История на хомосексуалността

Хомосексуализмът е част от историята на човечеството, съществуват писмени и изобразителни доказателства как той е интерпретиран през вековете и в различните култури. Безличното и сухо определение на термина гласи, че хомосексуализмът е сексуален интерес и влечение към собствения пол. Но под повърхността през всичките хилядолетия отношението към влечението към собствения пол е било одобрявано, толерирано, забранявано, наказвано, превръщано в морален, етичен, религиозен и политически въпрос.

Историята добре познава порядките в Древна Гърция и Древен Рим, особено характерната традиция за възмъжаването на младите юноши под наставленията и подкрепата на пълнолетен мъж. На другия полюс са например юдейските, мюсюлманските и християнските култури, които смятат хомосексуалността за изключителен грях. В Близкия изток, сред културите на асирийците, хетите и месопотамците пък хомосексуализмът се е възприемал като нещо нормално и не е имало никакви морални дилеми, но при определени условия. Повечето народи приемали, че мъжете могат да имат сексуални отношения с други мъже, но отношението към изпълняващия пасивната роля в акта бил смятан вече за немъж, подлаган на унижения и отхвърлян от обществото, ако е в пълнолетна възраст. За хомосексуалните жени има много малко информация и въпросът почти не се е обсъждал поради ниския статус на жените през вековете.

В нашето съвремие продължават да съществуват различни нагласи по отношение на хомосексуалността. Те често се влияят от политически активизъм или от откритите усилия на хората с различна сексуална ориентация да бъдат приемани не като необичайни личности, а като всички други. Днес продължават да битуват мнения, че хомосексуалността е болест, която се нуждае от терапия, или че това е поведение, което е извън общоприетите норми. В различните райони на света могат да се открият различни позиции по въпроса - от пълно приемане до потъпкване на човешки права.

В Азия, в по-голямата част от Африка и Латинска Америка всичко, свързано с хомосексуализма, е табу. В западните и силно развитите държави темата се обсъжда и приема свободно, макар че невинаги е било така. Слез случаи на полицейски тормоз например в САЩ в края на 60-те години започват бунтове на хомосексуални мъже и жени. Протестите на хората с различна ориентация водят до промяна на редица законодателства в много страни и прекратяване на практиката да бъдат третирани по различен начин от хетеросексуалните по отношение на трудови, семейни, здравни и жилищни права.

Значима роля в историята на хомосексуализма има и епидемията от СПИН, възникнала през 80-те години на 20 в. Разпространението на синдрома на придобитата имунна недостатъчност сред гей общностите (жените лесбийки са най-малко засегнати) оказва влияние върху нагласите и поведението на хората и институциите към тях. Мъжете с различна сексуална ориентация открито са обвинявани за заразата и срещу тях са наложени редица забрани - например да даряват кръв, макар че предаването на вируса става основно по полов път между мъж и жена.

През 21 в. може да се каже, че дългогодишните представи и вярвания за хомосексуалността не са разпространени толкова. Насадените стереотипи от 50-те и 60-те години на миналия век, че мъжете хомосексуалисти са женствени и слаби, а жените с различна сексуална ориентация са агресивни и мъжествени, отдавна вече са разбити и отхвърлени. Но все още изразяването на любовта между еднакви полове провокира заспали демони някъде по света.

Фрамар ви предоставя любопитна информация, разказваща цялостната история на хомосексуалността.