Развитие и съдба на Пеницилиновия завод в Разград в края на 20 и началото на 21 век

След създаването си през 1954 година в Разград, Пеницилиновият завод се радва на значителен подем - в периода от 1977-ма и 1980-ма ръководителите на предприятието, имат възможност да се похвалят с двойно увеличение на производствените сили. Нещо повече, създават се огромни дози от антибиотиците тетрациклин, гентамицин, тубоцин, тилозин, пеницилин, както и някои популярни по това време полусинтетични пеницилини. Определено не е случаен фактът, че във втората половина на 20 век страната ни е сред редовните износителки на антибиотични медикаменти, произведени в цеховете на предприятието в Разград. Неоспорим е и фактът, че този износ генерира приход, равняващ се на милиони левове.

И така, през 90-те години на 20 век създаваните в Разград медикаменти надхвърлят 200 вида. Предприятието печели имидж на страната ни на надежден производител на качествени лекарства, а това й реноме я превръща във втората страна в света, стартирала създаването и износа на високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин.

Ако трябва да направим малка справка към историята на Пеницилиновият завод, то ще кажем, че първоначално българският пеницилин задоволява единствено нуждите на българското здравеопазване от този антибиотик. Тази ситуация устройва всички. Но след това, амбициите на собствениците на предприятието стават по-мащабни. Именно тогава започва износът на лекарства за Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, за Западна Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия.

През 90-те години на 20 век едно е сигурно Пеницилиновият завод в Разград и неговите качествени антибиотици правят Разград, а и страната като цяло изключително разпознаваеми по света (ако трябва отново да се допитаме до историята на фармацевтичното предприятие то ще се потвърди фактът, че първият износ на пеницилин е направен за Китай през далечната 1955).

Освен всичко, фармацевтичният комбинат е свързан и със съдбата на хиляди жители на Разград – североизточното градче осигурява поминък и трудова реализация за немалко българи. Нещо повече, с средата на 20 век на производствената фармацевтична институция не се гледа само като на място, на което работи от 8 до 17 часа. Комбинатът е своеобразен център, където всички, работещи в него, могат да общуват. Там има функциониращи спортни площадки за служителите, самодейни колективи, организират се екскурзии и фирмени празници. Към предприятието функционира и вестникът "Животворна сила", а до портала му се изгражда комплекс, който включва поликлиника, лекарски и зъболекарски кабинети, магазини, заведения, обществена пералня и химическо чистене. В този период във фармацевтичното предприятие работят 3000 работници и служители.

След 1989 година ситуацията се променя драстично и Пеницилиновият завод започва да функционира при нови обществено икономически условия. През деветдесетте години на 20 век се извършва приватизация на трите основни фармацевтични компании в България - в Разград, Дупница и Троян. Купува ги българското дружество "Балканфарма" АД, придобито по-късно от германската "Дойчебанк". През 1999 година "Балканфарма" е купена от исландката компания "Фармако", която си партнира с "Амбър Интернешънъл Инвест". От 2004 година "Фармако" приема новото име "Actavis". Следващата година "Actavis" продава на "Биовет" АД по-голяма част от активите на завода в Разград. Шест години по-рано новоучреденото дружество "Антибиотик – Разград" придобива "Балканфарма – Разград" и до днес продължава успешно 60-годишната традиция в производството на фармацевтични продукти на антибиотична основа.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на пеницилиновия завод в Разград