Причини за пандемията от чума

От 9.1768г.

Медицинските познания по време на Средновековието са в изключителен застой. Това е причина хората дълго време да мислят, че "вредният въздух" е сред основните причини за пандемията от чума.

През 1768 година в първото издание на английската енциклопедия "Британика" обяснява широко разпространеното научно схващане, че чумата е "зловредна треска", причиняваща се от "отровна миазма". Миазмата представлява въздушната маса, която се разпространява от източните страни и се смесва с останалата част от въздуха.

Значението на добрата хигиена се признава и утвърждава едва през деветнадесети век, до тогава улиците били мръсни, животните свободно се разхождали сред тях. Това е добро условие за разпространение на различни паразити и заболявания сред хора и животни.

Друго обяснение за пандемията от чума се приписва на Yersinia pestis. Тя е отговорна и за епидемията в южната част на Китай през 1865 година, която се разпространява и в Индия.
Изследването на патогена, предизвикал чумната епидемия през 19 век започва със сформирането на екип от учени, които посещават Хонконг през 1894 година. Сред тях е и френско-шевйцарския бактериолог Alexander Yersin. На него е кръстена бактерията Yersinia pestis. Механизмът на предаване на бактерията е обяснен през 1898 година от Paul-Louis Simond. Той установява, че след ухапване от бълха-преносител на бактерията, хората развиват заболяването от два до шест дена по-късно.

Историкът Francis Aidan Gasquet през 1893 година прави предположение, чe под някаква форма причинителят на обикновената бубонна чума е отговорен и за втората вълна на епидемия от това заболяване, която се е случила през 1908 година. Теорията му е добре приета сред немалко учени. Появяват се предположения, че причината и за Юстиниановата чума в източната част на Римската империя от 541 до 700 година пр. Хр. е идентична на тази от 1908 година.

Статията е част от историята на:

• История на чумата