Роля на Луиз Борсие в развитието на акушерството

От 1563г.

Известна с прозвището си "Ученият", Луиз Борсие (1563-1636) e именита известна акушерка, живяла през 17-ти век. Изпитанията и трудностите на живота й илюстрират маргиналната позиция на акушерките и ролята им в медицинската практика през тази историческа епоха. Въпреки това, Борсие е написала стойностни и широко разпространени публикации, които още веднъж затвърждавали имиджа й на опитен автор на научна литература.

Трудностите на работеща жена, практикуваща медицинска специалност по време на период, когато мъжете са били на чело на медицинската йерархия, вероятно не са били за пренебрегване. Заедно с трите й малки деца, Борсие била принудена да напусне Париж през 1589 г., когато крал Хенри IV нападнал града. В отсъствието на съпруга й Мартин Борсие, който бил далеч, служейки на страната си като военен хирург, госпожа Бросие била „притисната” до стената и трябвало спешно да си намери работа. Откривайки, че ръкоделието не е достатъчно за нуждите на семейството й, французойката започнала да практикува в областта на акушерството. Нерядко тя се е превръщала в пряк свидетел на медицинските умения на съпруга й, който бил обучен от иновативния хирург Амброаз Паре. Въпреки че Борсие срещнала осезаема съпротива, през 1598 година тя преминала успешно официалния изпит за достъп до гилдията на акушерките.

Благодарение на гласуваното й доверие, тя скоро започнала да се грижи за доброто здраве на много състоятелни жени и малко по-късно Борсие започнала да практикува във френския кралски двор. Това професионално израстване на французойката в конкретната историческа епоха можело да се приеме като прецедент. Въпреки това, като жена-акушерка, Борсие все още била „на дъното” в йерархията на медицинските специалисти. Наред с хората, занимаващи се с ваденето на зъби и наместването на кости, акушерките, живели в края на 16 и началото на 17 век, били считани за „общите работници” в медицинската професия. Лидерските позиции се падали на лекарите с университетско образование, както и на хирурзите.

Помагайки за безопасното раждане на бъдещия Луи VIII, Борсие си осигурила позицията на доверена лична акушерка на кралицата на Франция - Мари де Медичи (управлявала е от 1600 до 1610 година като регент на сина си). Борсие е помогнала на бял свят да се появят всичките й шест деца.

Всичко се развивало добре до смъртта на херцогинята на Монпенсие - Мари дьо Бурбон. Обвинена в небрежност, Борсие била принудена да се оттегли от заеманата до този момент позиция. Тя била предупредена и посъветвана със следната ремонстрация:  „Не славете името на акушерките и не се дръжте като такава. Вижте до какво може да доведе вашата самонадеяност и писанията ви. Не говорете така арогантно срещу мъжете, които са по-опитни и по-успешни, отколкото сте вие в професията си...”

Необезсърчена от прочетеното, Борсие продължила да описва своя опит за идните поколения, публикувайки множество творби по акушерство. Самата тя твърди, че е била: „първата жена, практикуваща изкуството си с писалка в ръка”.

Публикациите на Борсие се оказали доста ценни за историята на акушерските грижи. Нейният тритомен акушерски наръчник, озаглавен „Observations diverses”, е публикуван за пръв път през 1609 година. Трудовете й са преведени на немски („Hebammen Buch”) през 1629 година и са илюстровани от именития Матеус Мериан. Превод на английски ("The compleat midwives practice") се появил през 1656 година, на холандски ("Het begin en den ingang van alle menschen in de wereld") през 1707 година.

Твърди се, че Борсие е помогнала на около 2000 бебета да се родят. Освен това, тя е станала свидетел и на немалко анормални раждания. Сред някои от забележителните й препоръки за такива трудни ситуации са методите й за безопасно израждане на дете, чиято майка е на прага на смъртта, за извършването на верзия на плода, за успешното раждане на втори близнак, когато майката е твърде изтощена от дългия процес.

В творбата си от 1617 година „Recit veritable de la naissance de Messeigneurs et Dames les enfans de France” Борсие разказва за многобройните си преживявания по време на ражданията на „френските дами”. Нейните „Instruction a ma fille” („Съвети към дъщеря ми”) са сред първите творби, прилагащи приема на определени дози желязо за лечение на анемия през бременността.

Нейните съвети към акушерките били прости, но ефективни:

"Вашата единствена задача е да правите нещата както трябва; Човещината и топлото отношение на акушерките дават по-добри резултати от грубостта... Съветвам ви - каквото и да се случи, никога не изглеждайте „като в небрано лозе” и никога не се изненадвайте, ако нещо не тръгне както трябва, защото страхът смущава сетивата. Само въздържаният човек, който не се разстройва бързо, е в състояние да определи важните приоритети в напрегната ситуация.

Доказвайки, че медицинското й познание се простира много по-далеч от рамките на акушерството, Луиз Борсие е създала през 1635 година „Recueil des secrets”, съдържаща над 280 рецепти, касаещи не само раждането, но и следродилния период, както и широк спектър от други медицински проблеми. Подобно на другите й писмени трудове, и тези рецепти предлагали практически ежедневни работещи решения на някои разпространи медицински състояния. Трудът бил предназначен не само за акушерките, но и за младите и неопитни родилки.

Акушерството се „върнало” обратно в територията на традиционното обучение на мъжете-лекари през 1700, но Борсие направила много, за да подчертае ролята на жените в тази сфера на медицинската практика. Тя е проправила пътя на следващите поколения акушерки като Джейн Шарп, публикувала ръководството си „The midwives book. Or the whole art of midwifery discovered”.