Ритуали и поверия, свързани с раждането през Средновековието

Акценти

За много жени от висшата класа ритуалите, свързани с бременността, започват много преди момента на раждане. В религиозните общности масовите поклонения за зачеване или безпроблемно раждане са често срещано явление. Когато обаче наближи време бебето да се ражда, мъжете се оттеглят, освен ако обстоятелствата не са форсмажорни или не става въпрос за раждане на кралско бебе.

Инструкции при раждане е имало още през 14-и век, но не е ясно каква е била практическата полза от тях. Едно от най-популярните ръководства The Sickness of Women е превод на труда на Тротула де Салерно. Тротула е влиятелна и богата жена, родена около 1090 г., която става професор в медицинското училище Schola Medica Salernitana в Салерно. Тя е сред първите, които разкриват важната роля на обезболяващите средства по време на раждане и препоръчват родилките да приемат опиати или билки за притъпяване на болката.

Едва ли обаче повечето акушерки са били запознати с написаното от де Салерно. Те биват обучени в ранна възраст, не могат да четат и развиват своите акушерски умения с практиката. Тъй като тогава не са се издавали лицензи, никой не е контролирал работата им. Едва в средата на 16-и век Църквата изразява своето безпокойство относно способностите и квалификацията на тези жени, които изричат заклинания, отправят молби към божествата и са готови да извършат кръщение, ако смятат, че новороденото няма да оцелее.

> Какво се случва с родилките от висшата класа в залите за раждане

> Ритуалите от първите контракции до самото раждане

> Ритуалите след раждането на бебето

> Съвети за бременни жени през Средновековието

  > Извикай акушерката

  > Отивай в болница в краен случай

  > Не разчитай изцяло на медицината

  > Бъди подготвена за най-лошото

  > Помоли боговете за помощ

  > Радвай се, но не се отпускай твърде много 

Какво се случва с родилките от висшата класа в залите за раждане

С оглед естеството на медицинските процедури, извършвани по време на раждане през Средновековието, жената е настанявана в тъмна, тиха и ароматизирана с билки стая. По стените висят гоблени с картини, които внасят спокойствие. Родилната зала пресъздава до голяма степен условията в майчината утроба. Целта й е да осигури на новороденото плавен и безопасен преход. От суеверие, че родилката няма да получи разкритие, шкафовете стоят отворени, косата й е разпусната, а не стегната в кок, а фибите – свалени. Също като по време на операциите на бойното поле, се пеят песни, които да успокоят раждащата жена. Често се изричат и различни заклинания за по-лесно раждане.

Ритуалите от първите контракции до самото раждане

Бъдещата майка сяда на стол, а не лежи в легло. Понякога носи скъпоценни камъни като кехлибар, халцедон или яспис, с които преди това са обтривали бедрата й, за да намалее болката.

Без значение социалния й статус, при раждане често се използва така нареченият колан за раждане. Той обикновено е изработен от пергамент, на който са написани заклинания и молитви. Според сведенията коланът се предава от поколение на поколение и е смятан за свята вещ.

Понякога върху корема на бъдещата майка се поставят амулети за ускоряване на контракциите, а върху бедрата й – кориандър, който да привлече бебето да излезе по-бързо. Лапи от орлови изпражнения или розова вода (вероятно да неутрализира лошата миризма от изпражненията) се втриват в кожата на жената с надеждата да облекчат болката.

В случай на тежко раждане акушерката може да вземе конеца, с който измерва разкритието на родилката и да го запали, докато отправя молитви за здраве.

Ритуалите след раждането на бебето

Плацентата се изгаря, за да се изгорят греховете, които са предадени на новороденото със зачеването. Използват се и различни билки, които да предизвикат кихане в бебето, за да може да изхвърли навън останалия грях. Акушерката капва оцет на езика на новороденото, за да не е нямо, когато порасне. Всички тези ритуали са напълно осъзнати и целенасочени. Основната задача на акушерката, а именно майката и бебето да са живи, е изпълнена, макар че животът им продължава да бъде в опасност.

Ръководство за раждане през Средновековието: Съвети за бременни жени

Елма Бренър от библиотека Wellcome Collection в Лондон проучва задълбочено литературата, описваща Средновековна Европа, и се натъква на няколко съвета, които родилките са получавали, за по-лесно и успешно раждане.

Извикай акушерката

Раждането през Средновековието е резултат от общи усилия. Членове на семейството, свещеници, специалисти – всички подпомагат работата на акушерката. Лекари присъстват изключително рядко, обикновено когато ражда жена от аристократично потекло.

Отивай в болница в краен случай

Домът е свято място и всички хора вярват, че раждането трябва да се случи точно там. Повечето родилки изтърпяват контракциите в домашна среда, без медицинско оборудване. Ако са от заможно семейство, се оттеглят в стаята за раждане, която описахме по-горе, при това цял месец преди предполагаемия термина. В родилното помещение се събират приятелки на жената, роднини, акушерки, но и мъже, за които е от изключителна важност да се убедят, че родът е продължен.

