Развитие на литотомията през гръко-римска епоха и средновековието

От -2500г. до 1450г.

Камъните в пикочния мехур са едно от най-често срещаните заболявания, което тормози човечеството от Античността до XX век.

Древният лечител, който за първи път вкарва извита метална сонда в пикочния мехур на човек, вероятно никога не е подозирал, че неговите действия ще поставят основите на урологията като една от най-невероятните медицински практики и специалности.  

Литотомията се превръща в често използвано, макар и опасно лечение за облекчаване на болката при камъни в пикочния мехур. Въпреки че операцията е болезнената и опасна, хората я предпочитат пред непоносимото ежедневно страдание, което им причинява калциралото образование в пикочния мехур.  

Терминът "литотомия" се появява през 276 г. пр. н. е. и е използван за първи път от известния гръцки хирург Амоний от Александрия, който описва метода си за разрязване на камъка (lithotomus), за да улесни премахването му. Но ваденето на камъни от пикочния мехур се практикува много векове преди това. Въпреки че египтяните не споменават литотомията в никой от известните ни папируси, подобни методи са описани в древните гръцки, римски, персийски и индуски текстове.

Древните лекари знаели, че тази процедура изисква специални умения. В оригиналните гръцки преводи на известната хипократова клетва, Хипократ пише, че "няма да правя разрез за премахване на камъни, дори при пациенти, които страдат от това заболяване; ще оставя извършването на тази операция на лекари и специалисти в това изкуство".

Учените все още дебатират дали той той не е достатъчно подготвен да извърши операцията, поради което иска да я остави в ръцете на специалистите или е провокиран от факта, че тя често се прилага от безскрупулни и безотговорни лаици.  Хипократ вероятно осъзнава колко важно е премахването на камъните, защото описва един от най-злочестите случаи в хирургията – "вкарването на катетър, без да може да се достигне до пикочния мехур и да се локализира камъка."  Тъй като  лекарите започват да избягват тази манипулация, литотомията е оставена в ръцете на пътуващи специалисти по хирургия, познати още като "резци", които се скитат от град на град и извършват колкото се може повече операции срещу определена такса. След зачестяването на смъртните случаи, те са принудени да продължат към следващия град, защото често бивали заплашвани с физическа саморазправа.  

Римският енциклопедист и един от най-важните медицински писатели Авъл Корнелий Целз (25 г. пр. н. е. до 50 г. от н. е.) дава първото ясно описание на литотомията в своето произведение "De Medicina", написано през 20 г. от н. е. Методът се прилага от древните гърци, римляни и араби и се нарича " малка операция", защото се използват само два инструмента – нож и кука. При тази операция се прониква в пикочния мехур през перинеума. Целз съветва, че тази хирургична интервенция трябва да се практикува само при деца под 14 годишна възраст, тъй като простатата при възрастните мъже усложнява операцията. При интервенцията един или двама силни асистенти трябва да държат пациента (или жертвата) по гръб с широко разкрачени крака, за да се разкрие перинеума. В ректума се поставят един или два пръста на лявата ръка и камъкът се изтиква към перинеума. Под ануса се прави напречен разрез и се прониква в дълбочина към областта на пикочния мехур. След това камъкът се избутва с пръстите в ректума, както и от потока урина. Често се използва и кука, с която се изтиква и изважда камъка. Раната се превързва с топла мазнина и вълна и се оставя да заздравее от само себе си. Тази операция, извършвана без помощта на катетър, се практикува до средата на XVI век.

Тъй като в онези години не съществуват други методи за облекчаване на този болезнен проблем, операцията се прилага и при възрастни индивиди, често с трагичен край. Често възникват различни усложнения като кръвоизливи, възпаление, уринарна фистула. През следващите две хиляди години около половината от пациентите умират след подобна хирургична намеса. Ужасяващите последствия от операцията при възрастните са причината Хипократ да съветва лекарите да не практикуват този метод и неговите съвети, погрешни или не, се възприемат от повечето медици. Проникването в пикочния мехур причинява смъртоносна рана; прилагането на литотомията е забранено на истинските лекари, като това оставя пациентите в ръцете на безмилостните и некомпетентни касапи.

Гален (131-200 г.) и много други уважавани лекари, практикуват литотомията съгласно техниката, използвана от римските им колеги и по-късно методът се предава и на акушерките, защото на лекарите ( винаги от мъжки пол) е забранено да прилагат операцията върху жени. Операцията на Целз остава непроменена през следващите 1 500 г. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на литотомията