Разтопен метал и кремъчна бургия - болезнените зъболекарски практики от Античността

От -3000г. до 400г.

Още през епохата на Неолита хората опитомяват диви животни, а по-късно успяват да култивират някои ядливи растения. Това води до рязко увеличение на населението, което позволява създаването на градове, в които да се развиват първите човешки цивилизации. По някаква причина обаче, този преход от лов и събирачество към земеделие води до влошаване на здравето на зъбите и устната кухина. Археолозите и антрополозите все още не са сигурни дали става въпрос за разпространение на „лоши“ гени или е резултат от промяната в диетата на човечеството.

Едно от явните последствия от увеличаването на денталните заболявания е рязката поява на множество методи зъболечение. Техниките се появяват независимо една от друга и включват най-разнообразни похвати за изцеляване - от молитва до отстраняване на нерва. Може дори да се каже, че денталната медицина е по-древна от колелото и писмеността.

Най-старото свидетелство за третиране на болен зъб е от 7-мото хилядолетие преди Христа на територията на днешен Пакистан. Става въпрос за археологическа находка, представляваща общо девет зъба от различни хора. Всички те са пробити с кремъчна бургия, задвижвана от уред, подобен на ловен лък. Подобен метод се използва от примитивните народи за възпламеняване на суха дървесина чрез триене. Болезнената процедура се използва и до днес в някои части на света, където хората нямат достъп до съвременна медицина.

По подобен начин се борят с кариесите и нашите прародители. В Италия е изложен череп, намерен в Западните Балкани, датиран към Късния Неолит. В кътника на находката е издълбана дупка, в която след това е сипан пчелен восък. Веществото е изключително подходящо за затваряне на кухини в зъбите, тъй като лесно се загрява до течно състояние, но на телесна температура се втвърдява и образува дълготрайна тапа. Освен това има антисептични и антибактериални свойства.

В най-старата империя - Древен Египет - първите писмени сведения за дентална медицина са от 3000-ната година преди Христа. Става въпрос за папирус, описващ няколко метода за лечение на устни болести, както и общи съвети за орална хигиена. В по-късни текстове се споменава и рецепта за паста за зъби, която се състои от каменна сол, черен пипер и освежителни билки. Пак оттам научаваме и титлата на председателя на зъболекарите в античната култура. Той носи гръмкото название „Вожд на зъбарите“. Именно един от тези вождове за пръв път описва симптомите на заболяването гингивит.

От другата страна на Средиземно море жителите на Елада използват като основен метод за облекчаване на болката в зъбите молитвата към боговете. Това се променя едва през 3-ти век преди Христа, когато Хипократ въвежда механичното вадене на възпалени зъби.

Етруските, които обитават централните части на днешна Италия, имат много по-добра дентална медицина. Обвитата в мистерия антична цивилизация е първата, която създава зъбни протези. Те не само били в състояние да премахват възпалените зъби, но и да ги заместват с изкуствени. „Ченетата“, които те изработват се прикрепят чрез мостове и най-често са изработени от злато и животински кости. Друг похват на етруските е затварянето на кариеси чрез разтопен метал. За съжаление по това време най-ефикасната упойка се прави от мед и вино и има далеч по-слаб ефект от съвременните медикаменти.

Римляните възприемат денталните похвати и от двете посочени по-горе култури. Те издигат зъболекарския занаят до отделна професия, която е носи много повече престиж от обикновения лекарски занаят. По модел на етруските, медиците от Вечния град изработват зъбни протези от злато в комбинация с истински животински или човешки зъби. Използваните от тях упойки са на билкова основа и много често са приемани с чаша вино.

Един от най-допринеслите хора за развитието на медицината в Античността е Гален. Освен множеството му открития в сферата на хирургията, той пръв установява, че зъбите се състоят от кост и жив нерв. Преди това лекарите смятат, че нервите са паразити, които трябва да се отстранят, ако пациентът страда от зъбобол.

Оттатък Атлантическия океан предколумбовите цивилизации също развиват свои собствени варианти на дентална медицина. Освен механичното вадене на болен зъб, те облекчават зъбобола с комбинация от растителни продукти. Лекарите на маите карат своите пациенти да сдъвчат люта чушка преди ваденето на зъб. Капсаицинът в чушката притъпява болката в устната кухина за няколко минути. Инките пък натриват болното място с листа от кока.

Редактор: Георги Динев