Хомосексуалността в Древна Гърция

През 1978 г. К. Дж. Доувър издава своята книга "Хомосексуалността в Древна Гърция", която успява да разбуни духовете и поставя открито въпроси, избягвани или тихомълком обсъждани до момента. След нейната поява започват да изникват много изследвания, при които се прилагат главно два подхода. Първият е исторически и при него учените се стремят да намерят корените на хомосексуализма и педерастията в Древна Елада в лицето на много стари ритуали на посвещение. Вторият подход е синхронистичният, при който специалистите обръщат внимание на хомосексуалността конкретно в Атина през 4 и 5 в., когато тя е била голяма част от социалния живот.

Педерастията като обществена норма

Учените черпят доказателства за хомосексуалността в Древна Гърция и за нейната роля в личния и обществен живот от художествени изображения като рисунки по различни съдове, статуи, поетични текстове, философски трактати, речи, написани комедии и трагедии, митове, медицински текстове и др. Често като извор се ползват стихотворенията и философията на Платон. Основният акцент в споменатите писмени и други свидетелства е отношенията между представителите на силния пол, докато за женската хомосексуалност не се знае почти нищо и няма преки доказателства. Но това не означава, че не е съществувала. Достатъчно е само да се спомене поетесата Сафо от остров Лесбос, дал името на лесбийството.

В Древна Елада не е съществувала дума, с която да описват хомосексуалните практики. Общото название, с което обозначавали любовта, независимо от пола, било афродизия. Гърците толерирали сексуалното общуване между представители на силния пол и то било превърнато в редовна практика сред аристократичните и по-нисшите слоеве.

Но съществува една съществена разлика - в норма били издигнати взаимоотношенията между възрастен, пълнолетен мъж и по-младо, над 12-годишна възраст момче. Наименованието на подобна връзка било педерастия (образувана е от древногръцките думи за "момче" и "горещо любящ, любовник"). По-възрастният изпълнявал ролята на настойник, ментор на младежа, подготвял го за бъдещата му позиция на мъж и член на обществото. Не всички такива отношения имали сексуален контекст, но в по-голямата си част включвали и такъв елемент.

Учените, които изследват темата посредством историческия подход, смятат, че педерастията е наследство от дорийските обреди за посвещение. Според защитниците на тази теория връзката между възрастен мъж (erastes) и момче (eromenos) възниква като традиция на о. Крит, където пълнолетните отвличали юноши с дадено съгласие. Счита се, че практиката се е разпространила от острова към континенталната част на Елада.

На керамични и метални съдове от епохата на Древна Гърция могат да се видят изображения на по-възрастни мъже, които ухажват момче. Подобни отношения се смятали за нормални и позволени, но мнението се променяло, ако връзката била между еднакви по възраст представители на силния пол. За гърците един представител на силния пол трябва да е доминиращ, да демонстрира мъжко излъчване и сила. Ако голям, възрастен мъж позволи и приеме пасивна роля в отношенията си с друг мъж, това се възприема като изключителен срам и бива подложен на унищожителни подигравки.

Митовете за хомосексуалността в Древна Гърция

През 20 в., когато излиза книгата на К. Дж. Доувър, становището на учените за хомосексуалността в Древна Гърция е, че древногръцкият мъж е напълно освободен в сексуално отношение. Той може да е женен, но това не е пречка да поддържа отношения и с млади момчета, които са под неговото крило като възпитаници. Според френския социален критик и философ Мишел Фуко (1926-1984 г.) атинянинът е силно доминиращ, без ограничения в своите действия като мъж.

В новия 21 в. изследванията вече оспорват този възглед и клонят към мнението, че хомосексуалността в Древна Елада не е ограничена само до педерастията между възрастен и скромен, срамежлив младеж. Има доказателства, че са съществували връзки между двама възрастни, както и че проституцията била важна част от живота на атиняните. Имало публични домове или други специални места, където можели да се срещат двама любовници. Често атинските момчета получавали пари, като не е ясно дали това е било жест на дар или заплащане за определена услуга. В началото на 5 в. все още отношението към парите не било развито, тъй като появата на монетите била скорошна. На много керамични съдове били изобразени други подаръци (най-често животни като петел, заек), които нямат възпитателна или педагогическа стойност. Интересното е, че през 450 г. пр.н.е. в момент, когато атинската икономика била напълно монетизирана, се приема закон, според който предлагалите секс услуги срещу пари нямат право да се кандидатират за длъжност в Събранието. Логиката е, че който е способен да продаде тялото си, е способен да изтъргува и интересите на общността. През следващите години, последвали приемането на закона, не присъстват изрисувани сцени върху керамичните съдове, в които възрастен предлага пари на своя ероменос. Това е доказателство, че подобни изображения малко или много са представяли тогавашната реалност.

>>> Етимология и поява на термина хомосексуализъм

Религиозната роля и хомосексуализмът

В Гърция хомосексуалността не просто не е била прегрешение или заклеймена като неморална, а се е ширела. Гръцките поети са възпявали своите любими от същия пол, а най-разпространена разновидност на сексуални контакти и връзки между хора от един и същи пол е била тази между възрастни мъже и млади момчета. Темата за хомосексуалността е разгледана от редица прочути философи като Платон и Плутарх.

Либералното отношение към хомосексуалността в Древна Гърция също има божествен произход – много от боговете и героите от древногръцките митове са били бисексуални, включително Гръмовержецът Зевс, който се е превърнал в орел, за да вземе при себе си на Олимп най-красивото момче на земята – Ганимед. Аполон – богът на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата – и Зефир – богът на западния вятър – били влюбени в необикновено красивия син на спартанския цар Амикъл и Диомеда – Хиацинт, който изгубил живота си именно заради тяхното съперничество. Херкулес пък извършвал своите подвизи по-лесно пред погледа на своя възлюбен Иолаос.

Голота и проституция в Древна Гърция

Подобно на Египет в Гърция голотата е била възприемана като нещо нормално в обществото. Древногръцките олимпийски атлети са участвали в турнири напълно голи (думата гимнастика произлиза от гръцката gymnos, която означава гол). За разлика от Египет обаче (където женската голота е била въплъщение на красота и плодовитост), въплъщението на човешката красота в Древна Гърция е бил младият мъж – неоспорим факт, намиращ своето потвърждение в гръцката литература и изкуство.

В Гърция проституцията е била част от ежедневието на хората. Тази професия е упражнявана от голям процент от жителите на гръцките градове, в това число жени на всякакви възрасти и млади хомосексуални мъже - и дори е била сред водещите икономически дейности, а публичните домове са функционирали легитимно.

Статията е част от историята на:

• История на хомосексуалността