Създаване на стетоскопа от Рене Лаенек и първоначалните му варианти

От 1816г.

Акценти

> Преслушването като древна практика

> Рене Лаенек създава стетоскопа

> Популяризиране на инструмента

> Вариантът на Пиори

> Стетоскопът на Чарлз Уилямс

> Версията на Фъргюсън

> Инструменти, демонстриращи класа и за различни цели

С изобретяването на стетоскопа в началото на 19 в. пациентите вече могат да разчитат на по-добра диагностика на белодробните и сърдечни заболявания. Разбира се като всяко новопоявило се въведение и това е посрещнато от някои къде с присмех, къде с неразбиране, считано за ненужно и пренебрегвано. За щастие инструментът се налага в практиката на лекарите и повече от 200-годишната му история доказва, че се превръща в неизменен техен помощник.

Преслушването като древна практика

Още от древността на лекарите става ясно, че сърцето и белите дробове имат решаваща роля в поддържането на здравето и живота на човека. Преди стетоскопа прегледът на тези важни органи включвал почукване с пръст (перкусия) и поставяне на ухо на гърдите на пациента (аускултация), за да се прецени състоянието на болния. Специфични звуци, идващи от тялото, подсказват кога има наличие на въздух или течност в конкретни органи.

Аускултацията (преслушването) е описана в Corpus Hippocraticum, трудовете на Хипократ, където в раздел "Болести II" при съмнения за плеврит лекарят е съветван да доближи ухото си към гърдите на пациента или да го хване за раменете, да го разтърси и тогава да го преслуша, за да чуе характерния звук, наподобяващ като от наполовина пълна клокочеща бутилка.

Постепенно този метод на преглеждане се позабравя и не се използва дълго време, докато не идва краят на 18 в., когато се превръща във важна диагностична помощ. Джоузеф Леополд Ауенбругер е считан за основоположника на съвременния физически преглед, включващ почукването с пръсти или със свити ръце върху гръдния кош. Той прилага перкусията при вдишване и издишване по време на практиката си във Виенската военна болница през 1760 г. На следващата година издава книга за торакалната перкусия и разкриващите се благодарение на нея заболявания. През 1808 г. тя е преведена на френски от парижкия лекар Жан-Никола Корвизар и това допринася изключително много преслушването с ухо и почукването с пръст да започнат да навлизат по-смело в практиката на местните медици.

Все пак двата метода имат своите недостатъци - звукът в повечето случаи е слаб и непълен, а и близкият контакт, който се създава между лекаря и пациента, може да се превърне в неудобство и обида.

Рене Лаенек създава стетоскопа

Младият френски лекар Рене Лаенек преглежда млада жена с наднормено тегло през 1816 г. Той изпитва смущение да постави ухото си на гърдите й, за да чуе проблемното й сърце, и досещайки се за принципа на игра при едно детско занимание, Лаенек взима листове хартия и ги навива като тръба. Така оборудван, лекарят доближава импровизирания инструмент до гърдите на пациентката си и установява, че звуците, идващи от сърцето, са по-ясни и силни. Това откритие го кара да изработи от парче дърво първия монаурален стетоскоп - куха тръба, наподобяваща цилиндър. Дори самият Лаенек така нарича своето изобретение, но по-късно му дава официалното название стетоскоп - от гръцките думи "stethos" (гръд, гръден кош) и "skopein" (гледам, виждам).

През 1819 г. французинът издава своите наблюдения, направени с инструмента, в двутомен труд над 900 страници, като втората част излиза през 1826 г. В двата тома Лаенек описва клиничните аспекти и патологията на заболяванията, връзката между стетоскопските звуци и клиничните и постмортални находки. Лекарят помага на много свои колеги да прилагат метода на преглед чрез стетоскоп, макар че в началото мнозинството от медиците го пренебрегват и се подиграват на употребата му.

Рене Лаенек проявява голям интерес към туберкулозата и много често изследва със своя стетоскоп звуците, които произлизат от тези болни. Самият той се заразява и през 1826 г. умира едва на 45 години. Забележителният лекар оставя в наследство своето изобретение и наблюденията, които прави с него. Все още в медицината се използват въведени от него термини, свързани със звуците, проявяващи се по време на някои сърдечни и белодробни заболявания - "хрипове", "егофония", "бронхофония" и др. Той получава признание и за още едно свое постижение - допринася много за изучаването на цирозата.

