазни мерки би трябвало да бъде огромно: разходите за генеричните лекарства са средно с над 80% по-ниски от тези на патентите. Има само един проблем. През всичките над 30 години от влизането в сила на Бейх-Дол, правителството не се възползва нито веднъж от правата, касаещи покриването на разходите за лекарства. С течение на годините са внесени половин дузина заявки към Американските институти по здравеопазването, изискващи лицензиране на генерично производство на медикаменти за третиране на ХИВ/СПИН, левкемия и глаукома. Всеки път правителството отказва да се намеси. Повечето от исканията към Американските институти по здравеопазването ("National Institutes of Health" – "NIH") цитират високите цени на федералните лекарства. Но едно конкретно искане е основано единствено на факта, че въпросното лекарство (което е сред основните методи за третиране на рядко срещаното състояние, наречено болест на Фабри болест на Fabry) - не се произвежда в достатъчно количество от притежателя на патента му „Джензим” („Genzyme”). Лекарството "Фабразим" ("Fabrazyme") е разработено от медицинското учебно заведение "Mt. Sinai School of Medicine", финансирано от "NIH". Във времето, когато пациентите в САЩ, страдащи от болестта на Фабри са подали петицията си през 2010 г., са принудени да вземат само 30% от препоръчителната доза от медикамента, а на новодиагностицираните пациенти - е отказано лечение. Петицията към "NIH" изсква от агенцията да упражни правата си по "Бейх-Дол", лицензирайки и друг производител, който да създава лекарството и да дава 5-процентно възнаграждение на притежателя на патента.

Искането на пациентите е подготвено от адвокат, завършил образованието си в Пенсилвания. Името му е Алън Блек. Той е професионалистът, подал молбата от името на двама свои приятели, страдащи от болестта на Фабри. Блек е на мнение, че Бейх-Дол ясно призовава за намеса "NIH", особено след като е пределно ясно, че медикаментът, разработен чрез американските държавни фондове, е напълно достъпен за европейските пациенти, дори когато американските пациенти получават отказ от лечение. Но "NIH" отказва да действа, което предполага, че друг производител няма как да стигне достатъчно бързо до производство, за да се реши проблема.

Един от двамата приятели на Блек, нуждаещ се от "Fabrazyme" губи битката със заболяването. По мнение на адвоката, ако "NIH" откаже да се задейства по случая с болестта на Фабри, няма намерение да използва повторно в практиката си Бейх-Дол за лицензиране на производството на генерични лекарства. "В този момент знаем, че правата на пациентите са без каквато и да е стойност от законова гледна точка".

"Въпросът е: до колко недалновидно е правителството?"

Общественото и политическо внимание към високите цени на лекарствата продължава да се съсредоточава. Проучването на "Американската асоциация на пенсионерите" ("American Association of Retired Persons – AnAARP"), направено през 2009 година, показва, че 81% от респондентите на възраст над 50 години смятат, че цените на лекарствата са твърде високи, а над 90% искат политиците да предприемат действия за по този въпрос.

И Хилъри Клинтън, и Доналд Тръмп остро разкритикуват производителите на лекарства и се кълнат, че следва да настояват за договаряне, касаещо медикаментозното ценообразуване. Това натрапчиво чувство на обществена неудовлетвореност кара институциите отново да обърнат внимание на текста в Бейх-Дол. През януари 2010 г. 51 членове на Конгреса изпращат писмо до Франсис Колинс, директор на "NIH", както и до Силвия Бъруел, секретар на Министерството на здравеопазването и човешките услуги (HHS). Документът ги приканва да приложат на практика правата си по Бейх-Дол и да се справят с кризата и смута по ценообразуването на лекарствата. "Неуспехът от бездействието в миналото, несъмнено ни изпраща неприятния сигнал, че цените на правителствено финансираните фармацевтични нововъведения могат да бъдат толкова високи, колкото е готов да плати болния или умиращия потребител", пишат те.

Няколко дни след изпращането на писмото от Конгреса групите за застъпничество "Knowledge Ecology International" (KEI) и "Съюза за достъпна ракова терапия" ("Union for Affordable Cancer Treatment") подават искане до "NIH", "HHS" и "DOD" ("Department of Defense"- "Департамент на отбраната на САЩ"), в което искат от правителството да лицензира генеричното производство на екстанди. В петицията се споменават обширните роли на тези агенции при финансирането на разработването на лекарствата, значително по-високата цена на екстанди в САЩ в сравнение с другите държави и рисковете за здравето, понасяни от пациентите с рак на простатата в САЩ, които са изправени пред съпътстващото заплащане на екстанди и бариерите, касаещи застрахователното покритие.

Три месеца по-късно канадски производител на генерични лекарства за рак се свързва с федералните агенции, обещавайки им възможността да произвежда генерична версия на препарата, достигаща до за $ 3 хапче. На практика – това са само 4% от разходите, които "Medicare" плаща за патентованата версия. "В този случай цялото федерално правителство трябва да реши, че монополът ще приключи завинаги, ако цените са прекомерни", заявява Джеймс Лов, директор на "KEI" и дългогодишен защитник на правата за достъп до лекарства.

