Ранни източници, разказващи за родилния процес и средновековно съперничество между здравните професионалисти

От -69г.

Най-ранните писмени източници, разказващи за родилния процес, разкриват, че в повечето случаи позата, която заемат майките, преди да прегърнат децата си, е изправена, приклекнала или коленичила. Базиликата (на снимката по-долу) в храма Еснех в Египет изобразява коленичилата Клеопатра (69-30 г. пр. Хр.), заобиколена от пет жени, едната от които, държи новороденото дете."

Акушерският стол от снимката по-долу е създаден за пръв път във Вавилон, преди около 2000 г. пр. Хр. След това акушерски столове започват да се произвеждат в немалко страни. В някои части на света традиционните родилни столове все още се използват, докато акушерските столове са заменени от техни модерни версии.

В проучване от 1961 г., обхващащо традиционните култури на 76 народа, д-р Нарол и екипът му, установяват, че само жените от 14 нации (това са 18 %) раждат в дорзално (ориентирано нагоре) или в приведено напред положение. Откритията и заключенията от това междукултурно изследване напълно съответстват на резултатите от обширната работа, свършена по-рано от д-р Енгелман (1882) и Жарко (1934).

Понастоящем в много от развиващите се страни традиционните асистенти, помагащи при раждането (обикновено са само жени) посещават бъдещите родители още преди събитието. Те съветват жените да заемат положение при раждане, което доста се различава от препоръчаното от лекарите и от обучените акушерки. На професионалистите, упражняващи медицинската професия, е преподавано (съгласно западната медицинска практика), че за жените е най-добре да раждат легнали.

Съперничество между здравните професионалисти

В Европа до 1550 г. акушерките са единствените присъстващи при раждането. Когато Амброаз Паре, известен хирург и акушер, практикува медицина (1517-1590 г.), бръснар-хирурзите започват да се конкурират с акушерките за повече пациенти.

Първоначално тези хирурзи са изключително бегло обучени; техният социален ранг остава равен с този на дърводелците, обущарите и други членове на обществото, обединени в професионалната гилдия по "изкуствата и занаятите" до 18 век. С течение на времето, те започват да търсят признание за акушерските си умения, които са придобили при израждането на жени, чийто живот е застрашен в резултат на усложнения. Постигането на това признание е затруднено поради техния статут. Счита се, че излагането на женските тела на показ пред мъже е неприлично и непочтено.

Лекарите, които получават специални привилегии, и съответно, по-висок статус от хирурзите, не желаят тяхната прогресираща професия да навлиза в съприкосновение с някоя от техните медицински области. Акушерките, много от които, разбира се, са получили официално обучение, също не приветстват натрапването на хирурзите, защото те представляват заплаха за тяхното препитание. Морисо (1637-1709 г.), обещаващ френски лекар, описва настроенията относно междупрофесионалното съперничество: "Има много акушерки, които толкова се страхуват, че хирурзите ще отнемат практиката и работата им, или че ще се покажат невежи пред тях, че по-скоро са готови да нанесат вреди, а едва след като злото е сторено - да ги извикат по спешност. Някои вярват, че са способни колкото хирурзите, други злонамерено насаждат такъв ужас и опасения към хирурзите у бедните жени (в по-голямата си част незаслужено), сравнявайки ги с месари и палачи, че те по-скоро искат да умрат в родилни мъки с дете в утробата, отколкото да се оставят в ръцете им."

Въпреки че акушерките продължават да пазят със зъби и нокти  дългогодишната си позиция на предпочитани асистентки при раждане, бръснар-хирурзите все по-често започват да се викат при случаи, които биха могли да завършат със смъртта на детето или майката.

Практиката на акушерството предлага на хирурзите възможности да навлязат активно в медицинската практика. Тяхното присъствие в акушерските случаи им помага да развият и подобрят познанията си за заболяванията и усложненията при раждане. Постепенно бръснар-хирурзите започват да имат предимство пред акушерките, благодарение на техните умения или практика при справянето с усложненията.

Отклонени от лекарското съсловие и принудени да се конкурират с акушерките, бръснар-хирурзите трябва бързо да станат конкурентноспособни. Ако повечето жени смятат, че бременността е нормално и напълно естествено събитие, тогава услугите на хирурзите няма да се изискват. Ако обаче бременността се счита за болест, тогава тяхното присъствие изглежда далеч по-подходящо. Акушерките понякога популяризират собствените си услуги, обявявайки необходимостта от тях.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История, корени и медицинска страна на различните родилни позиции