Остров Повелия – мястото, където са изселвани болните от чума, а психичноболни са измъчвани

От 1300г.

Известно като едно от местата, където законът следва да ви възпре да отидете, остров Повелия, се намира точно до брега на Северна Италия близо до Венеция. Повечето хора, които планират пътуване до тази красива част на света, логично, си представят романтични места за разходки и най-вече - ренесансово изкуство. Обитаемите италиански острови, от друга страна, обикновено не се нареждат много високо в туристическите списъци, които трябва да се разгледат.

Но някои посетители все още проявяват любопитство към малкия, скандален италиански остров, който някога е бил последен домакин за хилядите жертви на черната чума. Мястото служи като терен за карантина за онези, които са показали признаци на заболяването. Островът остава едно от най-често посещаваните места в Италия. Въпреки факта, че е незаконно да се посети, Повелия се оказва добро място за търсачите на силни усещания. Всеки, който е имал шанса да стъпи на острова, е тръгвал от него без каквото и да е желание да се завърне там отново.

Мястото има история, пълна с трагични събития, които могат да се проследят хиляди години назад. По време на Римската империя, остров Повелия е използван за изселване на жертвите на чумата, за да се защити останалата част от страната. Болните, които все още са живи, са принудени да живеят и умират сред останалите трупове – изолирани и сами. По-късно, по време на средновековната епоха, когато чумата се завръща и убива почти две-трети от европейското население, Повелия отново е използвана за място за болните, умиращите и умрелите.

Мъртвите тела бързо започват да се трупат на острова, а хиляди са погребани в големи, общи гробове. В много случаи телата се изгарят. Овъглените човешки кости на около 100 000 италианци са погребани на малкия остров. Не е изненадващо, че не са рядкост случаите, когато човешките кости продължават да се отмиват по островните брегове. Този факт сам по себе си е достатъчен да са редуцирани потенциалните посетители или купувачите на земя - дори местните рибари избягват плитчините на Повелия, за да не вадят и човешки кости в мрежите си.

В миналото някои прекалено предпазливи италиански общности често се възползват от навика си да изселват в Повелия всеки, който е показал дори най-малките признаци на заболяване. Много от тези хора изобщо не са заразени с чума, но са принудени да останат на острова сред камари от гниещи трупове. Ужасяващата, отрицателна енергия, оставена след тези смъртни случаи, сякаш е пропита дори в самата почва на острова.

Остров Повелия все още е дом на процъфтяващи лозови масиви. Малкото хора, които се осмеляват да посетят острова в наши дни, са смелчаците, обгрижващи лозята. Гроздовите насаждения се чувстват отлично в пепеляви почви. За съжаление, учените твърдят, че повече от 50 процента от почвата на острова се състои от човешки тленни останки. Да - в продължение на хиляди години - тези проценти отговарят на точно толкова души, колкото са загиналите (и изгнилите) на кошмарния остров.

Вероятно някой иронично мислещ човек с власт някога си е задал въпроса – какво му трябва на остров, където толкова много хора са изгубили живота си? И логичният отговор, разбира се, е – психиатрична болница. Да, така на територията на Повелия попадат дори още по-измъчени души.

Когато през 1922 г. на острова е открита психиатрична болница, малко хора са особено изненадани. При все това, пристигането на пациенти с умствена изостаналост и други ментални увреждания на острова, само подхранва още веднъж легендата, че това е място, което трябва да се избягва. Изолацията и неприкосновеността на личния живот, предлагани от острова, позволяват на някои недостойни учени и лекари да се възползват от положението си и да постъпват с пациентите си така, както пожелаят.

Съобщенията за злоупотреби и мъчителни експерименти започват да циркулират в континенталната част на страната. Разказите са пропити с описания на писъците на измъчваните на острова души.

Легендата разказва за един особено нестабилен лекар, работил в психиатричната болница на острова в началото на 20-ти век. Неговите известни експерименти върху пациентите все още са шокиращи, макар и разказани към днешна дата. Например, той вярва, че лоботомията е чудесна медицинска оперативна манипулация за третиране на психични заболявания. Лекарят извършва операцията на много пациенти, обикновено против волята им. Процедурите са зловещо зли и болезнени. Той използва чукове, длета (оперира без анестезия, грижа за здравето или стерилност). Предполага се, че той пази най-мрачните експерименти за специалните пациенти, водени в болничната камбанария. Каквото и да е правено там, крясъците на измъчваните хора са чувани по целия остров.

Съдбата в края на краищата достига нечестивия лекар. Според историята медикът започва да страда от собствените си умствени мъчения. Той вярва, че е преследван от множество духове на свои пациенти, загинали на острова. В крайна сметка, той губи разсъдъка си, качва се на върха на камбанарията и се хвърля към смъртта си.

Съществуват различни разкази за нелепата му кончина. Някои твърдят, че може би медикът е бутнат от отмъстителен дух, други твърдят, че смъртта му е дело на малтретиран пациент на лечебното заведение. Предполага се, че медицинска сестра е свидетел на падането му. Тя твърди, че първоначално лекарят оцелява след падането, но призрачна мъгла обхваща тялото му и той се задушава. Странно или не - психиатричната болница остава отворена до 1968 г.

Когато лечебното заведение в Повелия окончателно затваря врати през 1968 г., островът е продаден на частен собственик. Въпреки това, той не остава дълго такъв. Италианецът гледа бързо да се отърве от покупката си. И в този случай новият собственик не прекарва дълго време на Повелия. Атмосферата там продължава да е тежка и неприятна.

В резултат на много фактори островът остава напълно изоставен и необитаем. Отново е пуснат за продан, но цената му продължава да пада. Може би това е така, защото бъдещите собственици са чували твърде много страшни приказки за земята, а това определено не е добра реклама.

Днес е незаконно да се посети остров Повелия. Мястото притежава съмнителна слава и е включено в списъка с места по света, където влизането се преследва от закона. Мнозина вярват, че стотици хиляди измъчвани души все още са пленени в капан на остров Повелия. Чувството за скръб и страдание – от мисълта за жертвите на Черната смърт до пациентите на клиниката – е повсеместно. В тази ситуация на помощ на съвременните европейци идва историята на медицината. Тя трябва да може да разкаже за тези безчестни постъпки, за да сме сигурни, че те няма да се повторят никога повече.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: