Framar.bg 0
0
Е-аптека Промоции
Здравна библиотека
Здравни проблеми Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми и признаци Алтернативна медицина Анатомия Медицински изследвания Лечения Физиология Патология Ботаника Микробиология Фармакологични групи Медицински журнал Взаимодействия История на медицината и фармацията Здравето А-Я
Диагностик
Здравна помощ
Здравен справочник Специалисти Здравни заведения Аптеки Институции и организации Образование Спорт и туризъм Клинични пътеки Нормативни актове Бизнес Социални грижи Форум Консултации
Здравна медия
Здравни новини Любопитно Интервюта Видео Презентации Научни публикации Анкети Бъди активен Кампании
Здраве и начин на живот
Хранене Хранене при... Рецепти Диети Групи храни и ястия Съставки Е-тата в храните Спорт Съвети Психология Лайфстайл Интерактивни
За нас
За Фрамар За реклама Статистика Общи условия Екип Кариера Адреси на аптеки Фрамар Блог Важно Автори Програма за лоялни клиенти Промоционална брошура
Контакти
Назад | Начало История на медицината Развитие на литотомията през XVII - XIX век

Развитие на литотомията през XVII - XIX век

от 22 юни 2017г., обновено на 03 юли 2017г.
Развитие на литотомията през XVII - XIX век - изображение
  • Инфо
  • Библиография
  • Коментари
  • Свързаност
Инфо
Инфо
Библиография
Коментари
Свързаност

От 1650г. до 1899г.

През XVIII век страничната литотомия достига връхната си точка и то благодарение на уменията на Уилям Чеселден (1688-1752) от Лондон. Чеселден, който е отличен анатом,  успява да преодолее всички усложнения, които се появяват след операциите на брат Жак, и внася няколко свои подобрения на процедурата. Той използва куха, оребрена сонда, която държи плътно към пубиса, за да си спечели повече място пред ректума. След това напълва пикочния мехур с вода и използва пръстите на лявата си ръка като ретрактор в перинеума. После Чеселден срязва пикочния мехур точно над простатата, поставя върха на ножа си в отвора на сондата и го прекарва през шийката на пикочния мехур, левия лоб на простата и уретрата, като приключва с вътрешен разрез близо до урогениталната диафрагма. През разреза се прокарва инструмент, който проправя пътя на форцепса. Ако камъкът е голям, отворът в уретрата може да уголеми с постепенно разширяване на форцепса. Чеселден извършва операцията за по-малко от минута.

Методът на Чезълдън се превръща в предпочитан за период от 150 години. Анатомичните особености на човешкото тяло вече са добре известни и тъканите се срязват, вместо да се разкъсват, за разлика от по-старите методи. Тъй като в пикочния мехур не се правят никакви широки отвори и кръвоизливите са сведени до минимум заради употребата на лигатури, Чезълдън постига значително намаляване на усложненията и смъртността. На раната й отнема между 1 и 3 месеца да заздравее; някои пациенти остават с анална фистула, но малко от тях умират. До средата на XIX век смъртността намалява до 10%, сравнено с предишните нива от повече от 30%. Литотомията вече не е ужасяващата процедура от античността и средновековието, особено след откриването на местната упойка през 1846 г. и въвеждането на стерилната хирургия. Всички пациенти, независимо от социалната им принадлежност, се оперират от добре обучени хирурзи, което води до широко одобрение и разпространение на процедурата.

През 1551 г., 400 години преди началото на съвременната епоха, Франко извършва първата супрапубична цистотомия на малко дете, за да премахне камък с големината на кокоше яйце, прекалено голям, за да бъде изваден през перинеума. Въпреки че детето се възстановява, Франко не препоръчва този начин на проникване, към който прибягва в момент на отчаяние. Чеселден използва супрапубичния подход и така усъвършенства операцията. Той публикува откритията си през 1723 г., но още през 1719 г. Джон Дъглас за първи път извършва тази процедура. Дъглас осъзнава, че пълният мехур може да бъде отворен под перитонеалнoтo пространство, факт, който научава от брат си Джеймс, известният анатом, който описва устройството на перитонеума.  Тъй като е обвинен в плагиатство, Чеселден се отказва, за да усъвършенства страничната операция.

Твърде подозрителен е фактът, че тази "висока операция" не постига необходимата известност, при положение, че тя предотвратява всички проблеми, свързани с перинеалната операция и изглежда толкова проста днес. Но основните причини са три: първо, липсата на упойка; второ, липсата на задоволителни средства за предотвратяването на възпалението; и трето, липсата на гъвкави катетри. Преди епохата на анестезията, за да се достигне до пикочния мехур и да се извади камъка между двата стегнатите прави коремни мускула и да се избегне срязването, перитонеумът бил изтикван надолу и навън, докато пациентът е буден и в агония, което не е лесна работа. Опасността да се пробие перитонеума и да се наранят червата е огромна и резултатът обикновено е перитонит с фатален край. Напрегнатият пациент всъщност помага за изтикването на камъка навън през перинеалния разрез. Друг проблем е, че свиването на пикочния мехур  оказва съпротива срещу потока от урина през уретрата, вместо през дупката в свода. В резултат урината продължава да изтича от супрапубичната рана и това забавя заздравяването на раната или замърсява околните тъкани, като пациентът умира в следствие на сепсис. Добрият гумен катетър, който не е наличен по онова време, е могъл да коригира тази трудност, тъй като металните катетри често се запушват и са неподходящи за продължителна употреба. Хирурзите избягват супрапубичния подход за вадене на камъни от пикочния мехур чак до XX век – тогава анастезията на Листер, антисептичната хирургия и гъвкавите катетри стават широко достъпни и се налагат в медицинската практика.

