Развитие на молекулярната биология, видяно през откритието на двойната спирала

От 1934г.

Изучаването на научния път и на личността на откривателите на двойната спирала е само по себе си откритие. Френсис Крик и Морис Уликинс са част от онези физици, които са се прериентирали към биологията - дисциплина, в която те "жънат" открития.

През 1934 учените провеждат определени изследвания, които за съжаление не позволяват да се опише триизмерната структура на белтъците, изграждащи ДНК. Те все пак показват, че двойната спирала е напълно дефинирана, като така потвърждават макромолекулната природа на белтъците.

Впоследствие биологът Делбрюк провежда изследване, чрез което се надява да съумее да разреши проблема с авторепликацията на гените и на бактериофагите, пренебрегвайки изцяло химичната им природа. Облъчването на бактериите по време на репликация, проведено от Уотсън по време на подготовката на своята дисертация, не би било достатъчно за разбиране на този процес.
Луриа се дава сметка за всичко това.

Той насочва Уотсън да работи върху биохимията на нуклеиновите киселини. В това обаче има капан: да затъне в сложността на метаболизма на нуклеотидите и на техните бази и да се загуби в пътищата на биосинтеза и разглеждането, от който Уотсън частично се спасява по силата на щастливо стеклите се обстоятелства.

Работата на биологът Ейвъри, посветена на бактериофаговата група, както и настъпилите фундаментални промени в молекулярната биология могат да се обяснят чрез няколко насоки за обяснение на промяната в поведението, на този новопоявила се убеденост, че ДНК е важна за наследствените явления.  Тези насоки и придобитите от тях резултати обаче са само рационални елементи, които не биха могли достатъчно добре да обяснят промяната в мненията, която е почти революционна.