Развитие на пластичната хирургия в България през втората половина на 20 век

От 1950г. до 2000г.

Пластичната хирургия в България се развива с много по-бързи темпове през втората половина на 20 век. Това първо е свързано с постиженията в ортопедията, а малко по-късно и с терапевтичните практики при изгаряния.

Проф. д-р Антон Червенаков (1908 – 1984) се смята за един от най-забележителните български уролози, но преди да се насочи към тази специалност прави различни възстановителни хирургични интервенции - формиране на Филатовото стъбло, корекции на вродени цепнатини на горната устна и небцето, формиране на неоуретра и други подобни, с което намира свое място сред медиците, допринесли за развитието на пластичната хирургия. Проф. Червенаков не само извършва споменатите дейности, но и прави научни публикации, споделяйки опита си.

Приносът на ортопедите

Много са хирурзите и ортопедите, които в по-малка или по-голяма степен извършват различни видове възстановителни пластики, черпейки опита на представителите от по-старата школа като проф. Александър Станишев (извършил над сто такива операции), проф. Бойчо Бойчев и други.

През 40-те и 50-те години на ХХ век проф. Янаки Холевич утвърждава свои оригинални методи при лечението на опорно-двигателния апарат. Възстановителните оперативни техники на ръката в повечето страни се смята за пластична хирургия, но у нас по това време се правят от ортопеди. Проф. Холевич е първия работил в тази област, последван от колегите си Елена Панева и Иван Матев. Имената на споменатите учени са свързани с не един метод или техника, свързани с хирургия на ръката. И днес те са в световните учебници - Green's Operative Hand Surgery, както и Hand Surgery от Berger & Weiss, от които се обучават бъдещите медици.

Проф. Д. Ранев и неговата школа

Отделно направление в пластичната хирургия създават през 1957 г. д-р Димитър Ранев и Ц. Михов, които създават отделението по изгаряния към ВВМИ (старата абревиатура на Военномедицинска академия). Ранев, който става по-късно професор е роден в Пещера през 1926 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1951 г., след което специализира пластична хирургия в Париж, по линия на Юнеско.

Преподава в Медицинска академия, основава отделението по пластична хирургия и изгаряния в института "Пирогов", който по-късно прераства в Републикански център по изгарянията, който ръководи до смъртта си. Димитър Ранев е автор на три монографии, 11 медицински книги и над 80 публикации в наши и чуждестранни специализирани издания. Той става световноизвестен с постиженията си при лечението на шока от изгарянията и е създател на българското лекарство дефламол.

Под негово ръководство са работят най-изтъкнатите български медици от онези години, които допринасят за развитието на пластично-възстановителната хирургия в страната. Сред тях са проф. Елисавета Въгленова, доц. Николай Атанасов, доц. Хр. Бояджиев, доц. Александър Кръстев, доц. Р. Дяков, д-р Кр. Антова, доц. Мая Аргирова д-р Н. Цолова и много други.

През 1972 г. е създадена клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Катедра "Хирургични болести" в Медицинска академия. Първият и ръководител е проф. Вълкан Йовчев, завършил в Ленинград (сега Петерсбург), където последователно защитава кандидатска и докторска дисертации.

Той създава редица оригинални оперативни методи, които се ползват от колегите му в България и в чужбина. След серия от преформиране на споменатата болнична структура, тя преминава към Александровска болница.

В края на 80-те години клиниката в "Пирогов" е пребазирана във ВМА (Клиника по орална, челюстна, лицево-челюстна и пластична хирургия), такава структура е създадена и във Военноморскато болница във Варна през 1987 г. През 1980 година този вид оперативна дейност се въвежда и в Пловдив, а после тази традиция е пренесена в тамошната УМБАЛ "Св. Георги".

Българското дружество по пластична хирургия е създадено през 1972 година, като то работи до началото на 90-те.

В началото на новия век

С промените в края на 20 век започват опитите да се създаде неправителствена организация, която да обедини лекарите, които работят в тази област. Няколко сдружения възникват и се закриват. През 2000 година е основава Българска асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ). Основните и цели са да допринася за квалификацията и развитието на медиците, да защитава правата и повишава информираността на пациентите, и да взема решения при решаване на проблемите в този дял от медицината.

"Пластичната хирургия" е призната като профилна специалност на "Обща хирургия" и на "Ортопедия и травматология" през 1994 г.БАПРЕХ полага много усилия да се въведат европейските изисквания за нея, като след продължителна борба, през 2010-а е утвърдена общоприетото наименование на профила - “Пластично-възстановителна и естетична хирургия”.

В началото на 21 век, такива специализирани клиники и по-малки лечебни заведения, включително и частни, има в много градове на страната.