Развитие на представите за детските инфекциозни заболявания от 15-ти век

От 1472г.

От 15-ти век нататък, най-вече с появата на печата, започнали да се трупат нови и нови знания, свързани с инфекциозните болести, засягащи най-малките.

Така, през вече далечната от нас 1472-ра в Италия своя тържествен "дебют" направило първото печатно издание по темата, касаещо детските заболявания. Книгата била дело на италианския специалист Паоло Баджелардо и включвала на своите страници и описание на редица широко разпространени инфекции сред мъниците от онова време (а и днес), между които: абсцес на ухото, диария, ревматизъм и други.

На следващата година, германският средновековен лекар Б. Метлингер също станал автор на подобна творба, която се отличавала със сериозен фокус върху инфекциозните заболявания. През 16-ти век един друг германец - Е. Роуслин, отделил в своите научни разработки немалко място на коментираните тук нарушения.

През 1544-та в Англия била публикувана първата печатна педиатрична книга - "The Boke of Chyldren", на британеца Томас Фейър. На нейните страници може да се открие немалка по обем информация за менингита, за ушните инфекции, за стомашните неразположения, причинявани от патогенни микроорганизми, за болестта на Кавазаки (която, разбира се тогава е била безкрайно непозната за медиците от този период) и много други.

Близо десетилетие по-късно италианският специалист Дж. Инграсиас разграничил скарлатината от дребната шарка и реализирал съществени наблюдения върху проявленията на споменатите болести.

В заключение трябва да кажем, че в края на 16-ти век разбирането за инфекциозните състояния "изоставило" остарелите представи на медиците от Античността и било ориентирано към нови научни хоризонти.