Роля на Александър Нелюбин в развитието на руската фармация до 1843 година

От 1843г.

През 1834 година ученият Александър Нелюбин е пътувал до южните райони на Русия, за да има възможност да научи повече за действието на лечебните растения. Там е провел множество фитохимични изследвания, с които целял да проучи ресурсите от лечебни суровини и възможността да се отглеждат някои диворастящи лечебни растения във фармацевтичните градини.

Страстта на Нелюбин към химичната наука му е спечелила славата на най-добър аналитичен химик на своето време. През 1822 г. ученият е изпратен в кавказката област, за да изследва местните минерални води. На базата на наученото той публикува медицински доклад, в който анализира възможностите за евентуалната употреба на минералните извори, намиращи се в близост до градовете Железноводск, Пятигорск, Есентуки и Кисловодск. В Кавказ Нелюбин свършил отлично работата си. Ученият е провел множество качествени и количествени анализи. Тези негови научни материали били отлична база за развитите на здравните правила за употребата на кавказките минерални води при лечението на различни заболявания. През 1826, материали от кавказката експедицията на Нелюбин били публикувани в монография, включваща "исторически, медицински, топографски, физико-химични и клинични описания на кавказките минерални води".

През 1831 Нелюбин е публикувал книгата "Диспенсаторию секретных, специфических, универсальных и патентованных средств". В тази книга, авторът разшифрова състава  на много лекарства, които постъпват в Русия от чужбина. В някои случаи, информацията за състава на лекарствата била придружена от коментари на автора, които помагали на лекарите да направят правилното становище относно терапевтичната стойност на лекарствата.
Възгледите на Нелюбин за теорията и практиката в производството на билковите лекарства били формулирани във "фармацевтични бележки", публикувани през 1843 година. Дейностите на Нелюбин в областта на фармацевтичната наука имали механична и химическа насоченост.