Странно или не – "NIH" още веднъж категорично отхвърля петицията с писмо от четири абзаца от Колинс, съдържащо отказа на институцията да предприеме действие. Писмото така и не споменава разходите за екстанди, заявено е само, че медикаментът физически е на разположение за потребителите. Секретарят на Министерството на здравеопазването и човешките услуги, г-н Буруел бързо разяснява искането на Конгреса за официалното определяне на стандартите за упражняване на правата на Бейх-Дол и отхвърля призива на конгресмена Лойд Догтлет за публично изслушване по "Петицията екстанди".

Тези решения довеждат до проучване на здравните служби относно връзката им с индустрията, която се възползва толкова добре от липсата на федерална намеса. Негативното влияние на фармацевтичните компании в Конгреса е добре известно - индустрията е най-плодотворната в света по отношение на лобирането и кампаниите и разчита на малка армия от 1 369 лобисти, работещи само във Вашингтон. Както сенатор Ричард Дърбин заявява още през 2002 г. (две години преди индустрията да успее да блокира "Medicare" в преговорите за цените на лекарствата): "Биг фарма" има смъртоносно влияние върху Конгреса.

Но най-добрите американски здравни агенции също имат свои собствени тесни връзки с индустрията. Биг Фарма и правителствените отдели споделят добре документирана система с ключов персонал. Фондацията на "NIH" се управлява от борд на директорите, заемащи ръководни постове във фармацевтичната индустрия. През април, когато директорът на "NIH" – г-н Колинс е запитан от сенатор Дърбин (по време на изслушване в Сената) защо отказва да упражни лицензионните права по Бейх-Дол, той изказва опасенията си, че това ще навреди на отношенията на агенцията с фармацевтичните компании.

"NIH" също така предоставя на частните компании изключително успешни и приоритетни лицензи за някои лекарствени вещества, а процесът е заклеймен като непрозрачен и прекалено загрижен за корпоративните интереси и приоритети. В едно публично изявление, което може би се оказва доста неразумно, говорител на нова фармацевтична компания, получила току що лиценз, нарича връзката на своя главен изпълнителен директор с длъжностно лице на "NIH" с понятието "актив".

Тези близки връзки осуетяват както застъпниците, така и някои законодатели. "За да запази уютната си връзка с фармацевтичната индустрия, "NIH" избира да пренебрегне ценовия шок при лекарствата", казва конгресменът Доджет. "Данъкоплатците продължават да финансират изследвания за прекалено много лекарства, които твърде много хора не могат да си позволят". "NIH" и "HHS" не отговарят на исканията да коментират отправените им критики по отношение на екстанди и връзките им с фармацевтичната индустрия.

В юнското издание на списание "Nature" е публикувана съвместна статия на адвоката по интелектуална собственост Алфред Енгелбърг и професор в Харвардската медицинска школа. В нея те призовават "NIH" още веднъж да упражни правата си по Бейх-Дол по отношение на екстанди. В интервю, Енгелбърг казва, че настоящата динамика в лекарствените изследвания е еквивалентна на "несправедлив съюз" между "NIH", академичните центрове и фармацевтичната индустрия. Крайният резултат, казва той, е социализираното откритие на лекарства, което води до приватизирани печалби. "Въпросът тук е: Колко глупаво недалновидно е правителството?", Казва Енгелбърг. "Милиарди долари от биомедицински изследвания се предават на индустрията, а след това правителството купува по-голямата част от продукцията, без каквато и да е ценова регулация".

Застъпническите групи, които подават "Петицията екстанди", възнамеряват да обжалват решението. Ако е необходимо, казват те, ще поставим въпроса пред администрацията на следващия президент (през 2004 г. Хилъри Клинтън публично подкрепя петицията за медикаментите за ХИВ/СПИН).

Междувременно е трудно да се изчисли въздействието на нерегулираното ценообразуване на "Екстанди" върху пациентите с рак на простатата в САЩ. Е, със сигурност може да се твърди, че Дон Райхмут няма никакви проблеми при поставянето на оценката си за въздействието върху личния му бюджет и цялостната американска здравна система. Малко след като научава, че годишната цена на екстанди е над 100 000 долара, както и за отказа на "NIH" да се намеси, Райхмут получава по електронната си поща листовка от своя представител в Конгреса, отразяваща усилията му онкоболните пенсионирани пациенти да получават достъпни лекарства по рецепта. Оказва се, че циничното съобщение е получено в доста лош момент. Райхмут веднага сяда и пише в отговор на писмото и изпраща копие до местния вестник. "Всичко, което направихте, е да възпрете промените и да защитите Биг Фарма", пише той. "Затова прилагам и съобщението ви, г-н Богъс". Все още без животоспасяващия екстанди, предписан му от неговия онколог, Райхмут казва, че е готов да сподели писмото и историята си с всеки, който е готов да чуе. "Цялата тази система е погрешна!", заявява той.

Оставяме на вас да си направите извод относно историческото развитие на фармацевтичната индустрия в САЩ в първото десетилетие. Как ще продължи то – предстои ни да разберем.