Средновековната патоанатомия през призмата на най-стария анатомичен препарат – глава с рамене

От 1200г.

Средновековната аутопсионна практика е много слабо известна в Западна Европа поради липсата на съхранени медикохирургични текстове или запазени чрез препарати разчленени човешки останки. Този период понастоящем се счита за "Тъмна" епоха, защото налице е общоприетото схващане, че над медицината и хирургията от Средновековието действа систематичната опозиция на християнските религиозни власти. Именно те забраняват анатомичните дисекции на човешки тела.

Идентифицирането (в частна колекция) на аутопсирана човешка глава с част от торса, датирана от 13-ти век, се превръща в отлична възможност за учените да се запознаят по-добре с медицинската практика и ранния произход на анатомичните дисекции в Запада. На находката е направен съдебно-антропологичен анализ. Изследвани са вътрешните органи, както и историческите данни за естеството на съдебните и анатомични аутопсии от този период. Освен че е от особен интерес за описанието и систематизирането на ранните медицински познания, тази находка е изключително ценна за историята на медицината, хирургията и анатомичната практика.

Съвременният свят знае малко за средновековните анатомични препарати, тъй като към днешна дата са оцелели само теоретичните трактати, писани от хирурзи и лекари, които би следвало да създават тези материали за тогавашните обучаващи се медици. През 2003 г. гореспоменатите мумифицирани човешки останки са продадени от медицински специалист по изкуствата от Париж. Сега анатомичната находка е част от канадска частна колекция. Извършен й е мултидисциплинарен анализ, който, логично, се превръща в повод за създаването на цялостно описание на този уникален анатомичен препарат. По този начин постепенно се подобряват познанията ни за ранните научни аутопсии, дисекционните техники и съхранението на анатомичните препарати.

Ключови елементи за произхода, датировката, създателите и самата находка

Това звучи като доста трудна задача за съвременните изследователи, нали? Дори препаратът да е създаден в периода от 1200 до 1280 г. (годините са потвърдени сравнително точно чрез въглероден анализ), не е възможно да се определи със сигурност точно кой практикуващ медик стори зад направата му. Все пак, може да се направят някои догадки за имената на някои известни италиански или испански анатоми, лекари и хирурзи, живели в конкретния исторически период. Те са Гийом от Саликет (практикува в Болоня и Салерно около 1275 г.), Хюго (от италианския град Лука в област Тоскана) Теодорик (в Каталуния през 1264 г.), Брун (в Падуа през 1252 г.)

Потвърждава се автентичността на първите писмени данни от 1286 г., касаещи проведена аутопсия в Италия (Кремона), когато съвременният хронист Салимбен описва действията на средновековен лекар, разследващ причините и произхода на смъртоносна епидемия (тъй като той определено е извършвал дисекции, не е изключена възможността, медикът да е създавал и анатомични препарати).

Да се върнем за момент на нашата находка. Тя е изработена така, че кръвоносните й съдове са изпълнени с контрастно вещество, което да ги прави по-лесно отличими за студентите (към днешна дата са открити само остатъци от него). Съвременните изследователи ги запълват наново със съдов радиоактивен "пълнеж", който ги прави видими благодарение на методите на радиографията. За средновековните студенти ясно различими за окото са само третираните с контраст подкожни артерии. За тях са видими (в известна степен) вътрешните кухини и анатомичните части на препарата. Въпреки това, третирането с контрастното вещество може да има и друго предназначение. Манипулацията може да е направена и с консервационни цели.

Тази находка е толкова ценна, защото може би демонстрира на съвременните изследователи първите опити да се съхранят ценните анатомични модели. Хипотезата би могла да е вярна, тъй като откритото контрастно вещество съдържа консервиращия кинобар (боя, съдържаща живачен сулфат). За веществото по-късно през 19 век пише италианският лекар Джузепе Транчина. Италианецът (през 30-те години на 19 век) получава първите по рода си анатомични препарати благодарение на инжектирането им с алкохолен или воден разтвор на арсен и кинобар. Също така символичното значение на последния, не трябва да се забравя. Според алхимията от 13 век, последният (съставен от живачна сяра), се съдържа в лекарство с дълга трайност, а тъй като веществото е с интензивен червен цвят, в известна степен то има роля на символ, подобен на този на кръвта. А животворната й роля в телата ни е неоспорима. Освен това, кинобарът е една от основните съставки, която наред със златото, се използва от арабските и западни алхимици при търсенето на "еликсира на вечния живот".

Съвременните изследователи са озадачени как е въведено контрастното вещество в съдовите кухини на интересната анатомична находка? Добре е да се има предвид, че употребата на спринцовките (или поне техните средновековни прототипи) датира още от 13 век. Може да се установи със сигурност, че до 15-ти век медицинските консумативи вече са съумели активно да се утвърдят в медицинската практика. Все пак, изображение на спринцовка може да се открие още от 1497 г. в творбата на Йероним Брунсвиг „Das Buch Der Cirurgia”. Марко Гатинара описва употребата й и в своя труд "De Curis Egritudinum Particularium Noni Almansoris Practica Uber rhum", публикуван след 1504 година.

