Противотуберкулозни лечения, описани от Рене Лаенек

От 1819г.

Туберкулозата е била едно от най-често срещаните заболявания, лекувани от медиците, живели през 19-ти век. Доктор Рене Лаенек не правел изключение. В неговата книга, написана през 1819 година (носи заглавието "Непряко преслушване") медикът е дал списък с някои от най-разпространените лекарства срещу Жълтата гостенка.

Той е твърдял например, че кръвопускането (считало се е от медицинската общност за универсален лек за туберкулоза), е опасно и води до: "безполезна загуба на сила." Въпреки това, Лаенек е подкрепял прилагането на медицински пиявици в горната част на бедрата.

За насърчаване на отхрачването, медикът, който е изобретил и въвел в употреба първия стетоскоп, препоръчва:

- лимонова вода;
- лимонова вода, смесена със сяра;
- лекарствени живачни препарати на живака;
-антимонови лекарствени препарати;

За да се ускори зарастването на вътрешните язви, лекарите можели да приложат:

- растения с неразяждащи свойства;
- очистителни;
- перуански балсам;
- терпентин;
- камфор;
- сяра, разтворена в летливи масла;

Изпаренията от отвари от растения с ароматен, наркотичен или загряващ ефект се считали за полезни срещу туберкулоза. Същото важало и за парите на различни видове смоли, изгорени върху гореща печка (особено на смирната, тамяна и катрана), и както парите, отделяни от сублимацията на цинк, олово, сяра и т.н.

За тези пациенти, при които туберкулозата не е лечима, той предложил различни палиативни процедури, сред които са успокояващите напитки и храни с „лепкава природа” като различните видове мляко (кърма, магарешко, краве, козе, кобилешко), саго, гума, исландски мъх, картофено нишесте, ечемик, ориз, захар, подсладени инфузии на инертни слизести растения.

Когато кашлицата е суха, а отхрачването е трудно и налице е липсата на сън, Рене Лаенек препоръчвал приема на опиум в малки дози, или други упойващи екстракти. Циановодородната киселина според медика също успявала добре да облекчи кашлицата и задуха, но нейният ефект бил далеч по-слаб от този на опиума.

Медикът пише: ”Антимоновите лекарства, макар и популярни в продължение на много години, никога не са ми демонстрирали особена ефективност, дори при стимулирането на отхрачването. Диарията трябва да се лекува чрез слизести напитки и по-леки опиумни препарати. Въпреки това, когато се касае за туберкулозни язви на червата, които се появяват често, най-доброто, на което можем да се надяваме, е да се намали интензитета; невинаги можем да постигнем дори това”.

За съжаление, печална е случката, накарала Рене Лаенек да започне да се интересува задълбочено от естеството и лечението на Жълтата гостенка. През 1810 г., животът на младия лекар бил белязан от смъртта на човек, който е изгубил битката с туберкулозата. Това е бил братът на Рене Лаенек - Мишо. Въпреки, че той не е успял да спаси живота на брат си, медикът( той също е заболял от туберкулоза) се е посветил на борбата с Жълтата гостенка.

Статията е част от историята на: