Eврейските гонения по време на чумната епидемия в средата на 14 в.
От 1347г. до 1352г.
В периода между 1347 и 1352 г. близо 40 на сто от населението на Европа е погубено от чумата. Въпреки че в някои градове смъртността била по-ниска в сравнение с други, хората претърпяват огромен шок и страшни последици заради Черната смърт. В моменти на криза и опустошение сякаш излизат наяве най-тъмните и ужасяващи черти и наклонности у представителите на човешкия род. Едно от доказателствата е бруталното гонение и унищожение на еврейските общности по време на върлуващата чума на Стария континент в средата на 14 в.
Масови убийства, изгаряния на клади, изселвания
Гоненията срещу еврейските общности в различните части на Европа били най-интензивни от 1348 до 1350 година. Тъй като чумата помела почти цяла Европа в средата на 14-ти век, все по-често за многобройните човешки жертви били обвинявани еврейските общности. Животът на тези етнически групи бил съсредоточен в изолирани гета, имащи по-добра хигиена в сравнение с тази в градовете. По тази причина сред евреите имало много по-малко жертви на чумната пандемия от останалите европейци. Впоследствие възникнали обвинения, че те са причинили заболяването чрез умишленото отравяне на кладенци и различни водоизточници.
Първите масови убийства на евреи, които били пряко свързани с чумата, се състояли през април 1348 година във френския град Тулон, където еврейският квартал бил опожарен, а четиридесет негови жители били убити в домовете си. Гоненията по-късно обхванали и Барселона.
През 1349 кланетата и преследванията започнали да се разпространяват в цяла Европа. Обхванати били градовете Ерфурт (1349), Базел, Арагон, Фландрия. На 14.02.1349 година в Страсбург 900 евреи биват изгорени живи като превантивна мярка, защото епидемията от чума все още не била засегнала града. Веднага след това стотици еврейски общности били унищожени в този период.
В много градове държавните органи не предприели почти нищо за защитата на този етнос. Често самите те подстрекавали размириците. Папа Климент VI полагал усилия да защити еврейските общности, издавайки две папски були (първата на 06.07.1348 година и друга на 26.09.1348 година). Той отбелязал, че хората, които ги обвиняват за разпространението на чумата, били "съблазнени от дявола" и призовал духовенството всячески да ги защитава. Папа Климент бива подпомогнат от изследванията на неговия личен лекар - Ги дьо Чаулиак. Лекувайки своите пациенти, той достигнал до извода, че евреите нямат никаква вина за чумната пандемия и те се разболявали също толкова, колкото останалите. Усилията на Климент били обезсилени в известна степен от новоизбрания Шарл IV, който си присвоил собствеността на много евреи, които били избити по време бунтове и размирици. Местните власти нерядко получавали и финансови стимули, за да си затварят очите.
Чумата намаляла по сила през 1350 г., а заедно с нея и насилието срещу еврейските общности. През 1351-а издевателствата били прекратени, но за съжаление нивото на дискриминация не намаляло.
В продължение на 350 години не били открити съхранени официални документи с данни за Черната смърт и еврейските гонения. Съществуват приказки от 1696 година, написани от Юзпа Шамес. В тях се разказвали истории за ответни действия от страна на евреите, които търпели издевателства и дискриминация. Въпреки това не съществували доказателства за кланетата, а също така и за евентуалната еврейска съпротива. Приказките за съжаление не можели да предат оригиналната история или посланието, отправено от Шамес.
Защо евреите стават изкупителна жертва
По време на чумната пандемия, пораждаща антисемитизъм, обикновените хора мразели евреите, защото служели едновременно на търговци и аристократи. Благодарение на кредитите си и своите придобити капитали, еврейските общности укрепвали градската икономика и политическата и териториална независимост. Евреите по това време често експлоатирали дребните занаятчии, взели заеми с определена лихва. Начинът на живот на тези етнически групи допълнително провокирал създаването на социални класи. Преследването на етноса често било провокирано от техни длъжници.
Евреите използвали кредитирането като основна платформа за натрупването на социален и политически статут. С това завистта и гневът към тях ескалирали сред обикновените хора.
Съществува теория за изкупителната жертва, която описва социален и психологически феномен, наблюдаван през вековете и изразяващ се в обвиняване на невинна група или отделен човек за грешките на някой друг и принудени по един или друг начин да поемат отговорността.
Според тази теория в случаи, когато мнозинството преживее някакъв шок, то намира отдушник и обвинява конкретна цел. По този начин се опитва да си обясни причината за травматичното събитие и стимулира усещането си за упражнена власт.
Това се случва и с евреите по време на Черната смърт, като насочването на християните именно към тях има своите дълбоки исторически корени. Но в конкретна причина се превръща мълвата, че евреите са отровили кладенците, от които повсеместно населението черпи вода, и заради това болестта поваля наред и погубва масово хората. Специалистите по история смятат, че са открили източника на слуха - замъка Шийон (Chillon), който се намира в Швейцария, на Женевското езеро. В близост до това място е и изворът на р. Рейн - значим воден път.
Анализ, направен от Ноел Джонсън, Реми Джедуаб и Марк Кояма в статията "Пандемии и преследване на малцинства: Доказателство от Черната смърт" ("Pandemics and the persecution of minorities: Evidence from the Black Death"), предлага интересна гледна точка по темата защо евреите са обвинени за възникването на чумата. Според тях населените места, които са най-близо разположени до замъка или до реката, е по-вероятно да нападат и преследват общностите на евреите.
В същия анализ се разглежда и друга причина за превръщането на този етнос в изкупителна жертва. Съществен фактор се оказва и т.нар. латентен антисемитизъм, който "живее" под повърхността и през вековете създава напрежение между християни и евреи. Неговото проявление намира удобна пролука и много лесно се възпламенява във формата на насилие след разрастването на Черната смърт. Тримата автори проследяват историята на градовете, в които през 13 или 14 в. е имало обвинения към евреите в оскверняване на християнски символи или в извършването на ритуали, включващи убийства на хора, непринадлежащи към семитските общности. В тези населени места вероятността от преследване е доста по-висока.
Интересно наблюдение на тримата автори представлява и връзката между времевия период, в който се осъществяват нападенията срещу евреите, и настъплението на чумата. Например ако градът празнува някакъв християнски празник, антисемитизмът на жителите му се провокира и се стига до ексцесии. Когато болестта се появява по Великден, време, в което християните се сещат, че евреите са разпънали Иисус, рискът от нападения е най-голям. Доказателство за това са погромите срещу еврейските общности в Гренобъл, Мюнхен и Валенсия през 14 в.
През Средновековието (и след това) евреите са имали важни роли и позиции в икономиката, заемали са сериозно положение в търговията, лихварството и медицината. Унищожавайки общностите им в редица градове, християните всъщност разрушават основни източници на приходи за хазната и двигатели на икономиката. Градовете, които са прогонили или избили еврейските си жители по време на чумата, в продължение на дълги години не са могли да възстановят благосъстоянието си. Те са се разраствали средно с 20% по-бавно от населените места, които са запазили еврейските си общности.
Статията е част от историята на:
Коментари към Eврейските гонения по време на чумната епидемия в средата на 14 в.