Популяризиране на инструмента

Стетоскопът първоначално не се възприема от лекарите, но с течение на времето те се убеждават в неговите качества по отношение на физическата диагностика. Тласък на по-масовата употреба на инструмента дават много хора, но особено се отличават Джон Форбс и Уилям Стоукс. Първият практикува в Корнуол и получава като подарък монаурален стетоскоп на Лаенек. Това провокира Форбс да преведе двата тома на френския лекар. По-късно той получава критики, че е изменил някои термини и описания на звуци, но преводът му като цяло оказва голямо влияние за разпространението на изобретението на Лаенек в англоезичния медицински свят. Английската версия на двутомника се преиздава в продължение на години, което допълнително изиграва роля.

Ирландският лекар Уилям Стоукс има съществен принос за популяризирането на стетоскопа. Той се проявява като блестящ и надарен лекар и още по време на медицинското си обучение изготвя дисертация на тема "Въведение в използването на стетоскопа" (1825 г.). Базирайки се на трудовете на Лаенек и Форбс, младият медик се опитва да направи връзка между стетоскопските звуци с основната патология на сърцето и гръдната кухина.

Вариантът на Пиори

Стетоскопът, изобретен от Лаенек, търпи много подобрения и няколко човека записват имената си в историята на инструмента. Една от най-забележителните версии е тази, която прави Пиер Пиори през 1828 г. Тя представлява по-тънък ствол, има форма на тромпет и е на половината от размера на "цилиндъра" на французина. Има подвижна дървена камбановидна тапа и слушалка от слонова кост. По-особеното при стетоскопа на Пиори е, че той е съчетан с плексиметър (медицински инструмент, чрез който също се установява дали има течност или твърда маса в гръдния кош). Повечето стетоскопи, създадени след 1830 г., са на принципа именно на модела на Пиори. Това означава, че той се превръща в стандарт и в средата на 19 в. е използван масово от лекарите за аускултация.

Стетоскопът на Чарлз Уилямс

През 1843 г. Чарлз Джеймс Блезиус Уилямс предлага друг дизайн на стетоскопа. Неговият вариант е от две части, като накрайникът, който се доближава до гърдите, има формата на тромпет, за да приляга по-плътно и удобно. Също така инструментът има подвижна слушалка.

Около 1832 г. се появяват гъвкави монаурални стетоскопи, които са направени от тръба от навита пружина, обвита в тъкана коприна, а слушалката обикновено е къса и права. Тази вариация на инструмента много често се бърка със слуховите тръби, използвани от глухите, които имат същия вид, но са много по-дълги.

Версията на Фъргюсън

Версията, която е позната като модел на Фъргюсън, е създадена в Англия и се превръща в най-популярната, използвана от лекарите през втората половина на 19 в. Този стетоскоп е с тънък ствол, накрайникът за преслушване на гърдите е с формата на камбана. Слушалката приляга плътно към ухото, за да не позволява разсейването на звуците. Не е ясно кой точно е проектирал инструмента, подозренията са за двама британски лекари - сър Уилям Фъргюсън и д-р Джон Фъргюсън. Първият е шотландски хирург, обучавал се в Единбургския университет. Още съвсем млад прави впечатление със своите оперативни умения, на 32 г. е назначен за професор по хирургия в Kings College Hospital в Лондон и за консултант на кралица Виктория и на нейния съпруг. Вторият е ирландец, учил в колежа "Тринити" и Кралската болница в Единбург. Той е близък приятел на Уилям Стоукс, живее една година в Париж и се обучава при Лаенек и Кергарадек как да използва стетоскопа, особено за слушане на тоновете на плода.

Инструменти, демонстриращи класа и за различни цели

Монауралните стетоскопи се развиват в различни форми и за различни цели. Някои са изработени от специални материали (абанос, слонова кост, месинг, сребро), които демонстрират, че използващият ги лекар е известен и се слави с големи професионални качества. Има разновидности, които са предназначени за преслушване на деца и за фетална аускултация. Жак-Александър Кергарадек е първият лекар, който прилага стетоскопа при бременни жени. Конкретно за тази цел инструментът е с по-широк камбановиден накрайник и по-широка слушалка. Стетоскопите за деца са много по-къси в сравнение с тези за възрастни.

>>> Появата на бинауралния стетоскоп и развитието му до съвременния вариант

Стетоскопите, предназначени за преслушване на пациентите с едно ухо, се използват в медицинската практика десетилетия наред, до края на 19 в. - началото на 20 в. Те са изместени от бинауралните стетоскопи, които привличат лекарите с по-големите възможности, които предлагат по отношение на установяването на специфичните телесни звуци с две уши.

Статията е част от историята на:

• История на Рене Лаенек
• История на стетоскопа