Понякога се използва още един метод, наречен проктоцистотомия. Той е предложен за първи път от Вегетий през XVI век. При него се прави разрез през аналния сфинктер и ректалната лигавица под пикочния мехур. Камъкът се улавя с форцепс и се изважда през ректума. Този метод има очевидни недостатъци и се използва от много малко хирурзи.

Въпреки постепенната еволюция на инвазивната, болезнена и много опасна в началото процедура, извършването на литотомията започва да запада в края на XIX век. Литотрипсията, а по-късно и трансутералната литалопаксия започват да се практикуват по-често заради по-хуманния им подход.  Въпреки това най-важната причина за залеза на литотомията е изчезването на калциралите образования в пикочния мехур в началото на XX век. По-добрата диета и по-здравословният начин на живот имат най-голям принос за изоставянето на литотомията във второто хилядолетие от н.е. Но благодарение на античните и средновековните учени се ражда съвременната медицинска специалност урология.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

  • История на литотомията
5.0/5 1 оценка

Библиография

Източник: BJU International, Volume 101, Issue 10

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1464-410X.2008.07510.x/pdf

снимка: commons.wikimedia.org

Коментари към Развитие на литотомията през XVII - XIX век

От сайта
Напиши коментар 0 коментара
  1. Коментирайте Развитие на литотомията през XVII - XIX век
    www.framar.bg 
    на 02 June 2025 в 14:05
    Коментирайте "Развитие на литотомията през XVII - XIX век"

СТАТИЯТА е свързана към

  • История на литотомията
  • Развитие на литотомията през гръко-римска епоха и средновековието
  • Развитие на литотомията през Ренесанса
  • 5 кървави медицински процедури, които (да благодарим на Бог) вече не се практикуват
googletag.pubads().definePassback('/21812339056/Baner300600', [300, 600]).display();

ЗДРАВЕН ФОРУМ ПО ТЕМАТА

Данъчни облекчения за деца под 18 години - подаване през НАП с ПИК

преди 819 дни, 3 часа и 1 мин.

Салофалк и нексиум - могат ли да се приемат заедно през определени интервали

преди 1325 дни, 23 часа и 51 мин.
Всички

НАЙ-НОВОТО ВЪВ ФОРУМА

Кожен проблем по време на бременност - след посещение на козметик

преди 18 часа и 39 мин.

Услуги в България на speedybook.pro

преди 17 дни, 2 часа и 10 мин.

Какво представлява прозяването

преди 21 дни, 17 часа и 10 мин.

Кои са летните фестивали, които ще посетите?

преди 21 дни, 17 часа и 22 мин.
Всички

АНКЕТА

Прозрачна ли е благотворителността в България?

Виж резултатите

Е-АПТЕКА ПОСЛЕДНО ОБНОВЕНИ

МЕДИЦИНСКИ ПАМУК СЕПТОНА 100 гр.

МЕДИЦИНСКИ ПАМУК МЕДИКА 100 г

ПАМУК МЕДИСОФТ 70 г МЕДИКА

МЕДИЦИНСКИ ПАМУК МЕДИКА 50 г

А-ДЕРМА ЕПИТЕЛИАЛ HA+ УЛТРА РИПЕЪР КРЕМ 40мл

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

МЕНТА, ГЛОГ, ВАЛЕРИАНА таблетки * 50 ПАНАЦЕЯ

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 02 юни 2025г. в 13:12:13

АБОФАРМА МАГНЕЗИЙ + ВИТАМИН B КОМПЛЕКС таблетки * 30

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 02 юни 2025г. в 13:01:44

РЕЛАКСА таблетки 500 мг * 100 ХЕРБАМЕДИКА

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 02 юни 2025г. в 12:54:57

ДЕПРЕВИТАЛ капсули * 40 МИРТА МЕДИКУС

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 02 юни 2025г. в 12:53:28

ПРИМ ОЙЛ капсули 505 мг * 60 ХЕРБАМЕДИКА

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 02 юни 2025г. в 12:52:38
При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.
Данни на Фрамар ООД:
  • Фрамар ООД, ЕИК: 123732525, Стара Загора, ул. Петър Парчевич № 26, телефон: 0875 / 322 000, e-mail: office@framar.bg
  • За контакт
  • Borika
  • MasterCard
  • mastercard securecode
  • Visa
  • verified by visa
Информация:
  • Общи условия
  • Политика за поверителност
  • Политика за използване на бисквитки
  • Право на отказ от договора
  • Рекламации
  • Доставка
  • Плащания
  • Отстъпки за регистрирани клиенти
  • Промоции и безплатна доставка
  • Често задавани въпроси
  • Карта на сайта
  • При възникване на спор, свързан с покупка онлайн, можете да ползвате сайта ОРС
  • Български Фармацевтичен съюз
  • Изпълнителна агенция по лекарствата
  • Комисия за защита на потребителите
  • Министерство на здравеопазването
БДА NextGenerationEU DMCA.com Protection Status
© 2007 - 2025 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на уеб сайт от Valival