Роля на откритието на двойната спирала в историята на молекулярната биология

От 1959г.

Това откритие оказва огромно влияние върху всички биолози и цялото общество. Химикът Пол Доти, специалист по ДНК, разказва, че в края на петдесетте години видял значка, върху която било изписано ДНК. Той попитал какво означават тези букви, а продавачът му обяснил, че очевидно става въпрос за гена и че е време господинът да влезе в час!

Именно откритието на двойната спирала,  не опитите на Ейвъри или даже на Хърши, убеждава биологичната общност, че ДНК е съставна част на гените, носителят на наследствеността. По същия начин и в учебните пособия  генетичната роля на ДНК е представено чрез структурата на двойната спирала.

Влиянието на молекулярните биолози от MRC в Кеймбридж след бързото разпределение на модела на двойната спирала на ДНК. Важна роля за това изиграва почти директният ефект от красотата  и простотата на предложената от Уотсън и Крик структура. Голяма заслуга на тази структура е и фактът, че тя сама по себе си може да обясни авторепликационното свойство на гените.

Благоприятният прием, който получава това откритие, не бива да прикрива все пак това че то е доста уязвимо: ако понятието за комплементарност се приема повсеместно, то идеята, че ДНК е спирала, се налага по-трудно. Наистина тази спирала трябва да се развие в момента на репликация на ДНК и това „прекратяване на навиването“ създава опасен биохимичен (и топологичен) проблем, който Уотсън и Крик почти избягват да обсъждат.

Предложени са и други модели на ДНК, в които двете вървят паралелно една на друга. Някои кристалографски резултати като че ли подкрепят подобни еретични модели. Едва в осемте години, след повече от 25 години от откритието, съществуването на двойна спирала е наистина доказано.

Освен тази „уязвимост“ на откритието трябва да се подчертае и двузначната му роля за бъдещото развитие на молекулярната биология. Тъй като то показва, че последователността от бази е важна за генетичните функции на ДНК и нейната репликация, оттук следва, че единствено чрез познаване на структурата на молекулите може да се разбере функцията им.