Създаване на живата ваксина срещу полиомиелит

От 1953г.

Първата полиомиелитна ваксина станала факт през 50-те години на 20-ти век и била създадена от американския имунолог Джонас Солк. Макар че наистина допринесла за понижаването на заболеваемостта и спасила много деца от коварното състояние, тя не била съвсем ефективна –предотвратявала повечето от усложненията при детски паралич, но не можела да се "справи" с първоначално развиващата се чревна инфекция в резултат на болестта. Нуждата от по-усъвършенстван препарат била очевидна.

Със задачата да го открие се заел полският учен Албърт Брус Сейбин. Той провел редица експерименти, които в крайна сметка довели през 1953-та до създаването на течната жива ваксина срещу опасното заболяване. Тя представлявала отслабен полиомиелитен вирус, който вече не бил болестотворен, но все пак бил достатъчно ефикасен при изграждане на имунитет. Ваксината се приемала на капки през устата, без да се смесва предварително с течност, като два часа преди и два часа след имунизацията пациентът не трябвало да консумира храна. Както можете да предположите, ваксината била много по-лесна за употреба от тази на Джонас Солк.   

Сейбин тествал за първи път върху хора новата субстанция през 1954г. в щатския затвор на Охайо. От 1956г. до 1960г. той работил усилено заедно с екип от руски свои колеги по нейното усъвършенстване и доказал категоричната й безопасност и ефикасност. По време на своите проучвания полякът забелязал, че при заразяване попадналият в тънките черва полиомиелитен вирус започвал много бързо да се размножава в клетките на лигавицата им. Оттам вирусът лесно можел да навлезе в кръвообращението и така да достигне до много органи в централната нервна система и да ги увреди. Ваксината на Сейбин променила този неприятен сценарий – тя блокирала механизмите на разпространение на вируса в кръвта. Това дало надежда и на учените, и на обикновените хора, че детският паралич може да бъде „погребан“ в миналото завинаги.

През 1959г. ефикасният препарат срещу полиомиелит започнал да се прилага масово на територията на Съветския съюз, а на следващата година бил въведен в употреба и в България. Всъщност, в периода от 1955г. до 1961г. животоспасяващата течност била тествана от най-малко 100 милиона души в многобройни кътчета на земята, между които Сингапур, Мексико, Холандия и други. През април 1960-та 180,000 деца от Синсинати (САЩ) също били ваксинирани, а в резултат на тази мащабна кампания американският град окончателно се отървал от детския паралич.

В заключение можем да кажем, че откритието на Сейбин допринесло изключително много за предотвратяване на тежки епидемии и окончателно сложило край на "саморазправата" на полиомиелита. Светът вече имал сериозно "оръжие" срещу коварното състояние, което просто трябвало да бъде използвано по правилния начин.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините