Ролята на Уилям Ослър за развитието на медицината от края на 19-ти век

От 1849г.

Уилям Ослър бил канадски лекар и един от четирите основатели на небезизвестната американска болница "Джонс Хопкинс". Заради многобройните си постижения в областта експертът често, съвсем не без основание, е наричан "бащата на модерната медицина". Като оставим настрана професионалното му поприще, канадецът бил личност с безброй интереси. Той, например, бил страстен библиофил /разбирайте: "книжен плъх"/ и обожавал да колекционира книги на медицинска тематика; освен това бил историк и писател. Сред колегите и приятелите си Ослър се отличавал с неподражаемото си чувство за хумор, както и с измислянето на мъдри сентенции, свързани най-вече с професията, но и с живота.

"Щипка" биография

Уилям бил роден в отдалечена и слабо населена част на Онтарио, наречена Бонд Хед, през юли 1849 година. След като прекарал година в колежа "Тринити", локализиран в известната канадска провинция, младежът решил да се посвети на докторското поприще. След двугодишен курс на обучение в медицинския колеж в Торонто, Ослър се прехвърлил в университета "Макгил" /Монреал/, където през 1872-ра приключил успешно медицинското си образование и получил дипломата си. Впоследствие, подобно на много свои колеги-канадци, младият мъж заминал за Европа, за да усъвършенства и допълни придобитите умения и следвал в редица престижни учебни институции в Лондон, Берлин и Виена.

В действие

През 1874-та интелигентният мъж се завърнал в отечеството си и се присъединил към преподавателския екип на "Макгил", а година по-късно се сдобил с професорска позиция. През 1883 година той бил избран за член на Британския кралски колеж на лекарите и, на практика, се превърнал в един от двамата канадци, членуващи в организацията. На следващата година лекарят напуснал Монреал и заминал за Филаделфия /САЩ/, ставайки професор по клинична медицина в университета в Пенсилвания. Можете да предположите и сами, че същинските успехи и постижения на доктора в Страната на неограничените възможности тепърва предстояли.

През 1888 година американският хирург Джон Билингс предложил на Уилям да стане главен лекар в, току-що основаната в Балтимор, болница "Джонс Хопкинс". Ослър, естествено, приел – предвижвало се той, в ролята си на професор по медицина, да преподава и в медицинско училище "Джонс Хопкинс", което било формирано по-късно. Уилям Ослър бил вторият специалист, назначен в оригиналния професионален екип от четирима известни специалисти, "виновни" за съществуването на прочутото лечебно заведение. Без да губи излишно време, канадецът въвел редица революционни промени в американската здравна система /а впоследствие – и в канадската/, комбинирайки добри практики от британската и германската такива. Докато бил в "Джонс Хопкинс", Уилям инициирал специална програма /първата по рода си/, при която лекарите на болницата живеели в административна сграда в медицинската институция, буквално на една ръка разстояние от пациентите си. Този престой на експертите се отличавал със своята немалка продължителност и приключвал различно за всеки – при демонстрация на абсолютна готовност за прилагане на придобитите умения. По време на този своеобразен тест на способностите им им, въпросните млади специалисти трябвало да водят почти монашески живот.

Иначе, като преподавател по медицина, Ослър много държал студентите му да се обучават най-вече посредством неуморната практика. Затова, след третата и четвъртата им година от образованието, той директно ги пускал в "дълбокото" – придружени от него, те обикаляли отделенията и се запознавали с пациентите и случаите им. Уилиям обичал да им казва: "Слушайте пациента си, той сам ви казва диагнозата".

През 1892-ра канадецът публикувал прочутата си научна творба "The Principles and Practice of Medicine", която през следващия почти половин век щяла да се смята за един от най-важните текстове по клинична медицина в световен план.

Ослър бил отличен диагностик, който открил и описал редица нови здравословни нарушения, които заслужено впоследствие били кръстени на негово име. Той безспорно бил уникален специалист, който намерил своето място сред гениалните медици от миналото.