За разлика от днес, в миналото лечебното заведение се смятало за краен вариант. През Средновековието болниците са по-скоро благотворителни учреждения за болни и бедни. Там раждат единствено жени, които се намират в необичайна ситуация – неомъжените например.

Не разчитай изцяло на медицината

Здравни препоръки за жени с гинекологични или репродуктивни проблеми се изготвят, но не и насоки за това как трябва да протече едно раждане. Да родиш се смята за напълно естествен процес, което обяснява липсата на медицинска документация. Предвид факта, че лекар рядко присъства на раждането, е още по-трудно да се намери специалист, който да го опише и да даде каквито и да било насоки.

Все пак, не всички подценяват рисковете, свързани с раждането. Проф. Тротула де Салерно обръща сериозно внимание на усложненията, като описва как трябва да се зашие разкъсване на перинеума „на 3-4 места с копринен конец“.

Друг документ от 13-и век разкрива, че 2-3 седмици преди раждане майката трябва да се изкъпе с вода с билки, както и да намаже краката, бедрата и влагалището си с масло от лайка и пилешка мазнина, отново с цел по-лесно раждане. Разбира се, никъде в текста не се засяга въпросът какво се прави, ако бебето е застанало в неправилна позиция. Единствената препоръка в този случай е акушерката да завърти бебето с ръце, докато още е в утробата.

Бъди готова за най-лошото

Няма две еднакви раждания. За щастие акушерките през Средновековието са подготвени за всички възможни сценарии.
За съвременния човек вероятно раждането по онова време изглежда истинско мъчение, предвид липсата на обезболяващи медикаменти и контрол над случващото се с родилката. В родилните зали обаче има всичко необходимо, а акушерките са достатъчно опитни, за да осигурят гладко протичане на раждането и да се намесят в случай на усложнения. Понякога бременната жена сяда на специален стол за раждане или пък дърпа въже, което гарантира по-силни напъни.

За съжаление, не всички раждания завършват успешно. Бързото раждане се счита за особено важно, когато има подозрения, че бебето е мъртво. За да не се губи време, акушерката може да направи специална отвара, която предизвиква разкъсване на околоплодния мехур. В една англосаксонска рецепта се препоръчва жената да изпие билкова напитка с полски джоджен, който често се е използвал и за прекратяване на бременност.

Акушерката също така е подготвена за обратния сценарий – живо бебе, мъртва майка. В тези случаи тя или хирург извършва цезарово сечение. След изваждане на бебето, пъпната връв се срязва и връзва с мек вълнен конец, а то се повива, за да се стегнат гъвкавите му крайници и да се създаде усещане, сходно с това в утробата на майката.

Помоли боговете за помощ

Хората през Средновековието силно вярват, че гладкото протичане на раждането е дар от Бог. Докато медицинските документи са оскъдни, то тези с религиозно съдържание са много. Предците ни са смятали, че има божества, които пазят родилката и бебето, като голяма част от тях са били, разбира се, жени. Техни изображения има дори по коланите за раждане. Коланите, както и някои други артефакти като малки статуи на божества, присъстват по време на раждане и в богати, и в бедни фамилии.

Радвай се, но не се отпускай твърде много

След като родят, много майки остават затворени със седмици, за да се възстановят.

Данните сочат, че ръстът на смъртност сред новородените и малките деца в Средновековна Европа е бил много висок. Например във Флоренция през 20-те години на 15-и век раждането е причина за смъртта на една от пет омъжени жени. Друг исторически документ разкрива, че 19% от децата в Уоръм Пърси са умирали преди да навършат две години. Смята се, че една от основните причини за това са инфекциите. Най-често майката развива инфекция заради неизхвърлена от тялото плацента.

След раждането на бебето, то често е заобиколено от предмети, които според хората имат божествена сила, например корали и кехлибарени амулети. Майката остава в родилната зала между 4 и 6 седмици, без да има право да се среща със своите близки и приятели, с една-единствена цел – да възвърне силите си. Друг мотив за затварянето й е вярването, че тялото й е омърсено заради самото раждане.

След неколкоседмична изолация се извършват специални ритуали, които отбелязват завръщането на жената в енорийската общност. Свещеник я поръсва със светена вода, прави се жертвоприношение и се отслужва литургия.

Трудно е да се каже дали някой от горепосочените методи за по-лесно раждане и облекчаване на болката са работели, но всъщност не това е най-важното. В Средновековието смъртността сред бебетата и родилките е толкова висока, че мисията на акушерката е една – да съкрати процеса на раждане, за да се избегнат, доколкото е възможно, усложнения. Какъв е бил най-ефективният начин да се постигне? Спокойна родилка, която се доверява на жената, която я изражда, и знае, че е в сигурни ръце. Нещо, което не се е променило и днес.