Начало История на медицината Принос на Флорънс Найтингейл за появата и развитието на професията на медицинската сестра

Принос на Флорънс Найтингейл за появата и развитието на професията на медицинската сестра

От 1849г.

Принос на Флорънс Найтингейл за появата и развитието на професията на медицинската сестра  - изображение

Сведения за упражняването на сестрински грижи могат да бъдат открити още от антични времена. Но личността, на която се приписва обособяването и развитието на професията на медицинската сестра, неоспоримо е Флорънс Найтингейл.   

Флорънс била родена в заможно английско семейство. Доказателството за големите възможности на родителите й бил фактът, че за медения си месец същите могли да си позволят едно доста продължително пътуване из Европа. Двете им дъщери били създадени именно по време на това пътешествие. Всъщност, Флорънс (която била по-малката от две сестри) се появила на бял свят на 12 май 1820г. и била кръстена на италианския град, в който се родила, а именно – Флоренция. (Никак не е случайно, че именно на 12 май отбелязваме Международния ден на медицинската сестра).

Когато семейството най-накрая се прибрало в Англия след дългото пътуване, госпожа Найтингейл изцяло поела ангажимента за образованието на своите дъщери. В домашна атмосфера, под зоркия поглед на майка си, Флорънс започнала да изучава гръцки и латински език, математика, естествени науки, древна и съвременна литература, както и класическите немски, френски и италиански език. По всичко личало, че момичето щяло да тръгне по традиционната пътека, отредена й на жена от висшата класа от Викторианската ера, което на практика означавало, че я очаква брак с мъж с благородническо потекло и много спокойни вечери, прекарани с децата край семейното огнище.

За огромно съжаление на родителите си обаче, Найтингейл избрала да поеме по друг път и да следва собствените си мечти. Въпреки че била винаги обградена от безброй заможни ухажори, британката категорично отхвърлила всякаква идея за брак и заявила на майка си и баща си, че е избрала коренно различно призвание, а именно - да служи на обществото и, като цяло, на човечеството като се отдаде на грижи за болните и слабите.

Първоначално, родителите й били потресени и откровено изплашени от намерението й да се занимава със сестрински грижи, тъй като тази дейност била крайно неподходяща за дама от нейния ранг. В крайна сметка, след немалко "семейни войни", през 1849-та те все пак склонили да я пуснат за двуседмичен период в Институт диаконис в Кайзерверт (Германия). По време на този, макар и малък, престой младата жена придобила ценни медицински познания и още повече се вдъхновила да следва целите си докрай. През 1851-ва отново успяла да се върне в Кайзерверт, този път за по-дълъг период – за три месеца. А когато отново стъпила на английска земя, вече знаела какъв път трябва да следва.

През 1853-та Флорънс била назначена за управител в "Upper Harley Street Hospital" в Лондон, малка болница за възрастни жени със здравословни проблеми, които били с благородническо потекло, но страдали от финансови затруднения. В този период Найтингейл успяла да "отскочи" и до Париж, където имала щастието да се запознае подробно с медицинската практика в парижка католическа благотворителна организация. По-късно пък станала доброволец и упражнявала дейността на медицинска сестра в Мидълсекс (едновремешно графство на Англия) по време на епидемията от холера там.

През 1854-та избухнала Кримската война и Флорънс била ужасена да разбере, че в хода на военните действия смъртността в редиците на британските войски била цели 41%. По-потресаващ за нея обаче бил фактът, че повечето британски войници умирали по-често от заболявания и инфекции, отколкото вследствие на раните си, получени на бойното поле. Липсата на сестрински грижи в британската армия била очевидна – за сравнение, за френските войници в лазаретите се грижил голям брой медицински сестри и там смъртността била много по-малка.

Ползвайки политическото си влияние, Найтингейл получила разрешение тя, заедно с група от няколко жени, също като нея – представителки на висшата класа, да отпътуват до Крим и да поемат грижата за болните. Тъй като вярвала, че калта или по-скоро – съдържащите се в нея патогенни микроорганизми, са причина за много от болестите, отнемащи живота на войниците, британката организирала мащабна кампания за почистване и проветряване на лазаретите и казармите. Само за няколко месеца броят на смъртните случаи драстично намалял. Найтингейл, която, благодарение на баща си, изучила основните принципи на статистиката, внимателно документирала всички постигнати резултати и ги използвала за следващи нововъведения в практиката на медицинските сестри. Иначе казано, с всичките си постижения, тя поставила основите на модерната представа за сестринските грижи.

Когато се завърнала в Англия, Флорънс заслужено била посрещната като героиня от британския народ. През 1860г. Найтингейл създала първото по рода си училище за медицински сестри към болницата "Свети Томас", в Лондон. Учещите се в него получавали както теоретически познания, така и подготовка за работа по клинични изследвания. Любопитното е, че училището било отворено изцяло с лични средства на британката. Впоследствие, завършилите го започнали да създават подобни учебни заведения и в други болници.  

Флорънс Найтингейл починала на 90-годишна възраст и завещала за следващите поколения медицински сестри голямо богатство от знания и умения. "Дамата с лампата", както често я наричали заради навика й да обикаля нощно време покрай леглата на болните, безспорно е личност, за която може да се разкаже много. Не е случайно, че има няколко музея по света, които съхраняват предмети и писмени документи, свързани с живота й.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"History of Nursing", Karen J. Egens

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНовиниСнимкиЛайфстайлОрганизацииСоциални грижиНормативни актовеЛюбопитноСпециалистиПсихологияСпортЗдравни съветиГеография