Жълтата гостенка – инфекциозното заболяване, благодарение на което Колорадо става част от САЩ в началото на 19 век

От 1803г.

Ще ви разкажа любопитна история, разкриваща как американският щат Колорадо се "появява" на картата на САЩ. Вероятно и във вашето съзнание ще се прокрадне името на Христофор Колумб? Да, ама не… В нашата статия името му въобще няма да присъства (още веднъж). За сметка на това, ще ви разкажа за Жълтата гостенка, американецът Джон Хенри Холидей и връзката им с географията и медицинската история. Звучи ви невъзможно? Само прочетете…

И така, през далечната 1822 година Джон Хенри Холидей заминава за Денвър, Колорадо. Злите езици твърдят, че той бяга от съдебен процес срещу него. Обвинен е в съучастие в убийство при престрелка с гражданин на име О. К. Коръл. Други твърдят, че Холидей попада в американския щат по друга, съвсем прозаична причина. Белите му дробове са увредени, а той страда от туберкулоза. В този времеви период американците са наясно, че там е най-доброто място за така наречените "белодробно болни" (в миналото се използва и като синоним на туберкулозно болни) хора. Там те могат да си почиват и да се възстановяват от пагубното въздействие на болестта.

А сега малко факти - през 1800 г. туберкулозата е сред водещите причини за смъртността в Страната на неограничените възможности. Нещо повече, в началото на 19 век Жълтата гостенка, както често е наричана инфекциозната болест, е много опасна и малко разбирана и от пациенти, и от медици. Тъй като на този етап не съществува ваксина или антибиотик, които да се борят със заболяването, единствената надежда за много пациенти, е да се преместват от влажните географски области в такива с по-сух и слънчев климат. "Дивият Запад" им ги предлага в изобилие.

Притокът на пациенти с туберкулоза, които се заселват в Колорадо, помага на щата "да се появи" на картата. Репутацията на новопоявилия се щат не е преувеличена. Приблизително всеки трети негов жител страда от болестта. Освен това, Колорадо приютява и необичайно голям брой лекари, а една трета от всички смъртни случаи в щата се дължи на Жълтата гостенка (в началото на 19 век средната стойност за останалите щати е от един на всеки 10 смъртни случая).

Известно и с архаичния термин "охтика", инфекциозното заболяване се причинява от бактерия, която при вдишване, може да причини слабост, гръдна болка, кашлица, недостиг на въздух, температура и други по-сериозни симптоми (днес само трима на 100 000 страдат от болестта в САЩ).

Допреди репутацията си на "убежище" за болните от туберкулоза, Колорадо е меката на престъпниците и миньорите от "Дивия Запад", които благодарение на Златната треска, превръщат щата в привлекателна дестинация за ловците на богатства. Въпреки че тогавашните опасни, малки и западнали градчета в щата са пълни с пиянство, хазарт, проституция и престъпления, негативната слава на Колорадо се компенсира от позитивното влияние на климата му.

Лекарите през 19-ти и 20-ти век вярват, че свежият въздух, високите надморски височини и изобилието от слънчева светлина са в състояние да излекуват почти всички видове заболявания, а щатът разполага с неограничено количество от трите фактора. Въпреки че техните вярвания относно туберкулозата не почиват на медицински доказателства, в известна степен лекарите имат право - свежият въздух предотвратява разпространението на туберкулозата, а високата надморска височина спира развитието и разпространението на бактериалната инфекция в белите дробове на болните. По това време медиците вярват, че коварното заболяване е наследствено. Смята се, че то се предава по въздуха, а не чрез физически контакт.

От началото на 60-те години на 19 век болните хора започват да се вливат в бъдещия щат, за да се лекуват със свежия въздух. Първата болнична институция в Денвър за туберкулозни пациенти е построена през 1860 г. (само две години след основаването на града). След това Колорадо Спрингс и Боулдър последват неговия пример и в новите градове започват да се появяват лечебни заведения за туберкулоза.

Тези курортни здравни центрове са места, където човек може да се възстанови и да почине (често пъти и в двата смисъла на думата, все пак медицината не е особено напреднала по това време по отношение на третирането на болестта). Имената на по-известните от тях са "Montcalm", "Sunnyrest" и "Cragmor". Най-реномираният санитариум в Боулдър позволява на гостите си да се отпуснат и да се поглезят със здравословни хранителни режими, да гледат и рисуват красиви маслени картини, да слушат на живо специално нает оркестър. Здравните хотели разполагат и с големи веранди, на които богатите гости, могат да се наслаждават на слънцето, да дишат чист въздух и разглеждат на воля планинските пейзажи. В „Hygiene House”, постраена в едноименния град Хайджийн пациентите пият единствено минерална вода (смята се, че тя има лечебни свойства), хранят се с редки и полезни растения и прекарват по 10 часа навън, дори по време на виелици. По-разкошните и богати туберкулозни лечебни институции привличат известни (и богати) пациенти от цял свят.

Не всеки може да си позволи тези помпозни курорти, а и някои санаториуми са нищо повече от своеобразни палаткови лагери (приличащи на известна степен на военните лазарети). Скоро, и напълно логично, в Колорадо се констатира голям проблем с бездомността, предизвикан от отчаяните пациенти, които купуват еднопосочни билети, въпреки че не са в състояние да си платят за каквото и да е лечение. В Денвър Франсис Вайсбарт Джейкъбс основава цяла болница, наименувана „National Jewish Hospital for Consumptives”. Там се осигурява безплатно лечение за тези пациенти (днес болницата е водещо изследователско и лечебно заведение за белодробни заболявания.)

Когато учените откриват причинителя на туберкулозата през 1880-те, те все още не осъзнават, че коварната белодробна инфекция може да се разпространи само при близък контакт със заразен пациент. Но знанието, че туберкулозата е заразна, прави жителите на Колорадо все по-подозрителни по отношение на туберкулозните туристи. Пляскането с ръце и тропането с крака са забранени, а жените са насърчавани да скъсяват полите си, за да не разпространят болестта чрез праха от градските улици.

Болните от туберкулоза са заклеймявани като персона нон грата във вестниците и обществения живот. "Two brothers are insane", тръби заглавие от 1906 г. във вестник "Денвър поуст". Статията разказва за две "жертви на Жълтата гостенка", които пристигат в Денвър от Синсинати, живеят в палатка и стават все по-слаби. "Когато са открити в тяхната мизерна палатка", продължава репортерът, "състоянието им било ужасно". Проблемът с болните е толкова сериозен, че законодателството на Колорадо обсъжда създаването на закон, който изисква от пациентите с туберкулоза, да носят камбанки около врата си.

В крайна сметка, епидемията от туберкулоза и разцветът на лечебните санаториуми приключва, когато през 40-те години антибиотиците стават ефективно лечение на болестта. Въпреки това, дотогава туберкулозата вече е "съумяла" да преобразува Колорадо. Места като Колорадо Спрингс от западнали свърталища на разбойници се превръщат в процъфтяващи градове, а улиците и училищата им се създават, реновират и поддържат от наследствата и подаръците на богати пациенти. Болни, но известни хора, попаднали в прегръдката на охтиката (като кмета на Денвър - Робърт Спеър и сенатор Едуин Джонсън) оставят видими и днес свидетелства върху държавната инфраструктура и популярност на щата. Много от санаториумите пък се се превръщат в най-уважаваните болници в САЩ.

Днес Колорадо може вече и да не е известен като "Световния санаториум", но дължи голяма част от съвременния си просперитет на Жълтата гостенка, на благоприятния си климат и на хора като Джон Хенри Холидей.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата