Ронгоа - медицината на маорите от Нова Зеландия

От 1280г. до 2018г.

Съвременните представи за древните племена, обитавали островите в Тихия океан, описват жителите на множеството архипелази като полуголи диваци, които се изхранват с риболов и се прекланят пред примитивни божества на морето и земята. Всъщност тези народи са изградили самостоятелно култури, свързани с комплексни системи от вярвания, поверия и обичаи. Типичен пример за това са новозеландските маори. За тях дълги години се е смятало, че са примитивни варвари, живеещи в малки воюващи помежду си кланове, които не се различават особено от някои животински популации.

Разбира се, тази представа е много далеч от реалността. Маорите имат сложна култура, която съдържа множество вярвания, обхващащи абстрактни понятия като морални ценности, мястото на човека в света и отношението на човека към природата. Макар да не използват каквито и да е метални сечива, те създават сложни оръдия на труда от кости, дърво, камък и зъби. Техните селища са укрепени със стени, а властта в племето е централизирана и разпределена между представителите на политическата върхушка.

Много интересни са разбиранията на маорите за различните болести и тяхното лечение. Те вярват, че различните заболявания и зарази са резултат от нарушения баланс в човешкия организъм. Антрополозите са установили, че коренното население на Нова Зеландия смята, че света е изграден от три аспекта - материален, мисловен и спиритуален. Терминът, обединяващ здравните вярвания на маорите, както и методите за лечение, се нарича Ронгоа.

Ронгоа е устна медицинска традиция, която има за цел на само да излекува болния, но и да предпази населението от заболявания. Според шаманите-знахари, наричани Тохунга, здравето може да се наруши по четири причини: телесна рана, психологически проблем, нарушение на стриктните природни закони (табу) или чрез кръвното наследство.

Методите на лечение, които Тохунга ползват, са билколечение, масаж, молитви и мистичната церителна сила на водата. Шаманите са запознати с лековитите свойства на растенията, виреещи на двата основни острова, образуващи по-голямата част от територията на Нова Зеландия. Антрополозите са успели да съставят списък на основните билки, използвани от маорите, както и тяхното предназначение.

Харакеке - това цвете е разпространено из целия архипелаг. Тохунга ползват сока на билката за лечение на рани, при третиране на счупени кости, за облекчаване на зъбобол, както и за стерилизиране на рани и изгаряния.

Коромико - Коромико е друго широко разпространено цвете, което цъфти през късното лято. Листата му се използват за лечение на дизентерия и диария. Билката е популярна и до днес, дори се използва от фармацевтичните компании в страната.

Коухаи - дървото притежава кора, която шаманите използват за направата на стерилизиращ гел за рани. Друго приложение на кората е да се дава на хора с вътрешни възпаления под формата на чай.

Похутукава - тази билка е толкова ефективна за лечение на повечето заразни болести, че Тохунга са я обявили за свещена.

Пурири - това растение е наричано „билката на воина“, тъй като е подходящо за лечение на охлузвания, рани, за облекчаване на мускулна треска и дори помага при схващания.

Масажът, използван от лечителите Тохунга, е близък до техниката на другите австронезийски народи, каквито са повечето нации на полуостров Индокитай и островите в Тихия океан. Масажът често е определян като повлиян в дълбокото минало от изкуството рейки.

Молитвите имат за цел да премахнат последиците от нарушаване на природните закони - табу. Табу е свещена традиция, състояща си от забрани, чието престъпване води до негативни последици. Свещеното вярване обхваща както отношението на човека към природата, така и някои битови ситуации, общуването между хората и т.н.

Самите шамани Тохунга посвещават живота си в учение, тъй като маорите не притежават писменост. Всеки лечител трябва да запомни наизуст не само лековете, молитвите и другите обичаи, но и да се стреми да разпознава симптомите на болния и да дава адекватна диагноза.

В заключение бихме споменали, че повечето учени са дълбоко впечатлени от културата на маорите, която абсолютно независимо е стигнала до етап, наподобяващ културното ниво на европейците от Желязната епоха. Това може да не звучи като особено трудно постижение, но като се има предвид факта, че коренното население на Нова Зеландия няма контакт с други развити цивилизации, както и ограничената площ на островите, техният прогрес е изключителен.

За съжаление в наши дни повечето маори живеят в градовете, където губят своята идентичност и приемат културата на британските колонисти, пристигнали преди няколкостотин години. От няколко години Нова Зеландия популяризира активно традициите на коренното население на островите, за да успее да запази богатата култура, властвала някога над целия архипелаг.

Редактор: Георги Динев