Повелия – островът на заточените чумави и психоболни

От 1793г.

Известно като едно от местата, където законът следва да ви възпре да отидете, остров Повелия се намира точно до брега на Северна Италия близо до Венеция. Повечето хора, които планират пътуване до тази красива част на света, логично си представят романтични места за разходки и най-вече - ренесансово изкуство. Но това не може да се каже за Повелия.

Някои посетители все още проявяват любопитство към малкия, скандален италиански остров, който някога е бил последен дом за хилядите жертви на черната чума. Мястото служи като терен за карантина за онези, които са показали признаци на заболяването. Островът остава едно от най-често посещаваните места в Италия, въпреки факта, че е незаконно да се отиде на него. Повелия се оказва добро място за търсачите на силни усещания. Всеки, който е имал шанса да стъпи на острова, е тръгвал от него без каквото и да е желание да се завърне там отново.

Повелия - прокълнатото място на чумавите

Мястото има история, пълна с трагични събития, които могат да се проследят хиляди години назад. Островът е обитаем от 421 г. до 1379 г., когато жителите му го напускат заради нападенията на флота на Генуа. През повечето време след това той е необитаем и неизползваем до 1793 г., когато два кораба с болни от чума са принудени да акостират там. Оттогава островът е изпълняващ ролята на лазарет, място, където са изпращани заразно болните. Говори се, че страдащите от чума, които все още са живи, са принудени да живеят и умират сред останалите трупове – изолирани и сами. 

Мъртвите тела бързо започват да се трупат на острова, а хиляди са погребани в големи, общи гробове. В много случаи телата се изгарят. Овъглените човешки кости на около 100 000 италианци са погребани на малкия остров. Не е изненадващо, че не са рядкост случаите, когато кости продължават да се отмиват по островните брегове. Този факт сам по себе си е достатъчен да са редуцирани потенциалните посетители или купувачите на земя - дори местните рибари избягват плитчините на Повелия, за да не вадят човешки кости в мрежите си.

>>> Последици от чумните епидемии

В миналото някои прекалено предпазливи италиански общности често се възползват от навика си да изселват в Повелия всеки, който е показал дори най-малките признаци на заболяване. Много от тези хора изобщо не са заразени с чума, но са принудени да останат на острова сред камари от гниещи трупове. Ужасяващата, отрицателна енергия, оставена след тези смъртни случаи, сякаш е пропита дори в самата почва на острова.

До 1814 г. Повелия служи като "временна станция" в периодите на чумните епидемии.

Следващо предназначение - психиатрична болница

Вероятно някой иронично мислещ човек с власт някога си е задал въпроса – какво му трябва на остров, където толкова много хора са изгубили живота си? И логичният отговор, разбира се, е – психиатрична болница. Така на територията на Повелия попадат дори още по-измъчени души.

Когато през 1922 г. на острова е открита психиатрична болница, малко хора са особено изненадани. При все това, пристигането на пациенти с умствена изостаналост и други ментални увреждания само подхранва още веднъж легендата, че това е място, което трябва да се избягва. Изолацията и неприкосновеността на личния живот, предлагани от острова, позволяват на някои недостойни учени и лекари да се възползват от положението си и да постъпват с пациентите си така, както пожелаят.

Съобщенията за злоупотреби и мъчителни експерименти започват да циркулират в континенталната част на страната. Разказите са пропити с описания на писъците на измъчваните души. Легендата разказва за един особено нестабилен лекар, работил в психиатричната болница на острова в началото на 20-ти век. Неговите известни експерименти върху пациентите все още са шокиращи дори и разказани към днешна дата. Например той вярвал, че лоботомията е чудесна медицинска оперативна манипулация за третиране на психични заболявания. Лекарят извършвал операцията на много пациенти, обикновено против волята им. Процедурите били зловещо зли и болезнени. Той използвал чукове, длета (оперирал без анестезия, грижа за здравето или стерилност). Предполага се, че пазел най-мрачните експерименти за специалните пациенти, водени в болничната камбанария. Каквото и да е правено там, крясъците на измъчваните хора се чували по целия остров.

Съдбата в края на краищата достига нечестивия лекар. Според историята медикът започнал да страда от собствените си умствени мъчения. Той вярвал, че е преследван от множество духове на свои пациенти, загинали на острова. В крайна сметка губи разсъдъка си, качва се на върха на камбанарията и се хвърля от нея.

Съществуват различни разкази за нелепата му кончина. Някои твърдят, че може би медикът е бутнат от отмъстителен дух, други смятат, че смъртта му е дело на малтретиран пациент от лечебното заведение. Предполага се, че медицинска сестра е свидетел на падането му. Тя твърдяла, че първоначално лекарят оцелява след падането, но призрачна мъгла обхваща тялото му и той се задушава. Психиатричната болница остава отворена до 1968 г.

Когато лечебното заведение в Повелия окончателно затваря врати през споменатата година, островът е продаден на частен собственик. Въпреки това, той не остава дълго такъв. Италианецът гледа бързо да се отърве от покупката си. И в този случай новият собственик не прекарва дълго време на Повелия. Атмосферата там продължава да е тежка и неприятна.

В резултат на много фактори островът остава напълно изоставен и необитаем. Отново е пуснат за продан, но цената му продължава да пада. Може би това е така, защото бъдещите собственици са чували твърде много страшни разкази за земята, а това определено не е добра реклама.

Днес е незаконно да се посети остров Повелия. Мястото притежава съмнителна слава и е включено в списъка с места по света, където влизането се преследва от закона. Мнозина вярват, че стотици хиляди измъчвани души все още са пленени в капан там. Чувството за скръб и страдание – от мисълта за жертвите на Черната смърт до пациентите на клиниката – е повсеместно. В тази ситуация на помощ на съвременните европейци идва историята на медицината. Тя трябва да може да разкаже за тези безчестни постъпки, за да сме сигурни, че те няма да се повторят никога повече.   

Статията е част от историята на:

• История на чумата