Медицината по време на Кримската война и появата на професията „медицинска сестра“

Едно от най-ключовите събития, свързани със съдбата на българите по време на Възраждането, е Кримската война. Известният конфликт, състоял се в средата на 19-ти век, отбелязва края на класическото етническо разделение в Османската империя и дава шанс на нашите предци да се развиват материално и културно наравно с останалите поданици на изчезналата вече страна.

Кримската война представлява кървав сблъсък между настъпващата към Балканите Русия и турските войски, подкрепени от британски и френски сили. Конфликтът продължава от 1853 г. до 1856 г. и оставя траен отпечатък както в политическия аспект на историята, така и в културното развитие, както и в това на медицината.

Медицински и хигиенни условия по време на войната

По време на военния конфликт основната използвана и от двете страни стратегия е окопаването. Противниковите армии избягват преките сражения, като вместо това разчитат на бързи щурмове, унищожаване на конвоите за превоз на продоволствия и т.н. Този начин на сражение принуждава войниците да живеят в изключителна мизерия, тъй като жизненото пространство и запасите са кът, а хигиената е изключително занемарена.

Според официалната статистика на Британия, изготвена след края на конфликта, загиналите от болест мъже са много повече от падналите по време на битка. Младият лекар Едуард Уренч пише в своя дневник, че телата на простреляните пациенти лежат заедно с тези на болните от холера, дизентерия и треска, тъй като няма нито достатъчно болнични помещения, така и леглова база. В резултат на това всички пострадали агонизират на пода, като само собствените им дрехи ги делят с калния, студен под.

Ужасните условия, в които пострадалите са принудени да оцеляват, се усложняват и от още един факт - недостигът на прясна храна и чисти бинтове. Това се дължи както на постоянните атаки по маршрутите за продоволствия, така и на бавните транспортни кораби, идващи от твърде отдалечени дестинации. Според официалната статистика през 1854 г. над 1 400 килограма зеленчуци са изсипани през борда на товарен кораб, тъй като се развалят по време на превоза.

Новините за лошите условия, в които британците се сражават, достигат до родния им остров. И макар и другите участници в конфликта да са подложени на същите трудности, в Англия положението на сражаващата се в чужди земи войска предизвиква истински фурор сред цивилните граждани. Именно тези вести подтикват Флорънс Найтингейл да основе фелдшерската организация „Care of Sick Gentlewomen in Distressed Circumstances“.

Флорънс Найтингейл и първите медицински сестри

Флорънс Найтингейл е заможна британка, която решава да замине за Крим, където да се грижи пълноценни за ранените. Според нея настоящето трагично положение на пострадалите войници се дължи на един основен фактор - ниският бюджет и немарливото отношение на военните лекари. За да подобри лекарската услуга в лагера на армията, тя създава корпус от доброволки, които не само преминават медицинско обучение, но и отдават живота си на Хипократовата клетва.

Преди действията на Флорънс Найтингейл медицинските болногледачки са главно жени с нисък социален статут, които работят в болниците срещу минимално заплащане и нито са отдадени на лекарското поприще, нито имат медицинско образование. Британката на само се стреми да избегне подобно отношение, но и още с пристигането си въвежда в лазаретите най-модерните на средата на 19-ти век болнични стандарти и процедури.

Първото нещо, което дамите от „Care of Sick Gentlewomen in Distressed Circumstances“ извършват, е подобряването на общата хигиена и вентилацията в помещенията, където са настанени пациентите. Найтингейл вярва в теорията за въздушни произход на болестите, според която заразите се предават чрез „лош“ въздух, наричан миазма. И макар това твърдение да не е напълно достоверно за всички болести, проветрените и чисти болнични зали увеличават многократно процента на оцелели след медицинска интервенция пострадали мъже.

Благодарение на адекватните си действия само за 7 месеца лазаретите в Крим успяват да спасят същия процент ранени, колкото и болниците в Англия. След завръщането си в родната си страна Флорънс Найтингейл успява да създаде ново учреждение, даващо шанс на професионалните медицински сестри да практикуват уменията си и през мирно бреме.

Повече за живота на британката можете да научите на този линк.

Редактор: Георги Динев