Развитие на биологията по време на Ренесанса

От 1543г.

Европейският Ренесанс в развитието на биологията предизвиква интереса на хората към емпиричната естествена история и физиологията. През 1543 г. Андреас Везалий дава началото на епохата на модерната  западна медицина с написването на трактата "De humani corporis fabrica", който се основава на факти, научени по време на дисекции на трупове. Везалий е първият от множество анатоми, които постепенно заменят схоластиката с емпиризма във физиологията и медицината. Той се позовава на своя опит, а не на авторитета, който може да се взаимства чрез абстрактни разсъждения.

Ото Брунфелс, Йеронимус Бок и Леонард Фукс са учени, които с интерес изучават свойствата на множество диви растения. Те създават началото на подход, вдъхновен от природата, описващ пълната гама от познатия до този момент растителен живот.
Художници като Албрехт Дюрер и Леонардо да Винчи, често работят с природолюбители, които също се интересували от функционирането на телата на животни и хора, изучавали са и човешката физиология. Така те допринасяли за натрупването на различни познания в областта на анатомията.

Снимките показват известни рисунки на Леонардо да Винчи:

Традициите на алхимията, различните магични практики и ритуали, които били част от работата на Парацелз също предявяват своите претенции към познанието на живия свят на биологията от Ренесанса. Алхимиците непрекъснато подлагали органичната материя на химичен анализ, експериментирали минерали, които прилагали във фармакологията.
Тази тенденция става част от по-голям и мащабен преход във вижданията на хората за заобикалящия ги свят, която продължава и през 17-ти век.