Работа на Флорънс Найтингейл, посветена на медицинската статистика

От 1854г.

Един век след смъртта на Флорънс Найтингейл, Стивън Халидай описва как известната медицинска сестра използва страстта си да събира данни за своята статистика, посветена на нейната медицинска кампания за осигуряването на по-добра храна, хигиена и облекло за войниците и бедните.

Това начинание е предприето от приятеля на Флорънс - Карл Пиърсън (1857-1936), който е пионер в прилагането на статистическите методи за изследването на социални проблеми. Той работи като професор в университетския колеж в Лондон и вероятно има за цел да демонстрира още веднъж каква е личността и характера на създателката на сестринските грижи.

По-късно наблюденията на професора са потвърдени от братовчедката на Флорънс Хилари Бонъм-Картър, която пише: "Изчерпателна и педантична в работата си, за Флорънс гледката на дълги колони с цифри е изключително ободряваща." Самата Флорънс пише, че статистиката е: "шифърът, по който можем четем Божиите мисли." "Нейният несвойствен за възрастта й интерес по тези теми, на които посвещаваше много време, ужасяваше баща й, който считаше, че това съвсем не е женско занимание". Флоренс често прилага математическите си умения, когато се обучава за медицинска сестра в Кайзерсверг в Германия. Именно там Найтингейл проследява какво е влиянието на заболеваемостта от гледна точка на фактори като възраст, пол и бедност.

През целия си живот нейната математически ориентирана мисъл често се превръща в източник на неудовлетвореност, тъй като Найтингейл отчаяно иска да повлияе и да промени повсеместното невежество. Така, през 1891 г. тя риторично пита: "Въпреки че по-голямата част от министрите от кабинета, представителите на армията, изпълнителната власт и двете камари на парламента са получили университетско образование, интересно ми е какво е висшето образование, научило тези хора практически да прилагат статистиката?" Отчаяна от безсмислието на ситуацията, с което се сблъсква непрекъснато, англичанката създава своята кръгова (секторна) диаграма, която да "дразни очите на хората, чиито уши са бронирани".

Когато достига през 1854 до Скутари, където е разположена полева болница за ранените войници, пострадали по време на бойните сражения в Кримската война, Флорънс изчислява, че смъртността от болести е цели седем пъти по-висока от тази при хората, загинали в битка (на диаграмата по-долу е видимо).

Медицинската сестра използва информацията, за да разработи своятамедицинска кампания за по-добра храна, хигиена и облекло за войските. Тя убеждава правителството да възложи на „Isambard Kingdom Brunel” да разработи сглобяема болница, която да бъде изпратена до Скутари. За съжаление, тя пристига след прекратяването на военните действия.

При завръщането си в Англия, Флорънс продължава работата, посветена на медицинската статистика. Англичанката открива, че дори и в мирно време смъртността сред клинично здравите войници на възраст 25-35 години, живеещи в казармите, е двойна в сравнение с тази на цивилното население. Найтингейл пише до сър Джон Макнийл (който ръководи разследването, което цели да разобличи лошото здравно ръководство на войските по време на кримската кампания) следните гневни и изпълнени с болка и разочарование редове: "Престъпно е смъртността сред бойците по линиите, артилерията и охраната да е 17, 19 и 20 на хиляда души, а тази на немобилизираните военни да е 11 човека на хиляда. Практически, същото би било, тези 1100 души да бъдат строени на площад "Салисбъри" и да бъдат разстреляни, те така или иначе системата ги е обрекла..."

Най-важният съюзник на Флорънс, подкрепящ хуманистичното й желание да намали смъртността сред кралската армия, е самата кралица Виктория. Благополучието на войниците й е въпрос на висш интерес за Виктория, която пише до Флорънс в Скутари и й изпраща медал с надпис: "Блажени са милостивите". В писмото си, кралицата моли медицинската сестра да й изпраща лично доклади, а непосредствено след завръщането й - да я посети в замъка „Балморал”.

Посещенията на Флорънс в "Балморал" правят силно впечатление на кралицата, която пише: "При запознанството ни с госпожица Найтингейл ни направи впечатление голямата й нежност, чистосърдечност и загриженост за съдбата на хората. Иска ми се тя да беше част от Военното ни министерство". След продължителни беседи с Виктория и принц Алберт, Флорънс пише до чичо си: "Кралицата пожела да остана тук, за да се срещна с лорд Панмюър (военният министър), а не да говорим в Лондон, защото мисли, че е по-вероятно благодарение на подкрепата й заедно да стигнем по-лесно до успешно решение.". За да насочи Панмюър в "правилната" мисловна рамка, Виктория му пише: "Лорд Панмюър ще бъдете много доволен и поразен от личността на мис Найтингейл".

Флорънс се възползва добре и продължително време от връзката си с кралското семейство. Когато тя е недоволна от реакцията на политици и чиновници към нейните доклади, статистики, графики и диаграми, тя пише до Виктория или Алберт и получава незабавно внимание. Беседата между Флорънс с лорд Панмюър пък довежда до създаването на Кралската комисия по здравните въпроси на британската армия. Тя бомбардира комисарите с въпроси относно връзката между смъртността в казармите и важните фактори като осигуряването на вода, канализация, вентилация, настаняване и храна, използвайки създадената от нея кръгова диаграма. Тя използва контактите си, за да си гарантира, че нейните възгледите й са получили нужната публичност във вестниците. Комисията съобщава през 1863 г. (приемайки повечето от препоръките на медицинската сестра), че смъртността се понижава със 75%.

Болнична статистика

Междувременно Флорънс насочва вниманието си към благосъстоянието на цивилното английско население. През 1860 г. тя присъства на Международния статистически конгрес и чете доклад, в който предлага схема за събирането на "унифицирана болнична статистика", която кара делегатите да решат, че: "Схемата на мис Найтингейл трябва да бъде предадена на това, а и на всяко следващо правителство."

През 1858 г. става първата жена, избрана да членува в Кралското статистическо общество. Изминават петнадесет години преди в организацията да се присъедини друга жена: баронеса Ангела Бърдет-Кутс.

Кампаниите на Флорънс продължават до края на живота й. През 1891 г., когато се извършва преброяване, тя пише писмо до поддръжника на евгениката Франсис Галтън. Писмото е озаглавено "Схема на социалните науки и обучението". Тя предлага събирането на статистически данни по четири основни теми – ефектите от образованието, наказанията, домашните работи, образование сред населението в Индия.

Статистическата медицинска работа на Флорънс Найтингейл невинаги бележи успехи. Анализът й, проследяващ епидемиите от холера през 19-ти век я убеждава, че болестта е причинена от замърсения въздух, а не от реалната причина - замърсената вода. Вероятно данните й заблуждават населението и възпрепятстват борбата срещу епидемията. Въпреки тези грешки, едно е сигурно – работата на Флорънс Найтингейл, посветена на медицинската статистика, донася изключително много ползи на английския народ.

По статията работи: Виктория Милова