Създаване на пеницилина от Александър Флеминг
От 3.9.1928г. до 11.3.1955г.
На 3 септември, 1928 г., скоро след назначаването му за професор по бактериология, английсикят медик Александър Флеминг забелязва, че една от бактериалните култури от Staphylococcus aureus, с които работи, е заразена с определен вид плесен. Впоследствие се установява, че това е Penicillium notatum (наричан също P.chrysogenum). Флеминг констатира, че след определено време развитието на плесента изцяло е убило бактериалната култура, потискайки растежа й. Флеминг нарича изолираното от плесента вещество пеницилин.
Това откритие интригува силно английския бактериолог, защото той смята, че е попаднал на ензим, който е по-силен от лизозима. Седем години по-рано, Флеминг открива антибактериалното действие на лизозима. Впоследствие става ясно, че пеницилинът не е ензим, а първият природен антибиотик в историята.
При Флеминг е водещ личният интерес и желанието за изучаване на новополученото вещество, но за да се разкрие евентуалното терапевтично действие на пеницилина се изисква наличието на мултидисциплинарен екип. Бактериологът работи с двама млади изследователи, но за съжаление не съумява да стабилизира и пречисти пеницилина. Флеминг не посочва клиничния потенциал, антисептичните свойства, както и възможността веществото да бъде ползвано като лекарство, ако евентуално се изолира и пречисти.
Пеницилинът в крайна сметка влиза в употреба по време на Втората световна война като резултат от работата на екип от учени, ръководени от Хауърд Флори в Оксфордския университет. Въпреки това Флори, сътрудникът му Ернст Чейн и Флеминг си поделят през 1945 Нобелова награда.
Пеницилинът е началото на разработването на нова лекарствена група - антибиотиците, които доказват своята висока ефективност при лечението на стрептококови инфекции, венерически болести, газови гангрени и други заболявания.
В родината си също е почетен с рицарското звание, с което е удостоен през 1944 година. През последното десетилетие от живота си ученият чества официалната годишнина от създаването на пеницилина. Освен това Флеминг става президент на съюза по обща микробиология, член на папската академия на науките и почетен член на почти всяка една медицинска и научна общност в света. Извън научната общност Флеминг е ректор в Единбургския университет от 1951 до 1954г. Има присъдени почетни докторски степени от близо 30 европейски и американски университети.
Флеминг е избран за световен посланик на медицината и науката, защото през годините се е превърнал в утвърден и заслужил подобна чест медик.
Статията е част от историята на:
Библиография
1. The Life Of Sir Alexander Fleming, Jonathan Cape, 1959. Maurois, André.
2. Nobel Lectures,the Physiology or Medicine 1942–1962, Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1964
3. An Outline History of Medicine. London: Butterworths, 1985. Rhodes, Philip.
4. The Cambridge Illustrated History of Medicine. Cambridge, England: Cambridge University Press, 1996. Porter, Roy, ed.
5. Penicillin Man: Alexander Fleming and the Antibiotic Revolution, Stroud, Sutton, 2004. Brown, Kevin.
6. Alexander Fleming: The Man and the Myth, Oxford University Press, Oxford, 1984. Macfarlane, Gwyn
7. Fleming, Discoverer of Penicillin, Ludovici, Laurence J., 1952
СТАТИЯТА е свързана към
- Антибиотици по време на бременност
- Лечение при лаймска болест (борелиоза)
- Пеницилин
- Лечение при сифилис
- Лечение с ампицилин
- Развитие на медицината по време на Втората световна война
- Дороти Ходжкин – химикът, разгадал молекулярната структура на витамин B12
- Развитие и съдба на Пеницилиновия завод в Разград в края на 20 и началото на 21 век
- Пеницилинова плесен от 1935 година
- Пеницилиново енфие, ползвано след 1942 година
Коментари към Създаване на пеницилина от Александър Флеминг