Този прецизен човешки анатомичен препарат от Средновековието би могъл да се приеме за индиректно доказателство за употребата на спринцовките (или най-малко - за съдов инжекционен материал от времето на 13-ти век).

Не е известно само едно - кой е субектът, който след смъртта си е увековечен от историята на медицината. Причината за смъртта му остава неизвестна, също както и самоличността му (дали е затворник, пациент, загинал в средновековна болница или просто изоставен безименен труп?). Точният произход на анатомичния модел все още остава загадка: дали е част от частна колекция (например като „Cabinet de curiosité” на хирурга Джон Хънтър), дали е част от препаратите на болница или университет? Необходими са допълнителни исторически изследвания, за да се отговори на този въпрос.

Важност на медицинската находката от исторически аспект

Фрагменти от разчленени човешки тела, датиращи от периода преди 19 век, са рядкост и са откривани главно в археологически контекст. Откривани са във Венеция (Италия), Марсилия (южно от Франция), Сенс (Бургундия, Франция) или Дуай (северно от Франция). Те датират най-вече от 17-ти или 18-ти век. Медицинската обработка на останки от кости обикновено е тясно свързана с преподавателската дейност в медицински факултети или болници.

По-старите свидетелства за провеждани анатомични дисекции на човешки трупове са известни само от литературата, особено от медицинските или хирургически трактати (с изключение на този уникален случай от 13-ти век, при който за изследователите не са останали единствено кости или мумифицирани тъкани).

За да разберем по-добре техниките, използвани както за отварянето, така и за консервирането на тази човешки части, ще трябва първо да разгледаме накратко медицинската история, разказваща за първите човешки дисекции.

Ако древноегипетските методи за мумификация се считат за пример за фините и точни анатомични познания на Народа на фараоните, то е добре да се припомни, че тези манипулации по телата са извършвани от жреци, а не от хора с медикохирургически опит. Първите притежават само практически знания, нямат нито физиологичен, нито патологичен поглед над човешките тела.

Първите известни човешки (научно приложени) дисекции са извършени в Александрия (Египет) от гръцки лекари в началото на III век пр. н.е (например от медици като Херофил от Халкидон и Еразсистрат Коски). Преди и извън тази географска област анатомичните наблюдения са ограничени до дисекции на животни и опортюнистични изследвания на вътрешни органи на тежко пострадали хора или на трупове (на загинали в битки хора). В Рим външният преглед на тялото понякога се изисква за правни цели (такова искане, например, получава гръцкият лекар Антистен, огледал трупата на Юлий Цезар след убийството му), но дисекции на трупове не се извършват по това време.

Всички анатомични наблюдения на Гален пък са правени на ранените тела на гладиаторите (понякога със сериозни отворени травми, довели до значително екстериоризиране на органите) или върху животни (особено на прасета и маймуни).

Историята на александрийската анатомична практика и знание се поддържа и съхранява през вековете от арабските лекари, особено Ибн Зух (1091-1161, по-известен като Авензоар, живеещ в Ал-Андалус), Ибн Джумай (12-и век, личен лекар на султан Саладин), Абдел Латиф (практикува в Египет около 1200 г.) и Ибн ал-Нафис (практикува в Сирия през 1242 г.). Някои от техните трактати също са запазени. Те свидетелстват за тяхната дисекационна практика, резултат от наблюдения, но за съжаление никъде конкретно не е описана аутопсия.

Последните проучвания от началото на 21 век сочат, че християнска Европа никога не се е противопоставяла систематично на дисекциите на човешкото тяло. Такива редовни анатомични пректики са известни от 13-ти век, особено в Южна Италия. Разбира се, те са регулирани от властите (включително от църквата). Като лице на богословската и политическа власт, папа Инокентий III (1198-1216) пък организира провеждането на систематична проверка на телата на починали миряни (процедурата е еквивалент на "съдебната аутопсия"). Но процедурата се прилага, само когато смъртта на лицето се счита за подозрителна.

По-късно булата "Detestandae feritatis" (от 1299) на папа Бонифаций VIII, насочена срещу процесите на балсамиране, причиняващи сегментиране на тялото (а по тази причина то се полага в три различни гробници - за трупа, сърцето и вътрешностите).

След това човешки дисекции в Европа са правени едва в последните десетилетия на XIII в. в Северна и Централна Италия, където те бързо се приемат и институционализират като техника за разбирането на характера и структурата на човешките тела. До 1300 г. те се използват в различни контексти, включващи не само общественото здраве и наказателното правосъдие, но и медицинските изследвания и преподаването.

Можем да заключим, че медицинският анатомичен препарат от 13 век е особено ценен за описанието и систематизирането на ранните медицински и анатомични познания. Нещо повече – това е най-старият и особено важен за историята на медицината и хирургията нагледен анатомичен преподавателски материал.

По статията работи: Виктория Милова