Ролята на Саймън Флекснър за развитието на епидемиологията

от 19 апр 2016г.

От 1901г.

Саймън Флекснър бил един от първите американски специалисти, които активно започнали да се занимават с произхода на някои от най-страшните инфекциозни заболявания. Още преди да бъде избран за директор на Рокфелеровия университет в Ню Йорк (наричан тогава Рокфелеров институт за медицински изследвания), Флекснър се отличил със своите широки научни познания и потенциал.

Малко биография

Саймън бил четвъртото дете от общо девет в семейство на еврейски имигранти и бил роден в Луисвил (Кентъки) на 25 март 1863г. След като се озовал в страната на неограничените възможности, баща му станал продавач на едро в галантерия. Семейният бизнес вървял горе-долу добре до 1873-та, когато обаче съвсем замрял и бъдещето на задругата било поставено на карта. Точно тогава младият Саймън не успял да завърши шести клас и започнал все по-често да проявява наченки на престъпно поведение.

Това накарало баща му да действа бързо – един ден той завел сина си на "образователна" обиколка в местния затвор и го предупредил, че ако продължава в същия дух, има голяма вероятност да попадне зад решетките. Не е ясно доколко това посещение оказало нужното влияние върху момчето, но по-нататъшните драматични събития предопределили съдбата му. На 17 години младежът се разболял от коремен тиф, което заболяване едва не отнело живота му. Но както става често, въпросното предизвикателство го преобразило завинаги и го накарало да пожелае да се занимава с наука и медицина.

Почти веднага след това Саймън започнал работа като чирак в аптека, а малко по-късно завършил с пълно отличие колежа по фармация в Луисвил. Докато обслужвал пациенти в аптеката на брат си Якоб, Флекснър се обучавал да работи и с микроскоп. Без книги и учители, той се запознал в детайли с основните принципи в хистологията и патологията, като редовно изследвал проби, предоставяни му от различни доктори. Един ден интелигентният мъж осъзнал, че проучването на тези кръвни и други материали може много да помогне на лекарите в "разобличаването" на голям брой все още непознати за науката болести. Така, на 26 години, Саймън сам избрал призванието си, впоследствие завършил медицинския университет в Луисвил, което му позволило легално да се занимава с лабораторни изследвания.

Една година по-късно, след като публикувал две статии в пресата, свързани с микроскопични наблюдения, Флекснър бил изпратен в университета на бизнесмена Джонс Хопкинс, в Балтимор. Там момчето се присъединило към други млади лекари по патология и започнало да се обучава под ръководството на небезизвестния американски учен Уилям Хенри Уелч. През следващите три години Саймън имал възможността да се сблъска отблизо с редица патологични проблеми и опознал голям брой инфекциозни заболявания. Иначе казано, натрупал ценни знания и опит, които съвсем скоро щял да приложи на практика.

Научни постижения

През 1893-та Джонс Хопкинс изпратил Флекснър да "разследва" епидемия от гръбначномозъчен менингит сред миньорите във въглищните мини в Къмбърланд (Англия). Амбициозният доктор извършил голям брой аутопсии на починали, събрал достатъчно проби и в крайна сметка успял да открие причинителя на заболяването – бактерия от рода на диоплококовите микроорганизми.

През 1899г. пък Саймън бил натоварен с нова мисия: да ръководи комисия, която да разследва друг случай на епидемия във Филипините малко след Испано-американската война. Докато наблюдавал и събирал данни за огнища на коремен тиф, малария, туберкулоза и други тежки състояния, Флекснър направил важно откритие. Той успял да "залови" и да изолира инфекциозния агент, който причинява дизентерия. Патогенният организъм заслужено бил наречен Flexner bacillus. Малко след завръщането си в САЩ, Саймън станал професор по патология в университет в Пенсилвания. А две години по-късно федералните власти го изпратили в Сан Франциско, за да разследва произхода на избухналата там епидемия. Мъжът установил, че става дума за бубонна чума.

С настъпването на новия, така чакан 20-ти, век един факт все повече започнал да тормози специалистите в САЩ. Оказало се, че страната не разполага с модерен научен център, каквито вече имало на много места в Европа и Япония (като тези на Пастьор, Кох, Павлов и др.). А повечето американски лаборатории били по-скоро "сцена" за изява на обучаващите се млади студенти и, всъщност, разполагали с елементарно и примитивно оборудване.

Така, през 1901г. в Ню Йорк със средства на бизнесмена Джон Рокфелер врати отворил Рокфелеровият институт за медицински изследвания. Година по-късно за директор на научния център бил избран не друг, а именно Флекснър. Саймън изпълнявал отговорния пост в продължение на повече от 30 години с много темперамент, ентусиазъм и с новаторски подход, винаги с поглед в бъдещето на науката. Нещо повече, той положил немалко усилия, за да събере на едно място едни от най-известните учени от различни краища на света. Последните били изкушени да се присъединят към екипа на института най-вече заради голямата свобода в експериментите, която им се предоставяла, както и заради съвременната технология, с която получили възможността да работят. Така, институцията се оформила като една от най-сериозните такива в световен план.

През 1906-та, малко след като заработила лабораторията на университета, в Ню Йорк избухнала епидемия от гръбначномозъчен менингит. Американският специалист решил да действа бързо и с помощта на екипа си (и немалко безсънни нощи, прекарани в лабораторията) създал антисерум срещу заболяването, получен от заразени коне. Инжектирана директно в гръбначния стълб на пациентите, животоспасяващата субстанция намалявала риска от фатален край до 50%. Флекснър продължил да ръководи процеса и хиляди бутилки от въпросния серум били произведени само за период от една година. На практика, до 30-те години на 20-ти век тази терапия била една от най-ефективните, прилагани срещу менингит, до появата на лекарствата на основата на сулфонамидите.

Четири години по-късно жителите на Града на голямата ябълка се изправили пред ново предизвикателство – епидемия от полиомиелит. Флекснър и асистентите му доказали инфекциозната природа на заболяването, както и начина му на разпространение. Така и не успели да измислят лек срещу коварното състояние обаче. Все пак, Флекснър демонстрирал как вирусът може да се предаде от една маймуна на друга, което позволило на учените през 50-те години да култивират инфекциозния агент, а малко по-късно – да създадат първата ваксина срещу полиеомиелит.

През 1935г. Флекснър, макар и още в разцвета на силите си, се пенсионирал и напуснал окончателно Рокфелеровия институт. Следващите десет години от живота си той прекарал спокойно в писане на научни статии и есета. През 1937г. заедно с единия си син – Джеймс, американецът сътворил биографията на Уилям Уелч, както и интересна хроника на историята на медицинската наука в Америка.

Саймън Флекснър починал на преклонна възраст през 1946г., а огромният му принос в борбата срещу някои от най-страшните заболявания не се поставя под съмнение от никого.

Статията е част от историята на: